Добра Майка, Добра Кариера, Добра Съпруга...

Ама чакай сега, МОЕТО ЖЕЛАНИЕ е да си гледам детето. Ако не исках няма сила на света която да ме принуди да го правя. Това, което работех, когато забременях няма да изчезне и след 7г, просто ще почна отначало. За мен не е проблем да работя и нещо друго, имам идеи за друга професия, според мен ще ми харесва повече.
И не съм перфектна домакиня Гледам да мина с мимимум домакинстване.
Ти казваш - въпрос на приоритети. Моят баланс включва няколко години отглеждане на дете (деца). В момента приоритета ми е това.

Да, отплеснахме се. Нека да приемем, че има жени, които искат да работят и им е добре. Също така има жени, които искат да стоят вкъщи и да си гледат децата. Не винаги вторите са по-глупави или мързеливи от първите. И не е задължително да затъпееш от напускането на работа. Случва се, но не на всички.

Не съм изчела тематар обаче аз съм от тези дето жонглират с работа, дете и мъж - ми не съм перфектна в нито едно отношение - стремя се да съм малко над средното ниво, подреждам нещата по приоритети и то във всеки един момент

Разбира се. Повтарям се, но важното е човек да се чувства щастлив от избора си, независимо какъв е той.
 
 

Аз следя темата от средата, но не се включвам, защото не виждам нищо ново да се казва. Винаги при такива теми се изтъква, че жената, ако не е отдадена на кариерата си, ще си загуби нивото в работата. В тази връзка искам да подкрепя жените, които са избрали половин работен ден или не ходят на работа. Според мен през около 10 години се сменят основни изисквания в професиите, променят се умствените възможности на индивида, намалява наличната работна сила в бизнеса и това отваря нови възможности. Също считам, че в нашето общество ще има все повече професии на половин ден и съобразени с нуждите на жените. Сещам се и за Бурда и Мери Кей, които са започнали кариера след като са отгледали децата. Определено считам, че детето трябва да вижда една работеща и занимаваща се с нещо майка, но от друга страна готова винаги да се отзове на нуждите му и то доста бързо, а не след 3 дни в неделя. Също зависи колко помощници има около семейството и колко са децата. Определено, ако с 2 или 3 деца въпроса за добра в кариерата остава на заден план. Това понятие добра в кариерата е много относително- за едни може просто да си на работа, а за други да си най-добър за района на Средна и Източна Европа.
Добрата домакиня също зависи от гледната точка -  една жена, ако не сготвила, може да се чувства ужасна домакиня, друга да е поръчала храна за вкъщи и да се чувства перфектна домакиня. Сигурна съм, че най-важното е доброто настроение и не е важно колко време е прекарала жената в работа, а дали има сили да се усмихваш и да радваш близките.

Не искам да те обидя. Не приемай толкова лично обобщенията.За мен масовото поведение оформя правилото. И кума ми е като мъжа ти, но какво от това като в момента се сещам само за него и още 5, които са като описаното от мен по-горе. Да, учудила се е свекърва ти и много жени ще ти кажат "и аз искам такъв мъж". Защото за мъжа с БГ възпитание това не е "нормално".

Млъквам, че наистина не е за това темата

Нали не намекваш ,че тези които работят пък не си гледат децата?
Сега по темата ,за да справяш ти трябва желание мотивация и нагласа ,че ще успееш.
Дали си добра пречупено през различни призми и погледнато от различни очи никога няма да е еднозначен отоговора.
Добра домакиня е тази жена ,която успява да създаде приятна атмосфера в дома независимо дали е сготвила или не.

Мда, Янтра, мила... добре дошла в клуба...
И аз, като бременеех, това ми беше ЕДИНСТВЕН приоритет и никой, ама НИКОЙ не можеше да ме убеди, че майка, която оставя детето си на баби или в ясла на възаст по-малка от 3 години, има мозък в главата си...ОБАЧЕ... хората са казал: "Докато не дойдеш на мяра, не хващаш вяра!" Та не се знае след една година плътно комуникиране само с бебета и кърмачки какви акъли ще ти дойдат....

Стоенето с бебе 1 година явно е максимумът на който обикновено издържат повечето млади майки. И ми прави впечатление, че като официална версия за оставянето на детето на баби и гледачки е тръгването на работа заради пари, загуба на място и т.н., но реалната, не толкова благопристойна причина е, че не издържат да отглеждат и да възпитават собственото си отроче и страхът от затъпяване.
Случва се, има такова усещане, но то е преходно. След като се изживее този шок от осъзнаването, че за някакво време всичко лично остава на заден план, а детето е на върха на пирамидата, се откниват нови възможности. Който издържи този период се справя много по-лесно (освен, ако постоянно не му говорят, че си губи идентичността и не го питат какво прави още вкъщи с това ревливо бебе), стига да се устои духовно на натоварването и натиска. И на мен са ми минавали мисли да тръгна рано на работа само и само да не съм с бебетата, така че зная за какво пиша.

Всяка жена си избира и си носи последствията от избора. На моите везни децата и тяхното възпитание и развитие насочиха избора ми на тази страна. Сега те порастват, ходят на училище, стават все по-самостоятелни и малко по малко се достига до ново равновесие, при което идва ред на моята кариера в комплект с всичко, което съм научила от децата си. Така имам възможност да направя така, че "и вълкът да е сит, и агнето да е цяло", защото изяждам слона (живота) хапка по хапка, а не наведнъж.

И също така съм се чудела на т.нар. "качествено" прекараното време. Това е корпоративно-психологическа измишльотина, позната на нашего брата българина отпреди 4-5 години (в момента не мога да се сетя в кое издание за пръв път го срещнах, че беше отдавна). Само искам да попитам едно нещо. Как може да се опознае един човек и да станем близки, ако не общуваме дълго време? Всъщност кого познаваме по-добре и с кого прекарваме повече време - с колегите си или с децата си?

Я погледни мааааалко по-нагоре от лентичката ми за бременност . Там пише, че моят син Иван-Асен е роден на 22 септември 2006. Година и три месеца съм мама, бременна съм с второ
Не контактувам само с бременни, майки, кърмачки и децата им. Не всеки ден, но излизам и с хора, нямащи общо с деца и отглеждането им. Да обсъдим теми различни от памперсите и пюретата. Като съм станала майка да не съм задължена само с майки да говоря Продължавам да поддържам старите си хобита и интереси. Само ските страдат .

Смях се на глас рано сутринта...по-т..о нещо не бях чела, ще прощаваш.Първо е изключително извън темата, второ твърдението ти, че тези жени, които тръгват на работа не контактуват с децата си и ги е страх/от какво тук не разбрах!/  и липсата на хляб в  някои семейства е преходно и кво беше още-са пълни бла-бла.Това е лично твоята камбанария.Това, че ти би се чувствала така, не означава, че аз например се чувствам.И не-не съм с е припознала.Аз съм на работа и страдам в момента по детето си.Но нито съм кльофнала да се жаля, нито ме е страх, нито ми е писнало да мия дрискани гъзове.Ако беше така щях ли да раждам второ въобще?Никъде почти няма толкова дълго майчинство, колкото тук.И аз лично познавам много вегетиращи години наред вкъщи майки.Под предлог, че си гледат детето.Тук се появява и парадокса-дете на 5-6-7-8 години се къпе от майка си и се бърше след  голяма нужда пак от майка си... Майка ми апропо, по социалното време-и тя не е можела да остане вкъщи 100 години.
Апропо-аз отрочетата си ги отглеждам благодарение на тази ми работа.И вчера ми бе засвидетелствано завидно уважение от педагог за възпитанието и развитието на голямата ми дъщеря.Аз съм един екип с учителите на децата ми и благодарение на това създавам и възпитавам самостоятелни личности,а не мрънкащи същества.
На българина му е завиден мързела.Повечето жени се възползват от пълното майчинство, много си застъпват по две и реално не са на трудовия пазар повече от 6 години.Ако си наистина млада майка-това не е голям проблем.Справка във форума-Рени, но тя и е имала възможността /финансова/ да стои толкова години у дома/Рени, прощавай, че те споменавам- с добро е/Ако не си толкова млада майка/ а това е много-по-честото вече явление/ да стоиш на 35-45 години вкъщи-еми буквално излизаш, бита карта си.После-наистина много биха стояли и повече от 3 години с децата вкъщи, ако наистина имаха финансите за това.Да сменяш памперс не е никак зле, ако имаш пари да го купиш този памперс.Справка-снощи дадох повече от 50 лв за пампи и каши.Това е всяка седмица.Да не правя сметка на детето ми-но излиза много над 180лв.Да, нямам настедство, не живея и при свеки, спасявам се сама.Не паразитирам.Не деяна на буркани от село и по празници на децата никой не снася парични подаръци.Така че, не ми обяснявай от какво ме е страх и какво искам и не искам, много те моля.След две деца нит съм затъпяла, нито вегетирам, времето , прекарано с децата ми , може да е по-малко като часове от твоето, но си е качествено, откъдето и да го погледнеш.Жалко, че изродихте хубавата тема, само това ще кажа.Аман от по-по-найковци тука.
Темата, да припомня, беше-има ли майки, които се справят, как го правят.Толкова.Ако темата беше зададена-работещи, срещу ползващи по 2 майчинства едно след друго-да си говорим така, но не беше...явно стоящите вкъщи постоянно се хващат за това и си мислят, че нещо заговор едва ли не срещу тях има. Аман от обобщения и квалификации.

Янтра-ските догодина всички заедно-няма да се пУашиш

Ако искаш да напишеш "по-тъпо" поне имай смелостта да го направиш! Повече уважавам хората, които са способни да изрекат нещата ясно и на висок глас, отколкото да използват многоточие, независимо дали сме на едно мнение. След това многоточие написаното от теб тежи по-малко в моите очи, защото е изречено половинчато.

И явно пак всичко опира до това кой може и кой не може да си позволи финансово да си стои вкъщи и да си гледа децата. Сори, ама съм случила на мъж. А за битата карта - кой както се възприема. Много се радвам, че не ми се налага да търпя капризите на някой шеф по 12 часа на ден за едно потупване по рамото.

Без да ме прощаваш, имаш много изкривена представа за жените, които не си отдават живота на корпоративна кариера (най-често като наемни работнички), а дават най-доброто от себе си на децата си (собствена плът и кръв). Може би познаваш само такива жени, за което съжалявам.
Ще се видим на финалната права!

Не го написах не от липса на смелост.Мааалко акъл се иска , за да се сетиш защо съм го написала хем да се разбере коя е думата, хем да не е изписана цялата. Не ми дреме кое ти тежи в очите и кое не.Аз съм си направила изводите за посредствеността ти.Що реши, че всички шефове имат капризи.Аз , след 20 години трудов стаж от един не се оплаквам.За жалост, повечето майки, които познавам вегетират вкъщи и мрънкат как деЦките са само 18лв.И не е номера да случиш на съпруг.Днес е до теб, утре може и да не е.Никой не е застрахован, а наследство не всеки има, тук също от висотата на "гледана" жена няма смисъл да съскаш.Толкоз от мен по опорочената тема.

No comment!

Като обърна внимание пенелопа- нямаше ме на трудовия пазар 9 год... следване, после 2 майчинства едно след друго. Можех да си позволя да продължа да не работя, но годините си текат. На 30 не се намира работа като на 20, а на 40 е още по-трудно. На години и без трудов стаж не си конкурентноспособен. В най-добрият случай започваш като продавачка в непретенциозен квартален магазин за 300 лв., независимо от образованието си и "какво си научила от децата".
И между другото, откакто работя се чувствам по-добра майка и домакиня. Разнообразието в ежедневието ме прави по-малко изнервена и така мога да прекарвам времето с децата си по-пълноценно. Освен това се организирам по-добре и домът ми е по-чист и подреден... Имах много резерви преди да започна работа и не бях сигурна дали ще остана. Но децата се чувстват добре в ДГ, научиха много неща, които в къщи нямаше как да усвоят. Освен това с израстването на децата нарастват и финансовите им нужди, които с баща им можем да покрием по-добре ако и аз работя.
Всички майки, които ги плаши евентуалната трудова ангажираност ги съветвам да опитат- не е толкова трудно да се съвместяват тези дейности, стига да не си поставят високи изисквания. Никой не очаква от тях да имат блестяща кариера, дом като от списание и да са на разположеие на децата си 24 часа.