Малко носталгия, но не виждам нищо кой знае какво и в сегашното време. Приспособяваме се. Вече сме на средна възраст, а това означава, че сме между нашето безвъзвратно остаряло детство и детството на нашите отрочета. Сега като кажа на някого, че само преди 10-15 години е имало DOS ме гледа с недоумение, защото за него всичко започва с интернета. Така, че всичко си е съвсем наред.
Виж целия пост
Носталгия по миналото или по-точно по детството!
- Публикувана: 10 дек. 2007, 18:23 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2007, 10:30 ч.
# 16
10 дек. 2007, 22:18 ч.
Е, дос и аз го помня 
Преди точно около 15-16 години пипнах компютър за първи път в на баща ми офиса. Бях възхитена 
Виж целия пост
Преди точно около 15-16 години пипнах компютър за първи път в на баща ми офиса. Бях възхитена 
# 17
10 дек. 2007, 22:31 ч.
даммммм това наистина бяха прекрасни времена 
сега си спомням как се пързаляхме с шейната, която татко беше направил в гаража, правехме си снежни човеци, ядяхме препечени филии с мас и чубрица и се замеряхме с топки до къъъъсно вечерта без родителите ни да ги е страх, че някой ще ни отвлече или, че ще ни блъсне кола.
изнасях редовно приборите от вкъщи и кристалните чаши, за да си играеме на къщички пред нас. скачахме на растик, играехме на ръбче и бомба-шмайзер
беше наистина страхотно
Виж целия пост
сега си спомням как се пързаляхме с шейната, която татко беше направил в гаража, правехме си снежни човеци, ядяхме препечени филии с мас и чубрица и се замеряхме с топки до къъъъсно вечерта без родителите ни да ги е страх, че някой ще ни отвлече или, че ще ни блъсне кола.
изнасях редовно приборите от вкъщи и кристалните чаши, за да си играеме на къщички пред нас. скачахме на растик, играехме на ръбче и бомба-шмайзер
беше наистина страхотно
# 18
10 дек. 2007, 22:32 ч.
съгласна съм с теб, че си е нашето. и за това пишеме за него с такава носталгия и умиление - защото е била приказно и незабравимо
Виж целия пост
Хора, това е било вашето детство. Ако го дадете на днешно дете то няма да го избере пред своето. То е най хубавото за вас, за децата ви тяхното ще е най хубавото и сигурно ще пишат такива неща за техните деца. И така нататък.
съгласна съм с теб, че си е нашето. и за това пишеме за него с такава носталгия и умиление - защото е била приказно и незабравимо
# 19
11 дек. 2007, 00:53 ч.
Да, и в това няма нищо лошо, но не съжалявайте толкова, че децата ви няма да го изживеят - те ще имат тяхното най хубаво детство. А и аз и досега се пързалям с чували по баирите на село като си идем на Коледа, нищо че не съм дете вече. 
Виж целия пост
# 20
11 дек. 2007, 08:40 ч.
Играех на паркинга и когато майка ми ме викнеше да се прибирам, заставах под балкона, и се молех за "Още пет минутииииииии!"
Виж целия пост
# 21
11 дек. 2007, 09:54 ч.
Една шейна, вързана със сезал отпред. Дърпах сестра ми, после тя мен. Качвахме и съседите на обиколка в снежните утрини и вечери. Ръкавиците мокри и захвърлени в снега.
Дигах момчетата в махалата, подобно на Пипи коня си.
Криехме се по дерета, изкачвахме баири. Вечер на пейката пред вкъщи хващахме звезди. Влюбвахме се романтично. Пазехме си дълго първата целувка.
Виж целия пост
Дигах момчетата в махалата, подобно на Пипи коня си.
Криехме се по дерета, изкачвахме баири. Вечер на пейката пред вкъщи хващахме звезди. Влюбвахме се романтично. Пазехме си дълго първата целувка.
# 22
11 дек. 2007, 10:38 ч.
Колкото и да се е променил животът ми, никога, ама НИКОГА, не подхващам нищо, преди да си изпия кафето сутрин. Дори и компютърът не може да ме примами.
Виж целия пост
# 23
11 дек. 2007, 11:35 ч.
Номер 6 е свободата и безгрижието, които имахме, и които изчезнаха без да забележим...... 
Виж целия пост
# 24
11 дек. 2007, 11:56 ч.
туй е старо кат' баба ми... още ли се върти/разпространява в нет-а?
Виж целия пост
# 25
11 дек. 2007, 20:02 ч.
хихихи един стар чук и гек - тежък и железен се дърпаше от двама по наклона и осле вйуууууу на долу
а пък когато някой ме питаше как се казвам отговарях "Ян Бибиян"
правехме си "глинени" съдове от кал и вода и ги слагахме да се пекат във фурната на баба ми докато я нямаше
Виж целия пост
Една шейна, вързана със сезал отпред. Дърпах сестра ми, после тя мен. Качвахме и съседите на обиколка в снежните утрини и вечери. Ръкавиците мокри и захвърлени в снега.
Дигах момчетата в махалата, подобно на Пипи коня си.
Криехме се по дерета, изкачвахме баири. Вечер на пейката пред вкъщи хващахме звезди. Влюбвахме се романтично. Пазехме си дълго първата целувка.
Дигах момчетата в махалата, подобно на Пипи коня си.
Криехме се по дерета, изкачвахме баири. Вечер на пейката пред вкъщи хващахме звезди. Влюбвахме се романтично. Пазехме си дълго първата целувка.
хихихи един стар чук и гек - тежък и железен се дърпаше от двама по наклона и осле вйуууууу на долу
а пък когато някой ме питаше как се казвам отговарях "Ян Бибиян"
правехме си "глинени" съдове от кал и вода и ги слагахме да се пекат във фурната на баба ми докато я нямаше
# 26
11 дек. 2007, 20:55 ч.
Ей, ами помните ли "съкровищата"?
Правеха са от лъскав станиол от шоколад(ако имаше изобщо такъв) и с цветно стъкло от бира или лимонада го слагахме отгоре.
Разравяхме земята и ги слагахме а после беше голяма радост когато ги откриехме.
Виж целия пост
Правеха са от лъскав станиол от шоколад(ако имаше изобщо такъв) и с цветно стъкло от бира или лимонада го слагахме отгоре.
Разравяхме земята и ги слагахме а после беше голяма радост когато ги откриехме.
# 27
11 дек. 2007, 21:12 ч.
всичко което прочетох ми навя толкова много вълшебни спомени за онова невероятно детство което топли душата ми / със спомените 
/толкова игри измислени с приятели,и да задължително с молбата за още малко да си поооиграя ,помните ли и пускам пускам къпричка
Виж целия пост
/толкова игри измислени с приятели,и да задължително с молбата за още малко да си поооиграя ,помните ли и пускам пускам къпричка
# 28
11 дек. 2007, 21:13 ч.
Е, както е тръгнало и за фенерите от малките ("черни") дини ще си спомните (по 3 ст. килото).
Всяко хлапе нощем (понеже през лятото се играеше по дворовете до 10 - 11 часа) можеше да отиде на сергиите на пазара (те не се заключваха). Да си отвори металните шкафчета под масите, да си извади диня, да я изтърбуши, да й изреже очи, нос, уста, да сложи свещ в нея и да я сложи за фенер във вече описаните "къщи" от слама, щайги и друго ниско строителство...
ПП Не че сега не си вземат "децата" каквото им трябва от тук и там, само дето са заключени шкафчетата... и...
Виж целия пост
Всяко хлапе нощем (понеже през лятото се играеше по дворовете до 10 - 11 часа) можеше да отиде на сергиите на пазара (те не се заключваха). Да си отвори металните шкафчета под масите, да си извади диня, да я изтърбуши, да й изреже очи, нос, уста, да сложи свещ в нея и да я сложи за фенер във вече описаните "къщи" от слама, щайги и друго ниско строителство...
ПП Не че сега не си вземат "децата" каквото им трябва от тук и там, само дето са заключени шкафчетата... и...
# 29
11 дек. 2007, 22:08 ч.
Незабравимо е! Карала съм зимни кънки вечер с баща ми по "Цар Асен", колело по "Витошка", ролери из НДК и всички гореспоменати игри из квартала и двора на училището.
Виж целия пост
Препоръчани теми