Много мина, мъничко остана, ФЕВРУАРИ бебче ще прегърне мама!

Здравейте и от мен!
Не съм писала отдавна, но няма нищо ново, а не обичам да пиша "запис". Гледам, че колкото повече наближава раждането, толкова повече всички се питат "има ли място таткото в родилна зала?". Моето мнение е категорично- АЗ не желая да присъства. И той не иска де. Не виждам с какво би ми помогнал в този момент, а и като знам как му става лошо и припада, най-много на изписването да е с траен грим  .
 При раждането на дъщеря ми (беше предизвикано) ме заведе и отиде на работа. Бях го инструктирала да не казва на никой, че ще раждам, понеже съм чувала, че колкото повече хора знаят, толкова по-трудно и болезнено ще родя. И до 14.30 той мълчи като риба милия... Всъщност до към 10.30 ние си говорихме по телефона докато изведнъж вече не исках да го чувам даже...До тогава и аз си мислех дали ще разбера що е то истинска контракция. Сега знам, че просто не мога да се "припозная". След като родих веднага му звъннах (още миеха детето) и после на майка ми, на приятелки, в един момент се почувствах виновна, че само на телефона стоя... . Надвечер мъжът ми звъннал на доктора, ако е на смяна да дойде да види щерката, но той си беше заминал (всъщност бе дошъл заради мен него ден) и го пуснаха чак на следващия ден. Когато дойде в стаята, момичето с което бяхме заедно бе слязла до барчето и бях сама с двете бебенца. Влиза мъжът ми и залепва за чуждото (помислил, че е нашето), а тя като никой път беше млъкнала и остана незабелязана. Аз естествено му се развиках как може да не си познае собственото дете, при това тя приличаше изцяло на него и реакцията му беше повече от  Сега се надявам да е по-адекватен вече като "старо куче".
   За сега нямам кой знае какви болки, киселини също нямам, костите не са се обаждали, но с това често ходене до тоалетната вече се побърквам. Не мога да изляза никъде за по-дълго време, а така добре се чувствам като ходя.
   Стига съм писала, че много дълго стана...приятен следобед на всички!

Здравейте, момичета!
Малко се позагубих, но от работа не ми остава време за нищо. От вчера съм в болничен, а другият понеделник ще ходя да ми го продължат. Официално трябва да изляза на пети януари.
Но нещо зачестиха умората, недоспиването и болките и доктора каза "хайде стига толкова".
Честито на всички мами с поводи, придобивки и всичко донесло радост за тях!
Болните мами и такива с отрицателни емоции, бързо да се завръщат в редиците на усмихнатите февруарки, а лошото да ги забрави! 
По повод на таткото в родилното, ние ще сме заедно. Първият път не можа да присъства и още ми се сърди за което, но този път няма да му откажа.
По повод на покупките, все още нищо не съм купила и аз, дори едно боди. След празниците се втурвам в покупките.
Ийст, ако имаш нужда от нещо, само дай знак! Никога не е срамно да помогнеш на човек в затруднено положение.
Отивам да полегна, че нещо пак ме стяга корема.
До скоро!

GoldenEyeful добре че прочетох, че таткото ще бъде с теб на раждането иначе се бях шашнала много от всички отрицателни мнения. Естествено всеки има право на избор, но аз бях много объркана и си помислих че едва ли не съм луда да подложа мъжа си на този "АД" . Според мен всичко е на психична основа. Години наред в България е насаждано мнението, че таткото НЕ ТРЯБВА да присъства на раждането. Това според мен идва още от едно време, може би от турското влияние у нас. Скоро си говорих с една англичанка и тя ми каза, цитирам думите и:
"Не трябва да се притеснявах от раждането, това е едно много хубаво преживяване, ще имаш и подкрепата на мъжа си. Аз живеех в Турция, когато раждах първото си дете. Там е абсолютно забранено присъствието на мъж докато жената ражда. Преживях много трудно и в голям стрес това че бях сама в чужда държава с абсолютно непознати хора, които дори не говореха английски" Поставям се на нейно място и съм сигурна, че бих се чувствала много зле, сама с непознати хора, които виждам за първи път, които на моменти не разбирам какво говорят и изобщо дори не искам и да си помислям, че ще бъда сама. Тук мъжете подкрепят жените си 100 % дори и при операция. Питала съм ги как са се чувствали и всеки ми е отговорил, че това е бил най прекрасния ден в живота му. Едва ли тук мъжете са по слаби или по различни от българите, напротив. Не искам да убеждавам никого, по скоро искам да убедя себе си, че няма да направя грешка ако не изгоня мъжа ми да чака в коридора. Това дете което нося 9 месеца е и негово все пак и не мога да му отнема правото да присъства на първата глътка въздух и т.н. Надявам се всичко да е нормално и двамата да останем с един прекрасен спомен от този ден.

Здравейте мамчета!
Днес бях на ЖК и видях малкото мишле бебка се чувства отлично,отговаря си на седмиците и е с главата надолу.С килограмите съм добре +10кг. но хемоглубина ми е нисък и док ми каза да започна да вземам хапчета.
Каза ми да си избера м/у Малтофер и Феро фол........нещо си.Аз нямам идея кое е по-добро...всъщност кое е с по-малко странични ефекти,затова моля ви, мами,които имате някаква информация- помагайте
За присъствието на таткото - аз също съм против.Искам да ви кажа,че аз съм жена,но първия път в болницата от пусто любопитство надникнах в род.зала,където една жена раждаше и като видях какво е унуй ми ти чудо там отдолу - направо се отвратих Контракциите ми спряха за половин час от шока. ...ами представете си горките мъже ако видят тази гледка....ами как ще я пожелаят после тази жена ....имам чувство че интимния живот отива по дяволите
Аз лично не бих подложила бъдещия си интимен живот на такова изпитание и абсолютно съм съгласна с док на евелинар, че за мъжете си ние трябва да изглеждаме добре,а кървенето и шевовете са работа на докторите...
Това е засега от мен....желая лека вечер на всички

Привет момичета!
Да се отчета с добри новини от днешната ЖК. Беше доста пълноценна, доки като чу че имам болки реши да ме прегледа, но слава на Бог - разкритие никакво!
Бебка толкова много шаваше, че избута накрайника с който я следеше доки на видеозона  , голям смях падна! Много е порастнала, цели 2 кг и 70 гр е!   Това може и да не е толкова точно, защото ми се вижда страаашно много! После и записаха тоновете, според доки са чудесни!   И бебка вече е с главата надоло! Много щастлива останах от този преглед днес! Пак ме вика за запис на 27.12. а на 08.01. на ЖК и тогава ще ми издаде болничния лист за раждането.
Румялка, бързо оздравяване на Али и се пази!
Ивето 86 и ти бъъързо да оздравяваш!  
Аз момичета съм твърдо ПРОТИВ таткото да присъства на раждането!   Предпочитам да не ме вижда в такава светлина, безпомощна и разчекната като пиле на грил   което ще пълнят с гарнитура Нека си ме знае хубавка и нагласена специално за него!
А аз вече нямам търпение да идва февруари и да гушкам малко пухче!

 Отдавна не съм писъла, но ви чета редовно и много се възхищавам на всички вас, колко сте борбени и упорити всички, въпреки финансови, здравословни и ред други трудности. Още веднъж, чрез този форум се оверявам колко борбена жена е българката.
 Аз утре си имам рожденик, малкият ми син Константин става на три, но за съжаление ще посрешнем Рождения ден болнички с доста упорита хрема, дано все пак до утре да сме по - добре.
 Чета, че има и много болнички мами, желая им от сърце бързо и бепроблемно оздравяване.
 За реакцията на татковците повреме или след раждането, ето как бе при нас : Мили момичета и нашият тати бе доста неадекватен като ме видя на количката два часа след като съм родила, а Константин увит като матрьошка в пелени. Както разбрах по - късно така го е болял мъдреца, че му е идвало да вие от болка и той долу пред родилното. На следващия ден като му бе изваден мъдреца даде къде по - адекватни реакции, но най - мило беше в къщи, като се прибрахме, не съм виждала друго същество да е гушкало с такъв прилив на обич и благодарност, своя наследник. За присъствието на таткото в родилното и аз съм "за" стига той да го иска. Не съм му задавала този въпрос нито първия път нито сега дали нашият татко желае да присъства, но ми се струва, че не  е готов за това което ще види, но все пак ще го попитам този път дали иска .
 Да попитам пловдивчанки къде се изгубихте, уж щяхме да устройваме среща, моля момичета стегнете се 
   И аз съм "за" да помогнем на мамите, които имат нужда, защото на всекиго може да се случи да изпадне в нужда, да помогне кой с каквото може. Ако искате да си организираме февруарска форумска акция.
   

Здравейте момичета. Аз днес да се оплача, нещо взе да ме боли един зъб и незнам да ли ще издържи докато родя, че сега малко ме е страх да ходя на зъболекар, но ако се наложи ще се престраша. Направо ме е обзел ужас и незнамкакво да правя.

Здравейте и от мен!
Да разкажа и аз как нашия татко посрещна Петър като се роди.Още докато ме шиеха на магарето му се обадих по телефона да му кажа че вече е станал татко,той много се зарадва ,каза че веднага тръгва към болницата.Докато дойде обаче бебо го взеха да го сложат на кислород,защото се беше уморил от раждането,така че вечерта не успя да го види,само почерпи екипа и се прибра вкъщи.Тогава живеехме още в студентските общежития и като се прибрал там започнал един голяяяяяяям купон по случай раждането на наследника .Та на другият ден като дойде беше толкова пиян милият и цяла вечер не беше спал ,едва се държеше на краката си Показах му синчето,а той го беше страх да го пипне Взе го на ръце чак на изписването(тогава горе-долу вече беше поизтрезнял ) и то нямаше как,защото акушерката която обличаше малкия направо му го тикна в ръцете Същата вечер и за пръв път го изкъпа(защото мене пък ме беше страх да не го изпусна в коритото)  Определено първата физиономия на таткото като види бебока не се забравя
Този път ще е по-различно,защото вече няма да има 3 дни черпене,а пък ще трябва и да гледа баткото ,докато съм в болницата с бебка  Виждам пак има доста болнички,на всички бързо оздравяване и лека вечер 

Благодаря на всички мами за пожеланията за годишнината ни.
За присъствието на таткото аз съм против,но и таткото не е съгласен. На изписването на дъщеря ни си мислеше че ще види едно грозно набръчкано бебе(както всички бяха му казали),но тя беше много хубава и той си я хареса даже беше очарован.
На мене вчера ми се счупи зъба и днес ходих на зъболекар.Не очаквах че така безболезнено ще ми се размине,но той и доктора беше много внимателен и постоянно ме питаше дали ме боли.Много съм доволна от него.
На болните бързо оздравяване.

trollipen не бива да се терзаеш мила, това решение ще го вземете двамата и ничие мнение няма значение. Ако мъжа ти иска да е с теб и ти нямаш против, няма по хубаво да сте заедно и да споделите този тъй скъп миг! Защото в раждането няма нищо грозно, това е богохулство, как може да се нарече идването на Новия живот и майчицата в мъките си даряваща живот, "грозни", "разкрачени", и не нам си кво, да не цитирам че ми стана много болно. Всеки има право на мнение, но е добре да внимаваме как окачествяваме нещата. Виждам че тук мамите сами решават кой къде ще е, кой какво може да понесе, какво иска, и на кого какво се полага, което за мен не е правилно ако семейството е отдадено, споделя важните неща, събития и прочие, там нещата се решават от двамата.
Впрочем сексуалният живот, за който чета че се тревожите повечето, при нас ( а знам че и при братовото ми семейство) не е пострадал никак, напротив, по отдадени и разкрепостени станахме, по близки и свързани.
Бащинството далеч не е това мъжа да свърши в теб, после да ръкопляска, да пиянства, да звъни телефони и да носи цветя и торти на лекарите, да плати болничната сметка, да се възхищава на съвършената си рожба след 3 дни когато вече е "оформена и розова", да носи само парите у дома и т.н. За това и често бащите ни са ни толкова чужди и далечни, това е дело на майката, като началото на това отчуждение се поставя още от мига на раждането..
Както на жената и е отредено да се поизмъчи за щастието да има рожба, така мъжа и може поне да я подкрепи! Ама че нежни същества ги изкарахте татковците. Не е задължително да се вре между краката или да изражда бебето (макар не рядко това да се налага и татковците се справят чудесно, впрочем), но чак да чака в коридора при положение, че желае да е до жена си, да посрещне бебето си, да държи ръката на любимата си в този тъй важен миг, ми се струва прекалено префърцунено и несправедливо. За да няма обидени, уточнявам пак че говоря за ситуация в която и двамата желаят. А тези който се изказаха доста остро против с нелепи коментари по темата е хубаво да осмислят малко думите си.
И правилно, никъде по света мъжете не са по различни от българските, а почти по цял свят те имат право и желание да присъстват, а някъде както при trollipen е дори задължително и съвсем естествено.
Възможно ли е да сме до там извратени че да се възмущаваме и отвращаваме от най естествените неща?
Спирам че явно съм афектирана и ще напиша още неща не по вкуса на някого. Почувствах се лично засегната на места.

Близнашките ни мами, да не сте посмели да раждате, има време още!  Много ви се радвам и възхищавам!

Здравейте момичета!
Мери, не се ядосвай! Дали бащата ще присъства е избор, който трябва да направи всяка двойка като се съобрази с желанията и на двамата бъдещи родители. За едни ще е ужасно изживяване, за други - дълго чакан момент, който заедно да преодолеят. Аз лично се чувствах зле когато раждах сина си и не бих допуснала мъжа си до мен. Но пък наши приятели недоумяват как съм могла да го лиша от този миг. Всички сме различни, важно е всеки да вземе правилното решение за себе си.
Естрела, няма ли снимки на близнаците? Другите близнашки мами да стискат кълки, никакво раждане още!
Чета, че има много болнички - да се оправят бързо! 
Софиянки, няма ли да има среща преди празниците? С този курс, който съм подхванала не мога да идвам на лекциите. Хайде да съберем коремчетата!
В петък ще водя свеки в ортопедията в Горна баня, че пак има проблеми с крака.  Дано поне този път предложат по-успешно лечение!
За болничния - трябва да ми е от 11 януари. Разбрах, че може да се вземе по-късно, но не и по-рано. Макар че не съм много обнадеждена, че ще получа парички преди раждането, системата на НОИ ми се струва доста тромава. Момичетата, които са излизали вече болничен - за колко време ви превеждат парите?

Trollipen, Мери го е написала много точно. Подкрепям думите й.  Това е и моето мнение, още повече виждам около мен всичките ми приятелки са родили или раждат с присъствието на таткото, в това число и брат ми и са невероятно впечатлени. Но всеки има право на избор, не желая да убеждавам никого, камо ли да споря.  Така че, щом имаш такова виждане за нещата , не виждам причина да не го направиш и ти.
Евелинка, дано този път имате успех с лечението.
Нямам наблюдение за болничните как ги изплащат, от вчера съм в болничен и ще следя кога ще ми го изплатят.
Ами хайде на среща, сега няма да имам оправдания......
Лека вечер!

Здравейте!
Тук в Канада, на курсовете за бременни присъстват и татковците, след това присъстват и на раждането. Дори на лекцията за кърмене всички татковци бяха на линия. Пускат филмчета и показват раждания (нормално и секцио), което ги подгототвя за това, което биха видяли.
Според мен всеки решава за себе си, но нашият татко ще присъства въпреки, че не харесва гледката на кръв, желанието е негово и мое, все пак трябва да изживееме всеки момент заедно.
Но наи-важното е не кой ще присъства, а бебчетата и майките да са здрави, спокойни и щастливи, което ви пожелавам от сърце.