Усещането че си в капан, или липса на смелост?

  • 3 432
  • 26
# 15
струва ми се,че не мъжа ти ти е толкова писнал,а начина ти на живот.сама каза,седиш си у вас,чистиш,готвиш,гледаш децата,нямаш приятели.в такава скука всички почва да те дразни,съсредоточаваш се в малките неща и откриваш куп недостатъци.имай малко социален живот!намери си работа,излизай,сближи се с някоя съседка/колежка,ходете на кафе,по магазините...
ако пък наистина вече нямаш чувства към мъжа ти,не прави компромис със себе си и го напусни.
Виж целия пост
# 16
Почвай да работиш, още утре. Дъщеря ти е малка, но докато не станеш финансово неzависима от него, нямаш оправия. След като това стане, може да си помислиш как от тук нататък ще реагираш.
За всеки проблем има решение, мила, важно е ти да си готова да се бориш. Успех
Peace
Виж целия пост
# 17
Ако можеш изтрай още година, заради образованието на сина си. И търси начини да станеш що-годе финансово независима.
Виж целия пост
# 18
Най-добре да поговориш със сина си. Той е вече голямо момче и ще те разбере. Може да избере щастливия живот в България пред образованието там. Може и да има някакъв начин да завърши дистанционно чрез изпити по интернет.
Успех ти желая - бъди смела Hug
Виж целия пост
# 19
Благодаря ви момичета, в почти всяко едно мнение виждам собствените си мисли. Напълно осъзнавам, че струпването на фактори прави положението ми достатъчно сложно и ме кара да се чувствам ужасно - в чужда държава, нямам близки, малко детенце, баща който не смее да остане и 5мин сам с него, за да си позволя някакво малко удоволствие и аз ( фитнес, или шопинг напр.) Стискам зъби и чакам лека полека нещата да почнат да се променят, ще дам малката на детска, ще почна работа, макар че в Испания понятието финансово независима с малко дете не съществува според мен, но поне ще си имам мои средства и контакти с други хора, което е все пак нещо. Между другото в ситуация на зависимост съм откакто се роди детето и няма да допусна  да продължи много дълго. Лошото е че имам моменти, в които направо рухвам и всичко ми изглежда едва ли не безнадеждно, напоследък стават все по-често за съжаление! А от всичко най-много искам мъжа ми да се осъзнае и поне малко да се промени, но.... едва ли?! Единствената ми радост и положителна емоция е малката принцеска! И го оценявам! Не е малко!!!  Hug за всички вас!
Виж целия пост
# 20
 newsm10 УСПЕХ!!!
Виж целия пост
# 21
Аз бих те посъветвала да "задържиш" докато детето завърши,пък после се прибирай и си оправяй живота, докато има още време. Желая ти много късмет!!!
Peace
Виж целия пост
# 22
уф,това е лошо,а за развод мислила ли си?Да не би нещо да го тормози,по принцип мъжете са по потайни.Седнете и поговорете,преди държал ли се е така? Rolling Eyes
Виж целия пост
# 23
 PeaceУспех и се бори.
Виж целия пост
# 24
Мъжът ти българин ли е, или испанец? Не питам от любопитство някакво, а си мисля, ако е второто, да не би да те е взел точно заради това? Извинявай, не искам да звучи грубо, но наистина има разни западни мъже, които целенасочено си търсят "слугини" от изтока.  Sad
Виж целия пост
# 25
Българин е, мелез между македонка и шоп. Вече сме заедно повече от 6год. Откакто сме в чужбина обаче, нещата започнаха да се скапват. А колкото до това дали мъжа ми има някакъв проблем, или нещо го мъчи, разговаряли сме много пъти, не споделя да има някакви тревоги, а пък и трябва ли човек ако има такива да се държи деспотично със семейството си!
Виж целия пост
# 26
Силвенце , кръстоската е .....  ooooh!
Ако трябва помощ , давай насреща сме.  Hug Само ти си знаеш к'во ти е на душицата, но отстрани сте идеалното семейство. А с Краси даже бяхме много възхитени , че мъж ти е влязъл в крак , но не би....  Sad  Задръж още малко и знаеш, че съм насреща.    love001 на теб и Анжи и поздрави на баткото. Е, айде и на мъжа един поздрав прати.  box
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия