Замирисва ми на баничка, боза и Кремиковци.
Сърцето ми затуптява лудо. Но и ноздрите ми.
Виж целия пост
Сърцето ми затуптява лудо. Но и ноздрите ми.
Щом го зърна, сърцето ми се разтуптява...
- Публикувана: 6 дек. 2007, 08:57 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2007, 18:59 ч.
# 61
6 дек. 2007, 17:11 ч.
Като видя комините на Кремиковци и ми идва да ревна с глас. Буквално.
Виж целия пост
# 62
6 дек. 2007, 17:35 ч.
И на мен. Хич не го обичам прибирането. Обичам заминаването към морето. Сърцето ми се разтуптява към Карнобат
Още повече се разтуптява като минем Китен... А като видя любимия залив съм у дома, преглъщам ужаса от новите постройки всяка година, скалите са си на мястото, значи всичко е наред!
Виж целия пост
Като видя комините на Кремиковци и ми идва да ревна с глас. Буквално.
И на мен. Хич не го обичам прибирането. Обичам заминаването към морето. Сърцето ми се разтуптява към Карнобат
Още повече се разтуптява като минем Китен... А като видя любимия залив съм у дома, преглъщам ужаса от новите постройки всяка година, скалите са си на мястото, значи всичко е наред!
# 63
6 дек. 2007, 18:06 ч.
В София май няма такова 
Но така се чувствам в Ахтопол. Искам да отида да живея в този град 
Виж целия пост
Но така се чувствам в Ахтопол. Искам да отида да живея в този град 
# 64
6 дек. 2007, 18:44 ч.
Обикновено се прибираме по магистрала Тракия.Когато видя "небостъргачите" на Младост и след това кулата на Копитото,под която живея разбирам,че съм в любимата за мен и омразната за други София!
Виж целия пост
# 65
6 дек. 2007, 19:09 ч.
Винаги когато се прибирам и видя морето , Аспаруховия мост , светлините на града , усетя влагата във въздуха - корема ми се свива и ми се качва адреналина.
Обзема ме една еуфория ...
Влюбена съм в родния си град
Виж целия пост
Обзема ме една еуфория ...
Влюбена съм в родния си град
# 66
6 дек. 2007, 19:46 ч.
Изпитвах това вълнение, когато влакът влизаше в Димитровград по моста над Марица и онова забързване на машината, шумът по релсите и резонанса на метала.
Днес, когато се прибирам в Бургас, изпитвам спокойствие.
Виж целия пост
Днес, когато се прибирам в Бургас, изпитвам спокойствие.
# 67
6 дек. 2007, 20:17 ч.
Разтуптявах се, когато виждах трите високи блока на Младост. Разтуптявах се и на гара Карнобат - началото на морето 
Сега май никъде не туптя.
Виж целия пост
Сега май никъде не туптя.
# 68
6 дек. 2007, 20:24 ч.
Варна.
Светлините на края на магистралата, когато вече ми писва да седя зад волана.
Блока на майка ми и осветената тераса.
Морето. Което така хубаво се вижда от 6-я етаж:)
NY.
Манхатън.
Но мноооого рядко.
Виж целия пост
Светлините на края на магистралата, когато вече ми писва да седя зад волана.
Блока на майка ми и осветената тераса.
Морето. Което така хубаво се вижда от 6-я етаж:)
NY.
Манхатън.
Но мноооого рядко.
# 69
6 дек. 2007, 21:00 ч.
Пловдив всеки път ми се вижда смален. Но е зелен, хубав град. И моите спомени са свързани с акведукта, който се вижда от влака от София.
Когато отидох в Ню Йорк за пръв път, влезнахме от моста Джордж Вашингтон - от него се вижда целия остров. Беше вечер и като наближихме светлините на Таймс Скуеър, зъбите ми се разтракаха от вълнение. Без майтап.
Виж целия пост
Когато отидох в Ню Йорк за пръв път, влезнахме от моста Джордж Вашингтон - от него се вижда целия остров. Беше вечер и като наближихме светлините на Таймс Скуеър, зъбите ми се разтракаха от вълнение. Без майтап.
# 70
6 дек. 2007, 21:06 ч.
само морето ми действа така... като го видя, се успокоявам, че още е там, и така от 2г. възраст ... Пощурявала съм майка ми с въпроса "монгото там ли е?" (монгото = многото, подразбирай вода)...
Ако мигрирам някъде, ще е я Варна, а Ница... а я Монпелие...
Пловдив си ми е мил и роден, ама... е, има една къща на ул. Велико Търново, покрай която като минавам, сърцето ми остава...
Виж целия пост
Ако мигрирам някъде, ще е я Варна, а Ница... а я Монпелие...
Пловдив си ми е мил и роден, ама... е, има една къща на ул. Велико Търново, покрай която като минавам, сърцето ми остава...
# 71
6 дек. 2007, 23:28 ч.
щом мина последните завои на който и да е вход на София, започвам да се вълнувам като малко дете в очакване на подаръци....
Виж целия пост
# 72
7 дек. 2007, 00:23 ч.
Ако ме е нямало дълго, такива чувства изпитвам още на магистралата, където София се вижда на 30 км. Като видя това и усещам как давам газ по-силно и искам да съм там по-бързо.
Иначе най-силни чувства изпитвам пътувайки на юг от Бургас, когато пътят преди Дюни в един прекрасен момент (след като морето се е показвало по малко от тук от там) се появява на тепсия цялото море...... обожавам точно този завой и гледката след него!
Виж целия пост
Иначе най-силни чувства изпитвам пътувайки на юг от Бургас, когато пътят преди Дюни в един прекрасен момент (след като морето се е показвало по малко от тук от там) се появява на тепсия цялото море...... обожавам точно този завой и гледката след него!
# 73
7 дек. 2007, 00:35 ч.
Родопите, Ковачевица, Долен и също Гоце Делчев, там съм си в къщи, особено баирите и всички скрити язовирчета, които надушвам. В последните години ги посетихме пак и много в повече ми идва и притокът на хора и навикът на местните, че това е нормално.
Виж целия пост
# 74
7 дек. 2007, 01:18 ч.
Точно след тунела преди Люлин се вижда една огромана реклама на бира върху фасадата на грозен, сив, олюпен, 10/15 етажен панелен блок...е Свети Петър да беше нямаше да ми спира така дъха.
В Пловдив в момента, когато стъпя на калдаръма и ме лъхне миризмата на смокиновите дървета, имам чувството, че Владимир Кличко ми вкарва един десен в слънчевия сплит!
Виж целия пост
В Пловдив в момента, когато стъпя на калдаръма и ме лъхне миризмата на смокиновите дървета, имам чувството, че Владимир Кличко ми вкарва един десен в слънчевия сплит!
Препоръчани теми