Много мина, мъничко остана, ФЕВРУАРИ бебче ще прегърне мама!

GoldenEyeful , Мери, благодаря ви. Сега съм по уверена, че правя правилния избор. Още повече, че вие сте майки с опит, а това не е за пренебрегване.
За другите момичета, всеки има право на избор и не виня никого. При всички случаи, ако  присъствието на таткото би ви изнервило или нещо подобно, то тогава по - добре той да изчака новината в коридора. Защото няма по - важно нещо от това майката да е спокойна по време на раждането. С мъжът ми живеем заедно от 11 години, били сме деца когато се запознахме, преживяли сме много трудни и много щастливи моменти, но по -  важното е че винаги сме били ЗАЕДНО. Затова и за мен най - естественото нещо в момента е той да е с мен и на самото раждане.

Момичета почвам да пиша защото иначе ще застрелям нашият татко Много ме ядоса...
Отностно присъствието на татковците в родилна зала съм съгласна с всички, че е въпрос на решение и на двамата родители. Според мен и според гледаното по филмите - татковците които присъстват на раждане не клечат в краката на мамите а просто стоят до тях - отстрани и им държат ръката. Дават им кураж един вид. Аз съм съгласна за ТАКОВА присъствие!!!! Но съм много консервативна и не бих допуснала таткото да гледа какво става между краката ми, кръвта и правенето на шевовете. Мисля че искам да запазя това само за себе си. След първото раждане татито ми пръскаше с оксикорт единственото малко шевче (за престиж както казваше акушерката) но тогава все пак сме едни нормални жени - няма кръв, няма неудобство.
Та да се върна за присъствието. Мисля че всички бъркаме в обясненията си за това колко е важно да имаш любимия човек до теб. Когато раждах Боби - до мен беше една моя близка - лаборантка. През цялото време ме държеше за ръката и ми даваше кураж. Така не се чувстваме самотни, а напротив-ставаме по силни. АЗ ИМАХ НУЖДА ОТ ТОВА!!!!!!! Така че ако искат татковците да присъстват за кураж - нека са до нас (но не в краката ни). Нека по друг повод да са в краката ни  Та толкова по въпроса с татковците - това е моето мнение.
Сега с риск да стана досадна ще ви разкажа една случка, на която станах неволен свидетел преди няколко месеца. Бургаския отбор я знаят защото май съм им я разказвала. Та....отиваме на козметик с моята снаха американка. Тя си ляга чинно за процедурите на лицето, а аз си чета списание - щото съм и за компания и преводачка само. Тя не знае български и добре че не знае. Та стоим си трите(беше събота-неработен ден) и се чука на вратата на салона. Влиза млад и краив мъж - има няма 30 години и пита:"Извинявайте, ще имате ли време да направите триъгълника на приятелката ми". Козметичката каза да - само да сложа маската на клиентката и докато тя стои с нея, ще взема приятелката ви. Това беше първия ми шок, попитах козметичката (Тони) дали съм чула правилно,тя естествено отговори положително, но това не беше нищо! Тези двамата симпатични млади дора влязоха зад паравана а аз се надявах че младежа все пак ще излезе и ще остави Тони да си свърши работата. ДА ама НЕ!!! Започна се едно "Мили4ко знам че те боли, дръж се, нали за това с теб", а след това и думите към козметичката"извинявайте, тук сте пропуснали да оберете 2-3 косъмчета", както и следното "Тук на дупенцето също са останали няколко" или "хайде пак да огледаме дали не е останало нещо"...... Вярвайте ми незнаех дали сънувам или е истина. АЗ НИКОГА НЕ БИХ С ПОМИСЛИЛА, А КАМО ЛИ ДА ДОПУСНА ТАКОВА НЕЩО!!!!!!! Просто след всяко негово изказване си представах гледката....Добре че моята снаха не разбира български - просто щеше да онемееееееееееееееееееееееееее 
Дано не съм ви оттегчила Аз малко се разтоварих...

Ха ха ха, това разби всичко детско в мен! Лудница! Не мога да повярвам, т.е. вярвам. Има такива хора за жалост. Ха ха ха ха, по скоро ми е смешно! Безумие!
Роси, разведрих се от разказа ти и май и аз си го представих образно! Ужас! Брррр....
Айде хубава вечер!
И лека нощ!

 

Роси, страшно ме развесели!     
Наистина - хора всякакви  !

Хайде  аз да се разпиша-намислила съм много неща да кажа, дано не забравя нещо

Първо да пожелая на болничките по-скорошно оздравяване.

Естрелка и на мен ми се иска да видя снимка на близнаците, о ми се иска да пишеш и ти как си , как се чувстваш след раждането.

За болките ниско долу-, това, коетое писала Ефросина, все едно аз съм го писала- много боли, вечер, денем, пез нощта, когато съм седнала, когато ходя, просто постоянно. Първия път не е имало такова нещокак ще изтрайвам до края не знам- много е неприятно. А като се опитам да се завъртя в леглото мъжът ми казва, че все едно маневрира ферибот

И сега за присъствието на таткото и първите  му реакции ще пиша общо( аз и преди това съм го писала но в първите теми, та който го е чел може да прескочи абзаца, пиш за тези , които се интересуват сега и питат).
Първо да поясня, че свекъвами беше акушерка и мъжът ми е бил почти ежедневно свидетел на разговори за бременост и раждане, наслушал се е на какво ли не. Даже когато забременях, той беше много по-компетентен в терминологията от мен.От самото начало той искаше да присъства на раждането, просто искаше да сподели този момент, да бъде част от него, да бъде до мен, да бъдем заедно. Аз също исках, но при мен основната причина беше друга- бях много наплашена от разказите на раждали вече жени, че лекарите се държали много грубо и обиждали родилките по време на раждане. За себе си знам, че не съм лигла и никога няма да викам  да крещя, без причина, но като н бях раждала и не знаейх какво е си мислех, че и на мен ще се карат и ще ми викат без основание. Исках съпруга ми да е до мен, за да съм спокойна, че в негово присъствие никой няма да си позволи такова отношение към мен, но той пък от своя страна ми имаше пълно доверие . И аистина аз бях много спокойна, бяхме си двата в родлната зала, говорихме си какво ли не, само последните 15 мин го помолих да седне на един стол, Когато се преместих на магарето той беше до главата ми, галеше ме по челото, аз родих много бързо с първия напън. Ако кажа, че не ме е боляло- ще излъжа, но всичко беше съвсем поносимо, не извиках нито веднъж  и съм убедена, че всичко се получи така, защото той беше до мен и бях напълно спокойна през цялото време. На него пръв му дадоха да гушне бебето, докато мен ме шиеха.толкова естествено го пое- ето симки: http://www.sabev.net/george/index2005.php?month=mart
След това си бяхме тримката два часа заедно, говорихме си, гушкахме се, звъняхме телефони. Когато трябваше да ме преместят в стаята загубих съзнание, оставиха ме още 4часа в залата, той си беше до мен,даваше ми да ям и да пия. После се качи с мен до стаята поседяхме още малко заедно и към 10ч вечерта си тръгна. Прибрал се у нас и първото нещо, което направил било сайт на Георги, после влезнал в отчетната тема и в един часа през нощта съобщил новината и показал снимките на съфорумките. Легнал поспал малко, суринта станал, сварил смрадлика и преди работа ми я донесе в болницата. Единствената му неадекватна реакция според мен беше, че точно като тръгвахме за родилния дом беше нарамил статива за фотоапарата и трябваше да го разубеждавам И оттогава висчко, което е свързано с Георги правим заедно- къпане, консултации, ваксини, дори вечер като приготвяхме дрехите за след баня, той знаеше кои ританки са удобни, на кое боденце е паднало копче, кога какво кремче и т.н А за интмния ни живот- не е пострадал хич
И при това раждане ще присъства- и той и аз го искаме. Забравих само да кажа, че лекарите бяха изключително внимателни и не забелязах и следа от отношението, което очаквах.

Пухка, за твоята страст към Мечо Пух- попаднах на това: http://picasaweb.google.com/anypooh1
А това аз съм го шила, ако искаш имам схемата:
http://www.sabev.net/george/images/692.jpg

Роси, не бях чувала подобно нещо

браво РОСИ БОСИ   
ти добре се разтовари ,а нас сьс порции смях ни натовари     
tchara кьде ще се продават тези неща -страхотни са
 

ЕВЕЛИНАР и  МЕРИ -ще стискам докато трябва  Благодаря за загрижеността 

Да докладвам за ЖК днес  Много съм радостна Ужасно сме пораснали за 3 седмици, цели 517 гр. т.е. в момента тежим 1428гр. аз съм + 1 кг , ама не е само мой солидарно си го цепваме с щерката  Талията ми не е вече от най-фините  97 см , но го преглътнах щом видях сладката муцунка. Тоновете са като по книга каза акушерката 144, разположена е надолу с главичката, в ляво с гръбче навън.Абе  е детето.


Роси ама 4е ме развесели 

Лека нощ 

Роси-Боси, само не действай прибързано. Приготви мокра кърпа да забършеш отпечатъците си по оръжието. Намажи филийка с масло, отъркай я в подметката му, за да изглежда, че се е подхлъзнал и е предизвикал сам инцидента. Няма сега да правиш аматьорски неща
Hotday, ако датата на последната менструацията ти е 19 май, действително би трябвало да си с термин 26 февруари. На мен ми е 16 май. Нищо не се знае обаче. На кой му се живее в боксониера? Все си мисля, че моят бебчо ще се опита да се поразтъпче навън по-рано. Такова предчувствие имам, а и върви шишо .
Чара, ама разбира се, че искам схемата на ръстомера, чуден е. Веднага ти пиша e-mail на лични. Много ти благодаря  ! Ето че и Ивенцето съм вдъхновила на мечешка тема. Не знам откъде ми идва тая страст, но горкичкият бебо е подсигурен с дузина шапки, гащеризончета и космонавтчета с ушички .

Пухка - трябваше да го напишеш в лични мила  Щото смятам да го пробвам ...... а  много хора четат форума - и ще го има черно на бяло..... Днес се шегувахме в офиса че ме влече към Сливен - кеф ти родилно отделение наскоро, кеф ти женски затвор (да не дава господ)
Бубе страшна си  
Чара - ето за това присъствие говорих. Лъха толкова обич и романтика
И аз се чувствам вече по добре. Много ви обичам всички

  Аз съм била в Сливенския затвор и да ти кажа не ти го препоръчвам. Има едни кичозни сини перденца с дипли на прозорчетата, но иначе е много кофти вътре. За Пазарджишкия също твърдо не - там са с общи тоалетни. И Пловдивският не ми харесва. Софийският по-бива. Ама аз верно съм ги обиколила всичките, не се майтапя (че и по няколко пъти). В Сливенския е най-неприятно, защото има едни бойни мадами вътре, които само дето не те изнасилват в крачка. Мъжете-затворници се държат по-почтително. А както вървят нещата в мъжките също трябва да разкрият родилни отделения. Те не правят много разлика, като постоят вътре . Точно затова са по-безопасни за нас.

ХАХАХХАХАХАХАХ
Тъкмо сините перденца ще отиват на килийката на бебчо. Нали ще е мъж 
Пухка ...ама че темичка отворихме   
Мами дайте ни  и не ни обръщайте внимание... от хормоните е

Аз  . Само се разсейвам, а имам работа. Утре ще мрънкам, че съм стояла пред компютъра до среднощ.  Ако нещо - да знаеш, че имаш връзки. Поне с южно изложение ще те уредим.

rumialka 
 
   не знам дали ще се сьстезаваме
но по-добре да се сьхраняваме
за мечтаните не толкова далечни дни
когато с бебчета ще сме и аз и ти
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ

Иначе сьм по-добре ,поминават ми болките отдолу,но крьста ме понаболява като се преуморя ,бебчетата си мьрдат ,което ме прави най-щастливата бьдеща майка на света   
ЦЕЛУВКИ И ЛЕКА НОЩ НА ВСИЧКИ      

Блаодаря ти
На 15 и 16 декември в МОЛ София- Движение на българските майки организира благотворителен коледен базар.