За мамите,чиито татковци пътуват по суша

Не сме много мами засега, но сигурно ще станем повече.  Да се представя, аз съм от Правец, мъжът ми работи към ботевградска фирма. Пътува предимно до Германия, товари дрехи оттук, а оттам каквото дойде, сега май картофи ще вози . Иначе аз с него не съм пътувала, имам желание, обаче нямам възможност по две причини: имам една баба на 86 години, която е с диабет и аз се грижа за инсулина и, а и не ми се ще да оставям детето на свеки за толкова време. Обаче другата година, живот и здраве, мисля да го придружа на някой курс. Половината ми отпуска за това ще я предвидя. Иначе предложението за среща на Олинце е чудесно, обаче Варна ми е доста далечко

Аз не съм точно с пътуващ мъж, но и на него му се налага да ходи командировки в чужбина за 10 дни, но се случва 2-3 пъти в година. Обаче моят баща е международен шофьор от 89-90 година. Първо караше бризентов камион, а последните 8-10 години автовоз. Работи из цяла Европа. Той обаче е с работна Португалска виза и за съжаление се прибира много рядко, 2-3 пъти в годината за 10-15 дни и евентуално някой случаен курс до Бг и да си дойде да пренещува вкъщи. Случвало се е дори да влезне на Видин и да не може да си дойде до София и хайде обратно. Общо взето майка ни  отгледа и майка и баща и домашен майстор и всичко. Сама си правеше ремонти, сама се занимаваше със всичко. Сега от последните 2 години често пътува с него и изкарва по 2-3 месеца в чужбина. Аз се радвам че е така, поне са си заедно, не се изнервят толкова, а и си е друго да си имаш дружка, а не с дни да си сам по пътищата. А и сега ние пораснахме тя няма вече такива задължения и факта, че си седи сама и тя не и е лесно. Мъчно им е много за внука им (моя син), но пък за това са телефоните. Общо взето татко толкова години гърби като луд заради нас, за по-лесен живот. Но нито на нас, нито на него ни е било лесно. А сега за него е още по трудно заради внучето. Много му е мъчно за него и че го вижда рядко.
Аз пък толкоз години не можах да го преглътна това че пътува, че го няма.... Много ми тежи, много се претеснявам за него. Много го обичам и съм привързана към него и само се моля да е добре. Но пък и друго забелязвам, че той почва да се изнервя когато си е тук, просто му липсва динамиката на деня и така. Беше се поизнервил напоследък, но сега като са заедно с майка и си пътуват, хем той не си дава много зор в работата, кара я по-спокойно и така и аз съм спокойна, че са добре, че са си заедно...
Оххх много дълго стана... съжалявам!

Горката ти майка! Хич не и е било лесно, за децата също не е хубаво, разбира се, но цялата тежест пада на плещите на жената - да е и баща, и майка, и домакиня, и майстор, всичко. Много гадно! Всичко заради нас правят, хич не им е лесно и на тях.

Момичета разбрахме се със другите мами да обединим двете теми.Те са пуснали нова тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=250056.0 Така,че можем да пишем вече в новата тема   Съпруги,чийто мъже пътуват 2