Следродилна депресия или посттравматичен стрес?

  • 4 155
  • 60
# 15
Това твоето ми прилича на пристъп на паника, съчувствам ти. И аз питам, защо въобще ражда със секцио при такава отрицателна нагласа? Имаше ли медицински показатели? Страхът те налегна изведнъж и на място ли?
Каквото и да е било, важното е, че ти и бебето сте добре! bouquet

До бременните мами:
НА СТРАХА ОЧИТЕ СА ГОЛЕМИ и да го карат по-спокойно.
Моето секцио също мина добре, отидох по спещност два дена преди насрочената дата, раждах си десет часа нормално и пак до секцио опрях. Хилех се като тиква през цялото време. Всичко е въпрос до нагласа, поне за начина по който се чувстваме. За останалото разчитаме на напредналата медицина и професионализма на лекарите. Wink
Виж целия пост
# 16
Мдаммм...вси4ко минава и се забравя...

Бременноста ми беше ужас и безумие, раждането и то (секцио по спешност след индуцирано раждане, не ме хвана упойката...абе по-добре да не пиша, 4е нейния разказ е приказ4ица в сравнение с моя), зверски усложнения, тонове антибиотици, три престоя в болница...дамммм...

Е, в момента (3 седмици откакто мога да ходя без болка) си планирам втората бременност!  Laughing (Мъж ми още си ближе емоционалните травми, горкия...  Wink )

Ноу фиър, направена си от много по-здрав материал от колкото предполагаш! Ще видиш!

  bouquet
Виж целия пост
# 17
съчувствам ти напълно. на мен пък ми казаха,че съм първа и тъкмо да ме подготвят за влизане се оказа,че има жена по спешност с високо кръвно. представи си ужаса,който изпита мъжа ми. аз му се обадих,че влизам след 20мин,а влязох след 1.30мин. на всичкото отгоре телефона,койтобях зареждала цяла нощ се изтощи точно преди секциото. Mr. Greenкато капак на всичко разбрах в последния момент,че ще е спинална упойка. всичко беше наред,но от стрес  започнах да почервенявам на всякъде. Embarassed решиха,че получавам алергичен пристъп и ми сложиха 1 инжекция. докторите се поуплашиха,но след няколко минути се разбра,че е от напрежение Simple Smile иот много бъбрене с анестезиолога.  накрая ми сложиха кислородна маска под предлог да подиша бебето. иначе честно да ти кажа през 1я месец гледах бебето стреснато и не знаех на кой свят съм. като почнете да контактувате с бебечо всичко се променя. Peaceпърва усмивка,следене с поглед и т.н.   Успех!!  А коремчето ще мине бързо,мен до 1 г все си ме притегляше, но вече забравих.
Виж целия пост
# 18
Това, което си преживяла наистина е крайно неприятно.
Но щом си знаела, че ще раждаш секцио е можело да предупредиш наблюдаващият те лекар, че имаш склонност към подобни страхови неврози, и дори пристъпи на паника в определени моменти. Предполагам, че с подходящи медикаменти изобщо е нямало да се стигне до там.
Раждането, независимо дали по естествен път, или със секцио е нещо чудесно и никоя жена не бива да изпитва подобни негативни емоции.
Виж целия пост
# 19
.........
Аз пък от разказа разбрах, че операцията е минала нормално. Страхът обаче е бил голям. По-скоро бременните трябва да се поучат, че НА СТРАХА ОЧИТЕ СА ГОЛЕМИ и да го карат по-спокойно.

това е и моето мнение!!! Аз също бях секцио, също се страхувах, даже по едно време виках че съм се отказала да раждам  Mr. Green но пък анестезиолога излезе човек и ме приспа, за което съм страшно благодарна. Събудих се 10 мин след като бяха извадили бебка и на втория час след операцията вече се разхождах гордо  Blush После около седмица след раждането имах лека мускулна треска. И това е!!!
Виж целия пост
# 20
Твърде много си се паникьосала. И аз треперех, но от болка (бебо беше започнал да излиза), и аз виках "Помоооощ" Joy Joy Ох, като се сетя каква картинка съм била...Но ми останаха невероятно и само хубави спомени от родилния дом-първа среща с бебо, първото докосване, първия плач, първо гушкане...Родилките в стаята-смях на корем, персонала-с прекрасни общи впечатления...После не исках да си тръгвам от болницата  Grinning Не мисли за най-лошото, изтрий лошите мигове, спомни си за хубавите...само те трябва да останат Hug


П.П. И...следващия път с пълна упойка моля моля  Naughty Mr. Green Hug
Виж целия пост
# 21
Боже, и мен това ме чака!!! #Crazy
Излишно е да се паникьосваш от сега. Не всеки приема операцията по този начин.
В крайна сметка се случва нещо хубаво - ражда се твоето дете! Това, което ще преживееш зависи главно от начина, по който подхождаш към случващото се.
Виж целия пост
# 22
Съжалявам, че си преживяла така това събитие.  Rolling Eyes И тъй като аз също мисля, че много бременни момичета биха се стреснали от разказа ти, аз искам само да им кажа, че всичко е въпрос на психика и както се настроиш, така преживяваш нещата. Аз бях се настроила изключително позитивно, е нормално да има притеснения (повече за бебето от колкото за мен), но страх категорично е нямало.   Peace  Късмет и леко раждане на всички бъдещи майчета   bouquet
Виж целия пост
# 23
Боже, и мен това ме чака!!! #Crazy
Излишно е да се паникьосваш от сега. Не всеки приема операцията по този начин.
В крайна сметка се случва нещо хубаво - ражда се твоето дете! Това, което ще преживееш зависи главно от начина, по който подхождаш към случващото се.

Съгласна съм. Peace
Аз имам само хубави спомени от моето секцио. Единственото нещо, от което леко се шашнах, беше, че не си усещам краката. Е, притеснявах се за бебчо и за мен, но в рамките на нормалното.
Слава богу всичко мина нормално. Дай боже и втория път да е така. Praynig

no fear, съжалявам, че при теб така се е получило. Дано скоро забравиш лошите моменти. Hug



Виж целия пост
# 24
Аз пък като си спомням,че като ме започнаха яките контракции искрено завиждах на другите в предродилна,които ги подготвяха за секцио...Към бъдещите мами-това,което е преживяла авторката,не е правило!Момичето изглежда е по-чувствително и лесно се паникъосва,но нормално или със секцио,раждането е един от най-великите моменти в живота,колкото и банално да звучи!Аз също кътам спомените си от болницата с много топлина и любов,много ми беше приятно,основно заради това,че там за първи път срещнах дъщеря си.Не мислете за раждането като за момент,пълен със страх,болка и ужас!Ще видите после с колко хубави спомени ще се връщате на него.
За авторката-мила,опитай се да си втълпиш,че секциото ти е минало съвсем нормално,без никакви усложнения,каквато е и истината.Просто ти си се панирала повече от обичайното!Погледни го от смешната му страна,100% си била незабравима картинка Heart EyesРадвай се на бебчо,раждането така или иначе е минало,край,това е затворена страница за теб!Недей да се връщаш постоянно и да съживяваш паниката си.Кажи си,гадно беше,ама свърши,но резултатът е най-хубавото бебе на света! Hug
Виж целия пост
# 25
Консултирай се с психиатър и с психотерапевт.
Това 100% е преживян посттравматичен шок.
Минах през същото. Последствията бяха сериозни.
Виж целия пост
# 26
Жената е бременна цели 9 (девет) месеца - има предостатъчно време да се подготви за момента на раждането. Аз съм изключително щастлива, че го има нашият форум - докато бях бременна прочетох Маймунската тема и други материали по този въпрос и разбрах, че паниката и страхът са тези, които правят едно раждане кошмарно. Не е възможно една родилка да започне раждането си с такава нагласа и то да не бъде наистина ужасно.
Та съветът ми към бременните майчета е - четете, изживявайте прекрасната си среща с бебчо в ума си всеки ден, представяйте си как ще бъде и ще видите, че когато моментът дойде ще тръгнете към родилното изключително спокойни и уверени (природата се е пожрижила за това).
На страха очите са големи, но страхът идва, когато не знаем какво ни чака - подгответе се добре и ще сте много по-уверени!
Виж целия пост
# 27
Доколкото разбирам при теб нещата са повече на психологична основа, а не толкова, че самото ти раждане като процес е било тежко. Жалко, че така се е получило. Всеки реагира различно при такива ситуации. Колкото и странно да звучи при мен най-кошмарният момент от раждането бяха прегледите за разкритие и за.... не знам точно, май за изглаждане на шийката на матката. Можех цял ден да си издържа контракциите, само и само да не ме "бъркат". На някой може и да му звучи смешно това, но аз известно време след това като се сетех за "бъркането" /извинявам се за израза/ и потрепервах. Иначе имах късмета да родя за два часа и да вляза в болницата с изтекли води, 5 см разкритие и абсолютно никакви болки, тоест по-голямата част от раждането така да се каже, беше минала.
Пожелавам ти бързо да преодолееш тези негативни емоции и, ако решиш да имаш второ бебче, да гледаш на нещата по-ведро и спокойно   bouquet.
Виж целия пост
# 28
Леле, голям страх си брала.
Съжалявам, не мога да ти помогна, всичко е в главата ти, ти сама си се настроила така.
Това, което мога да кажа за моето секцио е, че бях много положително настроена от това, че е планирано. Беше ми много спокойно, слушах музика в операционната и останах с много хубави спомени. Психическата нагласа е много, много важна.
Ето сега ми предстои второ и честно казано това, което ме тревожи, е не самото секцио, а дните след него - първата среща с бебето, първите грижи за него, наред ли ще е всичко, как ще го приеме каката...........такива неща.

Ами нормално е да те е страх, всяко раждане си е малко или повече страшно, но с вътрешната настройка можеш да повлияеш много, много на нещата.
Виж целия пост
# 29
Трябва да се опиташ да го преодолееш. Ако трябва се консултирай със специалист, а долното ще го напиша заради бъдещите майки, които ще раждат със секцио.
Моята операция беше за 12.30, но ме извикаха към 11. Трябваше да се обадя на мъжа ми, преди да си изключа телефона...и се разплаках, но по скоро от вълнение, че след по малко от час ще видя човечето, което е растяло 9 месеца в мен. По време на операцията дори ми искаше да видя отстрани как става всичко. След това в реанимация бях с още една жена и беше много весело. Сега си спомням само с хубаво този ден и когато видя болница и операционна ми става мило, защото на това място изживях един от най- прекрасните моменти в моя живот.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия