Следродилна депресия или посттравматичен стрес?

Публикувана: 15 дек. 2007, 19:17 ч.
Последно мнение: 18 дек. 2007, 11:18 ч.

4 148
60

Л

# 45 16 дек. 2007, 19:13 ч.

Чудя се къде ги видяхте тези ужасии?
Някъде прочетохте ли за ужасна болка, за кофти отношение, за някакви проблеми и усложнения?
Ужасът е бил само за авторката и то не конкретно заради случващото се, а заради страхът й. А страхът при всеки е различен, в различна степен и пр.

Виж целия пост

_Gabrielle_

# 46 16 дек. 2007, 19:21 ч.

Аз мисля че разказът на авторката е полезен, нека бъдещите майки се подготвят психически и да не допускат страха да ги направи тотално неадекватни в най-важния момент. Медицината е достатъчно напреднала за да могат да бъдат взети мерки за всякакви усложнения които биха могли да настъпят (поне в повечето случаи), а изпадането в паника не помага.
Колкото и да се страхуваш... ами няма начин да свиеш крака и да го задържиш, бебето ще излезе по един или друг начин. Просто когато ти предстои нещо толкова сериозно... се панираш, но не трябва да допускаш да те обземе такава безумна паника. Аз раждах нормално и ме беше страх и ме боля, ревях и дори когато беебто излезе и го вдигнаха да ми го покажат, мен толкова ме болеше и така циврех, че дори не му обърнах внимание, само се пресегнах да го пипна... и още не осъзнавах какво се случва. Като го измиха и повиха и ми го дадоха в ръцете... вече беше друга работа (но и анестезиолога се бе погрижил с още една дозичка.... Peace

Peace

) та бях доста по спокойна. А общо взето май секциото е по- хмммм безопасния начин за бебето, а може би за майката, все пак режат и вадят бебето, а при нормално май бебето се мъчи повечко (въпреки че както ми обясниха лекарито, това "мъчение" при раждането било полезно за самото бебе).
Доста изписах, сега ще обощя, колкото и да те е страх трябва да намериш сили да не изпадаш в паника (навремето и на полето са раждали #Crazy

#Crazy

)

Виж целия пост

D

# 47 16 дек. 2007, 22:46 ч.

Аз до ден днешен - 8 години след първото раждането, когато минавам близо до Тина Киркова (Св. София) ми изтръпват краката. Много ме беше страх - не от болката, а от неизвестността. През цялото време си повтарях - толкова жени са родили и всичко им е наред, и при мен трябва да е така. Раждането мина добре, с епидурална упойка, не ме е боляло много . Никой нищо не ми казваше - какво се случва, какво следва. Няма да забравя, когато ме превеждаха от родилната зала в стаята. Една санитарка буташе количката с еда ръка и държеше бебето ми под мишницата. Сърцето ми щеше да спре - мислех, че ще го изпусне на земята. През трите дена ревях непрекъснато, защото ме беше страх за бебето. Не позволих нито за миг да го изведат от стаята.

Вторият път беше по-различно, но ми трябваха повече от 6 години да се реша на втори път.

Виж целия пост

# 48 17 дек. 2007, 03:00 ч.

Въобще не бях подготвена за него. През цялото време имах чувството, че насила трябваше да го направя, защото на лекарите не им се чакаше..

Умирах си от ужас. Плаках много. Изпитах панически страх от това, че ще ме режат. След операцията сигурно 2 месеца го преживявах отново и отново. Говорех ли говорих за това. Накрая май си го изговорих..

И ето вече минаха 3-4 месеца. Не ме боли. Беба е здрава. Имам други интересни неща за които да мисля и говоря. Останало ми е само кофти усещането, че първите ми мигове с нея ги посрещнах така ужасена и неадекватна. Но се успокоявам, че имам и ще имам доста други хубави мигове, за които да мисля и че всъщност важен е крайният резултат - имам здраво бебе и аз съм здрава.

Времето лекува. Пожелавам на no fear, на себе си и другите момичета, които са изпитали такъв страх от секцио да бъдем силни да забравим ужаса и следващия път да бъдем подготвени и да се смеем при мисълта как сме се страхували преди Simple Smile

Simple Smile

Кураж ние сме с теб!

Виж целия пост

F

# 49 17 дек. 2007, 09:28 ч.

Ето за това е най добре момичета ако не ви се налага да раждане със секцио, просто нормалния е за предпочитане. По нормален начин раждането би протекло по много по различен начин и не съм сигурна, че авторката на тази тема щеше да изпада в такава дълбока депресия.

Виж целия пост

D

# 50 17 дек. 2007, 09:34 ч.

айде кураж Hug

Hug

Виж целия пост

S

# 51 17 дек. 2007, 09:45 ч.

Цитат на: Либи в нд, 16 дек 2007, 19:13

Чудя се къде ги видяхте тези ужасии?
Някъде прочетохте ли за ужасна болка, за кофти отношение, за някакви проблеми и усложнения?
Ужасът е бил само за авторката и то не конкретно заради случващото се, а заради страхът й. А страхът при всеки е различен, в различна степен и пр.

Аз също раждах секцио- бях позитивно настроена и подготвена, че скоро ще се появи моето бебче. Не съм имала проблеми, нито с упойката, нито с операцията и в последствие реанимацията. Всичко мина като един миг Thinking

Thinking

Сега си спомням с толкова топли чувства за този ден, денят в който се появи моята принцеса, когато за пръв път я целунах и я почувствах.
Кураж на всички бъдещи майки bouquet

bouquet

Виж целия пост

# 52 17 дек. 2007, 10:43 ч.

Цитат на: fifeta в пн, 17 дек 2007, 09:28

Ето за това е най добре момичета ако не ви се налага да раждане със секцио, просто нормалния е за предпочитане. По нормален начин раждането би протекло по много по различен начин и не съм сигурна, че авторката на тази тема щеше да изпада в такава дълбока депресия.

Айде да не обръщаш темата на за и против секцио и изобщо не съм съгласна с теб,че при нормално раждане авторката е щяла да се държи ралично.

Виж целия пост

D

# 53 17 дек. 2007, 10:56 ч.

Мамчета, авторката е искала помощ, някой да я изслуша, да й съчувства. Аз съм нова във форума, но тук винаги съм намирала само помощ и подкрепа. Всяка сутрин отварям форума и се съветвам с другите мами. Моля ви, не обвинявайте момичето и не се обявявайте за или против темата. Тя просто е искала да сподели.
Аз лично не знам какво да я посъветвам, само искам да й каза, че най-искрено й желая да забрави всичко и да мисли за невероятно сладкото си детенце.
За бъдещите мамчета - да, раждането не е приказка, но резултатът е най-хубавото нещо на света и всякакви болки си заслужават!

Виж целия пост

V

# 54 17 дек. 2007, 11:13 ч.

Цитат на: Жижи в пн, 17 дек 2007, 10:43

Цитат на: fifeta в пн, 17 дек 2007, 09:28

Ето за това е най добре момичета ако не ви се налага да раждане със секцио, просто нормалния е за предпочитане. По нормален начин раждането би протекло по много по различен начин и не съм сигурна, че авторката на тази тема щеше да изпада в такава дълбока депресия.

Айде да не обръщаш темата на за и против секцио и изобщо не съм съгласна с теб,че при нормално раждане авторката е щяла да се държи ралично.

именно!
нормално или не -тя е изпитала страх от раждането.нека да й дадем кураж и ако някой изживял нещо подобно й даде съвет.
няма нужда да спорим.
случват се такива неща

Виж целия пост

G

# 55 17 дек. 2007, 13:19 ч.

И аз не мисля че авторката е искала да изплаши бременните,просто е искала да сподели :: Като четете за двойки който се развеждат,за жени който са бити да не би да не се жените или влюбвате.Тук много хора търсят помощ и не виждам смисъл от негативни мнения,само защото темата е малко по различна.Може би страхът е проблем на много бременни и на много родили.Това не е смешно,просто явно лекарите трябва да обръщат внимание не само на физическото развитие на родилката,а и на психическото.Ако авторката беше поговорила с психолог още по време на бременността,или беше посещавала курсове за бременни едва ли щеше да се остави страха да я води.Когато отидох да раждам,отидох с ясното съзнание че така или иначе това бебе трябва да излезе и колкото аз съм по спокойна,толкова по добре за всички,включително и за бебчо.
Пожелавам на всички бременни леко раждане,а на авторката сили да се справи със страха си Hug

Hug

Виж целия пост

O

# 56 17 дек. 2007, 20:37 ч.

Ееееех...
Страхът е най-нормалната и естествената реакция към всяко изпитание, към рискованото и непознатото.
А раждането е точно такова нещо...
Само човек без капка разум е винаги безстрашен - защото не е способен да осъзнае потенциалния риск или опасност.

Някои хора се паникьосват по-лесно от други. А паниката е нещо малко по-различно от страха.

Аз съм раждала два пъти нормално, втория път- във вана- освен заради всички плюсове и защото ме беше страх от епидуралната упойка, оперирали са ме също два пъти. При втората операция наистина се паникьосах, е и...?

Като раждах първия път, преди мен родиха 4 жени, една без да извика, една циганка която пищеше за световно за да я уважавал мъжа й а една жена слезе от магарето и тръгна да се изнася на 4 крака от родилна зала с думите "не го искам това бебе, няма да го раждам, отивам си" е и?
Раждането си е раждане, няма жена да не е родила, но всяка жена се справя с това така както са я възпитали да се изправя и справя с другите трудности и изпитания в живота...
От друга страна ако си живяла спокойно и без сътресения досега как и кога да се научиш да овладяваш страховете си.... лесно е да се паникьосаш.
А когато се паникьосаш НЕ ВЪЗПРИЕМАШ НЕЩАТА ОБЕКТИВНО. Тоест всички разкази показват че страхът е най страшен и може така да измени възприятието на нещата, че ако се случи на някоя бъдеща мама трябва да се сети че това не е реално... това е гласа на страха.

Виж целия пост

B

# 57 17 дек. 2007, 23:05 ч.

За кой ли път се убеждавам, че с пълна упойка е най-добре.Живот и здраве, ако имам второ дете, също ще съм с пълна. Лягам, заспивам, не чувам разговорите между лекарите, от които мога да се уплаша. Струва ми се напълно безмислено да се подлагам на всичко това.
Не съм имала такива истерични страхове преди раждането, но си бях притеснена, което е напълно нормално.

Виж целия пост

M

# 58 17 дек. 2007, 23:14 ч.

Цитат на: slivanka в пн, 17 дек 2007, 23:05

За кой ли път се убеждавам, че с пълна упойка е най-добре.Живот и здраве, ако имам второ дете, също ще съм с пълна. Лягам, заспивам, не чувам разговорите между лекарите, от които мога да се уплаша. Струва ми се напълно безмислено да се подлагам на всичко това.
Не съм имала такива истерични страхове преди раждането, но си бях притеснена, което е напълно нормално.

Аз съм по-доволна, че не бях с пълна (имала съм операция с пълна и знам какво е), лекарите не си говореха страхотии, напротив обикновено те питат нещо и ти говорят да ти отвлекат вниманието, а най-хубавото от всичко беше като чух как бебчо изплака.

Виж целия пост

M

# 59 17 дек. 2007, 23:37 ч.

Много ти съчувствам за ужаса, който продължаваш и днес да изпитваш:(Имаш нужда от помощ, но не знам каква...
Разбирам, че си искала да споделиш и да намериш утеха, но е доста жестоко към жените на които предстои.
Аз самата бях забранила докато съм бременна да ми казват лоши неща, защото ума на човек е нещо невероятно!
Мисля, че не си права да вкарваш това в главите на бъдещите майчета! Това от една страна няма да помогне на теб, но част от тях ще ужаси и ще минат по твоя път.
Аз минах по другия път и съм безкрайно благодарна на Господ, че родих така:)

Мили момичета, на които предстои секцио, изобщо не е страшно! Аз бях със спинална упойка, не усетих болка нито като ми я слагаха, нито по време на операцията!
Усещах си всичко от гърдите нагоре, краката около час след операцията. Не се поддавайте на паника, мислете си нещо хубаво, за мъжа си, за бебчо, за морето, за любия си филм, дишайте дълбоко и бавно, най-страшното е страха, друго няма!

Виж целия пост

Препоръчани теми

От една майка КЪМ биологичните родители

18 162
175

Осиновители

Имам си прасенце

1 273
24

Хранене с млека за кърмачета, захранване

Дъщеря ми все още не се обръща! Да се притеснявам ли?

3 436
63

Бебета (от 0 до 12 месеца)

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.