Родени 2002 - 3 част

Моят син се казва Максим и е роден на 14.06.2002 г.Послушен е,малко злояд,за ужас на бабите Още е невинна душица,радвам му се много!!

Добре дошли
Sofi q и Емо и desi max и Максим

И аз се извинявам, че не съм писала от 100 години 

На Рени и паднаха първите 2 зъбчета и е много горда. 
И при нас ставането сутрин е много трудно.
Вечер си ляга навреме, пък сутрин .... 

Здравейте! Наскоро открих удобството от използването на "нови отговори на моите публикации" и видях, че и тук съм писала  . Сега ще се възползвам и ще се опитам да си сверя часовника 
Преди месец и малко се размножих и въпреки че уж не показва ревност, Яна се разболя. Тепърва ще чета назад темите да видя как вие се справяте със ситуацията.

chiges, честито ти размножаване.  Да ти е жива и здрава малката кукла Калина. 
За ревността мога да кажа, че при нас поне, дори се увеличава като расте малкия, отколкото да намалява. Опитвай се да и отделяш повече внимаие, за ходите поне за малко двете с нея сами някъде. Оставяй бебчето да спи и играйте заедно. Абе трудна работа, когато осъзнаят, че вече не са единственият център на внимание.

И на Марти и падна едното зъбче, тия дни ще падне и второто.
chiges, честито размножаване . Да е здравяа и много щастлива малката принцеска. А на кака и обръщай повече внимание докъто бебка спи.

Despina, ivben, благодаря 
Много ми е грижовно чедото и все налита да стиска бебето, та идеалният вариант подозирам че би бил да ги оставя двете да играят на майка и бебе, но...  Иначе ми къса сърцето като каже така искам и мен да ме гушне някой  Калина за всеобщ ужас спи само в скута ми.
Като гледам какво обсъждате последната страница се сетих, че изобщо не съм наясно какво точно правят тази година децата. От няколко седмици я гледам че пише (доста нескопосано), но това го прави у дома. По какъв начин учат в градината и идея си нямам. Дали учат задачи с празно квадратче?  Понякога ни побърква да и измисляме задачи или други игри, но пак не съм убедена, че е нещо от училище.
Ох, зор ми е да кълва с една ръка 

В групата на Габриела са се отдали на творчески занимания тези дни. Навън е твърде кално, за да излизат и всеки ден нещо творят и майсторят.

Побут на темичката!

Ама наистина много ни замря темичката. Я разкажете нещо. Хайде аз да започна първа.

Вчера вечерта точно до нас имаше скъсан водопровод. Като шурна една вода. Наводниха се входовете и мазите. Пред нашия вход имаше огромна дълбока над кокалчетата локва. И като се прибират мяжа ми със сина ми все още водата не беше спряна и локвата се увеличаваше. Естествено те не могат да влязат във входа. Мъжът ми се опита да сложи камъни за да минат по тях но те потъваха.  Искаше да му хвърля гумени ботуши за да прешляпа с малкия на ръце, но не успях да отключа килера. След което той оставя Вики в колата да го чака, запретва крачоли и бос се прибира в къщи за да вземе "бойното снаряжение". Ама аз като си то го знам малкия и викам "Аз ще слязя да го взема с моите ботуши, нищо че ще се намокря аз и без това в тоя студ не ходя никъде с малката пък имам и какво друго да обуя ако се наложи". Слизам и какво да видя - малкия гледа уплашено през прозореца и плаче. Изплашил се е, че вече е тъмничко и никъде никого няма и не е разбрал, че баща му ще се качи до вкъщи първо и после ще слезе да го вземе. Пренесох го и естествено бях мокра почти до ушите.
Миличкия ми той, много ми стана жалко. После естествено половин час обеснявах колко много го обичаме и никога няма никъде да го оставим. Ама защо е такъв пъзльо не знам - мъж ще ми става. Ама и мъжът ми е за бой - и така и така се е събул да шляпа, да го беше взел и него, ама... мъжка му работа - "Той вече бил голям". Голям ама си е дете все пак.

Та така, това ни бяха вчера преживяванията.

Предавам щафетата

Поемам щафетата  . lina6.3, горкото мъниче, представям си в какви филми се е вкарало. И не че го оправдавам мъжа ти, но те, милите, могат да мислят само на една писта  . 
При нас новото е, че на Яна и се клати първият зъб. Момиченцето ми расте  . От два дни си мисля за това как чакахме първия зъб, сега го чакаме да падне, първи клас, после първата менструация... и т.н. Растат децата. Чак ми стана едно сополиво. Ама то може и да е от хормоните  .
Другото, което се случва у нас е Рожден ден, ама целия с главни букви ми звучи, че и с интервали между буквите  . Това може ли, онова може ли, а какво ще облека, къде ще го правим... Наду ми главата. Никак не ми се иска да се събират деца у нас, но пък къщата е голяма и като трябва ще се изнеса с бебето за няколко часа на долния етаж, за да могат да си беснеят децата спокойно. Другия вариант беше заведението срещу нас, но знам ли какви ще ги натворят като отиват до тоалетна в студа, а и с какво ще се забавляват там  . Всъщност мислите ли, че имат нужда от някаква специално програма у дома? Това ще е първият изцяло детски рожден ден.
В тази връзка- честито на навършилите скоро 6 години   . Видях ги на първа страница, ама ме досрамя да им честитя със закъснение

Опитът ми показва, че в домашна обстановка децата най-добре се забавляват неорганизирано. И тези празници винаги са най-хубави.

На нас през април ни предстоят два рождени дни и отсега е голяма драма: коя девойка кога и къде да празнува съответно със семейството и с приятелите си  Неотдавна им хрумна и на двете, че искат да поканят приятелите си на ледената пързалка, пък аз си мисля дали да не направим двата рождени дни заедно, че и бабите да поканим на леда 

Нешият рожден ден е през март, но се замислям и аз къде да го празнуваме, че май вече всички заведения обиколихме. А в къщи нямам място да събера толкова хора. Събират се около 15 деца пък и мами горе долу толкова. Я варненки да дадт някоя идея за заведение за детски рожден ден с кът, че моя син не иска да му поръчвам парти. Това ми е голям проблем.

Мария много иска да й падне зъбче вече, но засега никакви признаци.
Другата вълна, на която е в момента са отношенията с най - добрата й приятелка. Едни драми се появяват понякога, едни сълзи - "защо тя загуби звездичката, която й подарих?"; "защо днес предпочете да играе с еди кой си вместо с мен"... Хем са детински проблеми, хем си мисля, че са и определящи за бъдещите й отношения. И се чудя къде, и до колко да се намесвам.

MamaZ,
синът ни също изпада в подобни състояния по отношение на приятелите си. В ДГ са си сформирали банда и едно от момчетата се е самоизбрало за шеф, та терзанията са - може ли така сам да се избере за шеф, не трябва ли да се редуват на длъжността и пр. Наред с това - кой с кого с какво и защо играе. Последно - защо Веско занесъл същата книжка, като нашата, щом предния ден ние вече сме я носили...
Наистина изглеждат дребни неща, но за децата са изключително важни.
Аз се намесвам, дотолкова, че да възстановя душевното равновесие на сина ни, т.е. обеснявам, утешавам, съпреживявам. После видимо му олеква!

Най-новата ни тръпка - утре ще ходят на театър и за пръв път ще ги извозват от ДГ с автобус, което ще е и първо качване на Петър на такова возило!