Филма за Могилино - по бТВ

Публикувана: 7 дек. 2007, 19:18 ч.

Последно мнение: 12 дек. 2007, 10:25 ч.

2 598

Гост

# 30 10 дек. 2007, 14:15 ч.

Аааааааах,какво да кажа, нямам думи.Едва снощи научих за този филм,за тези мили деца.Как се сдържах да не пратя нещо тежко по телевизора като им слушам премерените думи на директорката и зам.минист.Това беше и повода да се присъединя към вас,явно тук във форума сте по запознати с тези институции,как само се оправдават и това и онова...Всички са виновни,дори и тази зам. мин.Те за какви се мислят,щом са запознати с този случай,означава,че са отговорни и трябва да си понесат последствията.Как воабще заспиват вечер,дори и най ниско стоящият служител да направи грешка,то за тази грешка са виновни всички,които не са взели незабавни мерки,каквито трябва,в противен случай неговата вина се разпределя по всички наредени над него.Какъв е смисъла тогава от тях.......Как се сдържам само да не изрека ........

Виж целия пост

DjastaPrasta

# 31 10 дек. 2007, 14:54 ч.

Гневните ни думи и горчивите ни сълзи от възмущение няма да помогнат на тези нещастни души.
Повечето от пишещите в този подфорум са активни в действията си на подкрепа и помощ за децата от домовете,надявам се грозните кадри излъчени в национален ефир да са имали положителен ефект върху много хора,да докоснат сърцата им и да променят съзнанието им...,да ги накарат да се почувстват отговорни,длъжни да дадат зрънце щастие на дечицата,без да съдят родителите,които са ги изоставили и държавата.Последните са обект на друга тема.
Много бих искала да не се налага надълго и нашироко да обеснявам защо,как,на кого,ама как така искаме да помогнем,когато молим за съдействие.И не да се обръщаме в просяци и да будим подозрение,а да виждаме удоволетворение в очите на тези,решили да помогнат и че са щастливи,подавайки ни ръка.

Виж целия пост

Moon Walk

# 32 11 дек. 2007, 16:50 ч.

джаста праста и аз мразя, ненавиждам да ходя и да моля да дарения за децата, но го правя.
просто хората изгубиха вяра, не мислят, че даденото от тях отива по предназначение, но знаеш ли, аз съм човек, който не може материално да даде много на тези деца, но мога да бъда до тях, да ги познавам, пишат ми мейли, знаете ли какво е чувството, когато едно дете, забутано на майната си, отива при госпожата в училище и я моли да го научи как се пише мейл, защото има някъде едни хора, за които то знае, че им пука за него и тези хора получвайки този мейл са на 7-то небе от щастие. Защо ли?
защото са разбили стената от недоверие, от мъка, от злоба, от живот в ужасни , нечовешки условия, и са успели да покажат на тези деца че са хора, че имат право на обич, ласка и подкрепа. Това е повече от всички материални неща, които някога сме им занесли. За мне лично, да получа мейл от дете, беше най - приятното нещо случало ми се отдавна. Те не са ничии деца, на някого му пука за тях, и ето в това аз виждам изхода Peace