Добра Майка, Добра Кариера, Добра Съпруга...

Подкрепям пенелопа!!!!
Напълно възможно е, ако жената има сериозен партньор в до себе си в живота, който много й помага!!!! 

Едно уточнение - трудовият пазар не е синоним на работене. Правенето на кариера и пари не се изчерпва само с дайността като наемен работник. Има достатъчно възможности и професии, които позволяват гъвкавост и независимост. Като се добави и финансовото спокойствие, че семейният бюджет няма да се събори ако жената не носи заплата вкъщи, картината става доста-по шарена и привлекателна.
Да не се залита от едната крайност в другата.

Има пазар и на продукт, на услуга. Трудовият пазар само регулира търсенето и предлагането на работна ръка.

Да, за мен това е една от двете основни причини да не оставам зависима от мъжа и доходите, съответно - работата му.
Имам много добър и болезнено близък пример за това как мъжът изведнъж изчезва и майката /в моя случай на две деца - брат ми на 9, аз на 7/ - да се спасявя...и кво прави ако 7-8 години си е гледала децата и може да започне работа едва на минимална заплата, както е писала Рени? За кво по-напред?

Та, да, RadostinaHZ, дано твоят мъж е свясен и дано не ти се случи....но, моля те, ако нямаш резервен вариант, поне кажи, че си се замисляла.

Нямам резервен вариант в случай, че той си тръгне. Ако се случи, ще се справя както намеря за добре и имам родители, които да ми помогнат в нужда. Вярно, всичко се случва в живота, но ако живея с мисълта, че трябва да се застраховам срещу бедност и самота, как ще живея нормално с мъжа си?! Това означава в главата ми винаги да мъждука една червена лампа и да започна да го подозирам в какво ли не, да го дебна, да скатавам пари в "личен фонд" и всякакви щуротии.  Или сме заедно и делим и добро, и лошо, или всеки да си хваха пътя.
 Сега дойде моето време и се възползвам от постигнатото по възможно най-ефективния начин. Колкото и наивно да прозвучи, постиженията и кариерата не са само личен, но и семеен капитал, който се формира от постигнатото на всеки от семейството. Всеки от нас е станал такъв, какъвто е в момента и благодарение на подкрепата от своето семейство (тук за момента изключвам родителите, защото те са отделни семейства). Семейството е взаимна подкрепа, за да съществува в добро състояние, а не само съжителстване на двама сексуални партньори. В един момент дърпа единият, в следващия момент - другият. В живота не може всичко да се контролира, а е добре да се използва благоприянтата възможност, независимо дали се е паднала на мен, на него или на децата.

Хайде и аз да се включа, че от 2 дни се опитвам да изчета темата. Отскоро се опитвам да лавирам между детето, работата и домакинстването. За съжаление приоритета е на работата, тъй като там прекарвам най-много часове. Всичкото останало време е за детето. После е мъж ми, после съм аз и домакинстването е на последно място. Жена почиства вкъщи, майка ми готви, аз вечер пускам миална или пералня и вдигам масата. Това е, за повече и нямам сили.

Сега по отношение на вечния спор работещи и неработещи. Когато забременях мислех, че ще гледам детето си до 3 години минимум. Тези, които ме познават знаят колко отдадена бях на дъщеря ми, тотално зачеркнах себе си, нуждите си, даже и здравето си. Не съжалявам за това, така съм го чувствала, така съм го направила. Когато тя стана някъде към 1г и половина усетих, че започвам да се изнервям. Ежедневието ме съсипваше, липсата на контакт с възрастни ми липсваше, липсваше ми интелектуален стимул. Усетих, че с мен тя се държи много по-изнервено, отколкото с други хора. Сопвах й се за всяко нещо, имах чувството, че тя ме задушава / пак за тези, които ни познават знаят, че  Алис е свръхпривързана към мен/. Започнах да си търся работа и за моя изненада си намерих такава, каквато винаги съм мечтала и за още по-голяма изненада ме взеха без никакъв опит. За първи път поставих себе си над детето, почувствах се горда, оценена. Сега за Али се грижи майка ми и си мисля, че тя се справя хиляди пъти по-добре от мен. Алис я слуша безпрекословно и е буквално друго дете. Когато се прибера си е пак същата лигла и ревла. Мисълта ми е, че според мен е стотици пъти по-доре майка ми да се грижи за детето през деня, отколкото аз - изнервена,комплексирана, заядлива и нетърпима. Не се харесвах такава и това беше моя начин да се променя. Сега умирам от мъка по нея през деня и вечер не мога да се наситя на контакта с нея. Това е, не съм била притеснена грам финансово, мъжът ми да е жив и здрав се е грижил повече от великолепно за нас, никога няма да печеля и една трета от това,което печели той, не го правя заради парите, а за себе си имам и пълната подкрепа на семейството си.

не е задължително да е така, как да кажа, пошло, по-скоро да се стремиш да си в състояние да можеш да изхраниш и отгледаш поколението дори и ако мъжът го няма, в моят случай това става с работата, от която не мога да си позволя да взема огромната пауза от 5-6-7 или повече години. (да вметна само, че и аз имам майка, която при нужда може да ми осигури същият стандарт, но не искам да се възползвам).



Абсолютно правилно!

Аз си мисля, че балансът е изключително трудно постижим.
Основен проблем на работещата майка е липсата на време, което да отдели на дете и съпруг.
Това е разбира се, ако иска да се чувства пълноценна на работното си място, или по точно, ако работата на половин ден, примерно, би я накарала да се чувства недостатъчно професионално мотивирана. Ако обаче не пълне работен ден я устройва, си мисля, че може да съвмести и трите "професии"!

Да ви попитам какво имате предвид под работа на половин работен ден? В смисъл, че предишния работодател ще ви държи на пол.работен ден и половин заплата или да се търси тепърва. Защото търсейки работа, аз не съм попадала на такова предложение, говорим за длъжности различни от продавачка и учителка. Мисълта ми е, че е лесно да го кажеш на теория, но на практика е трудно осъществимо.

по темата : идеята ми за перфектност е свързана с баланс между приоритетите ми, не с "правене на вси4ко".
това, след няколко годиШен опит на имитация на уондър уман с респективните физи4ески и психи4ески последствия.
перфектна съм, мерси, когато съм успяла да се организирам и разпределя възможните за върШене от друг дейности.

извън темата : съгласна съм с мнението на смятаЩите времето, изкарано с детето за ценно и незаменимо, особено през първите години. не смятам дамите домакини за затъпяваЩи, 4овек, който има интереси, ги поддържа. хайде сега, някой да ми обясни колко поумняваЩа може да е осем4асова 4иновни4еска работа?  
аа, верно, тук такива няма, вси4ки са с кариера.

В съЩото време, няма никаква гаранция, 4е една неработеЩа майка, е по_добра от работеЩата, виждала съм достатъ4но изперкали истери4ки, които си креЩят по децата.

въобЩе не виждам смисъл от тези постоянни обобЩения и от проблеми разглеждани само в крайни варианти : хора разни, ситуации разли4ни, не е задължително изборът да е "или _ или", какво винаги равновесието е в средата, номерът е да го намериШ за себе си.

Еми и аз не виждам....ама ето и ти  това си писала , а по същество е само първия ред.

какво съм обобЩила аз?

  :peace:T.e.,за да продължи темата в тон е хубаво да присъстват просто мнения по нея, които не зачекват спор кой е по-по-най майка, домошар, работохолик или незнамси -къфф.Или по-простичко казано-първото ти изречение е по темата, останалото би подклаждало този спор.

темата съвсем се е отплеснала май

 
 

Е, мен пък никой не може да ме убеди, че седенето вкъщи и неправенето на нищо /да чистя, готвя, пера и да се разхождам безцелно за мен е неправене на нищо/, от което да се изнервям - само и само да съм 24 ч. с децата, ще обогати нещо децата ми или мен от това да съм щастлива с работата си, да се уча и развивам, а часовете с децата ми да са изкарани спокойно, пълноценно и с много любов.

Само дето двете позиции са толкова различни, че темата може да навърти и 1000 стр. и всеки да си повтаря неговата гледна точка.

Хора, не разбрахте ли, че всеки избор - направен самостоятелно и без принуда от каквото и да било или каквото и да било /т.е. дали да работиш или да не - нито едно от двете неща не те правят по-добра майка, ако самата ти не си добра майка; както и нито едно от двете не би ти попречило да си Майка, ако го искаш/ - е най-важното. Ако ти си избрала този начин на живот и си щастлива - какво по-хубаво от това. Ако работиш, защото трябва /заради финанси, например/ или стоиш вкъщи /защото мъжът ти така иска, пак например/ и не си доволна от избора си - няма как да бъдеш нито добра майка, нито добра съпруга. Защото добра майка и добра съпруга може да бъде само жена, която е доволна от живота си и има самочувствие, че това е нейният живот и не би го заменила никога и с нищо!
 

професии, които не винаги изискват пълен работен ден - дизайнер, компютърен специалист, работещ по проекти, архитект, проектант, музикант, художник, адвокат, застрахователен агент, осигурителен посредник, счетоводител и още доста неща. Но за да си ги позволиш, трябва да имаш солиден бекграунд от преди забременяването. Ако не съм права, ме поправете.