Родителски амбиции ?

Наистина е трудно да се дефинтират заложбите като такива и съществуването им. Може би по-скоро става въпрос за интерес на детето към конкренто нещо или област и желанието и способността му да се занимава с това нещо и да запази интереса си към него за по-продължителен период от време, в сравнение с други деца. И когато интересът направи впечатление и се възприеме от родителите като "здравословен", те са готови да подкрепят и задълбочат този интерес у детето.
Интересите се сменят, но родителската подкрепа е хубаво да съществува и да не е тясно обвързана с одобрението/неодобрението на родителя и неговите собствени амбиции за детето.

Диагноза ли е това, що ли? Може би просто смешка 
Няма изискване "да бъдеш най-добър", има изискване за СТРЕМЕЖ, а това означава да възпиташ в детето отговорност към начинанията му, колкото и да е в невръстна възраст, в развиване на уменията, идеята е, че трябва да полагаш усилия да растеш. Дали ще си най-добър - това е съвсем друга тема и успеха зависи и от други фактори, които не са ти във възможностите да влияеш, но факта, че си направил необходимите усилия - ето това е стремежа.
И Judy, а знаеш, че и класирания на 1-во място, както и майка му също се чувстват много щастливи. Знам го от личен опит 

във връзка с горните неща, бих споделила нещо за себе си:
Винаги съм била добра в писането, историята и изкуството ми бяха денонощно занимание. Естествено беше, за момиче растящо в семейство на учители, журналисти, юристи.
До 10 -ти клас беше ясно, че или ще стана актриса, или юрист. За театрото още ме навиват приятели.
Е, аз станах лекар, при това не лош, смея да твърдя.

yav4e_mrav4e, не го избивам на лични нападки, за това освен по конкретната тема не правя такива по отношение на теб.
Жалко, така си го възприела.
Писах по конкретно твърдение: "с каквото и да се занимаваш, трябва да се стремиш да си най-добрия.", което съм оборила със съответните мотиви. Дали ще си го наречеш изискване или стремеж- ти ще си решиш.
Личен опит определено имаш не само ти.
За мен определено не е смешно да видя последиците на амбициозните родители, отпечатани върху техните деца. Ако на теб ти е смешно- пак си е твоя работа.

Стремежът да бъдеш най-добър всъщност си е амбиция. Моят опит показва, че прекалената амбиция е болезнена на моменти, особено ако не успееш. Не може да се стараеш, да полагаш неимоверни усилия и после ако се провалиш да приемеш нещата философски. Аз имам променлива амбиция и знам за какво говоря. Имам периоди, когато искам да постигна всичко и то бързо и периоди, когато всичко ми е все едно и харесвам мястото си там където съм. Когато не съм амбициозна се питам - и за какво всичко това, те нещата си вървят добре и когато давам просто най-доброто от себе си без излишен хъс. Но после пак ме прихваща....

Няма нищо лошо детето да е амбициозно, нека... Визирам проблеми, когато детето не е амбициозно, а родителите пък са!
Моята дъщеря изобщо не е амбициозна. От момента, когато беше на 10 месеца и ние събрали се около нея я подканяхме: "Айде миличка, кажи как прави кравата?". Тя си сложи една глупава физиономия и после 2 дена не каза "м-у-у". Просто не обича да бъде притискана от други хора и се запъва на секундата. Прави това, което на нея й харесва. Първи места не я интересуват. В трети клас беше спечелила конкурс за четене в училище, получила грамота, подписана от директорката.... Грамотата я намерих след 2 седмици, като й чистих чантата. "А, да, забравих да ти кажа." - това беше единственият коментар. Моя милост, веднага - браво, супер, толкова съм горда с теб.....подскачах наоколо от възторг - а, тя, ми да, добра съм в четенето. Но за нея да си пръв не означава май почти нищо. Аз съм сигурна, че yav4e mrav4e би ударила на камък ако опита да "изиска" стремеж при моето отроче, а ако настоява със сигурност може да се стигне до стресиране например.

radmila, сигурна съм и аз, че бих ударила на камък при твоето дете - ти и семейството ти сте я възпитавали по друг начин, а и не мисли, че това детето да има състезателен дух се получава отведнъж - идеята ми беше, че се възпитава постоянно този стремеж. Когато сина ни беше 1-2 г. прочетох в една от умните книжки за отглеждане и възпитание на деца, че на детето не е добре да се отказва, а да му се даде право на избор - най-елементарен пример за малко дете: "Не бих ти купила това, но си избери межди онова и другото!" Та и у дома всичко се дискутира, анализира и прогнозира - избора си го прави абсолютно сам и повярвай ми неведнъж сме били и 3-мата на различни мнения. Мисля, че е важно да чувства свобода на избора, но също така и тежестта на отговорността си! Между другото, когато го пердашех, като малък (не се оправдавам, но беше ужасно палав) също го предупреждавах до 3 пъти - забележка 1-ва, втора и на третата шамаросвам 

При някои със сигурност неосъществените мечти са причина да се "натискат" децата. Аз обаче смятам, че съм успяла, поне на този етап, завърших висше, работя работа, която ми доставя удоволствие, и именно заради това искам и детето ми да успее - за да се чувства конфортно, за да няма комплекси за малоценност, да да е доволно от живота си. Защото неуспелите, необразовани и ниско интелигентни хора започват да мразят живота си и хората в него и стават лоши.

Съгласна съм с това мнение.
Мен никой  не ме е насилвал за нищо, родителите ми винага са ми давали избор.
Така процедираме и с Алекс и Бети.