Как се държат с вас осемгодишните?

Аз искам да уточня, че когато ми отвърна така по телефона, тя не беше сред други деца, а си беше вкъщи.
За свободата - не знам каква по-голяма свобода да й дам. Единствено не съм я пуснала още да скита сама по улиците... 

Аз не знам какво разрешаваш и какво не. До това лято аз не я пусках да играе сама навън, защото кварталът ни не е от безопасните. Сега я пускам, но с уговорката да мога да я виждам от блока. Доскоро не съм я пускала да пазарува сама, сега го правя. С дрехи отдавна не се занимавам - ако й е студено си е за нейна сметка. Сама си прави графика на работа и забавление - ако не й стигне времето за работата, си ляга по-късно и сутрин е недоспала, но проблемът си е нейн и т.н.

Е, пращам я до магазина понякога.
Имах предвид, че не се прибира сама от училище.
В нашия квартал няма деца, които да се събират да играят, както аз съм си играла едно време.

Не съм сигурна, че ми много ми се иска да ги настигнем. Някъде по средата между сегашната анархия и тяхното подравняване ще ме устрои чудесно.

Аз друго имах предвид. Но даже не мога да събера пръсти, за да го напиша.
Не ми се ще и нашите вестници да станат като техните... 

Аз си мислех, че само при нас положението е такова
Преди два дни мъжът ми каза по някакъв повод, че ще накаже баткото да е без компютър една седмица. Реакцията беше:"Къде се е чуло и видяло някое дете да стои без компютър цяла седмица?" и се затвори в стаята си. Каза го с такъв тон и така бързо зафуча към стаята си, че ние с баща му не можахме да реагираме. Та при нас санкциите не минават. Не знам как ще я караме занапред

Напълно съм съгласна. Колкото повече ангажименти, толкова по-добре. Само че покрай тези ангажименти на сина ни, мъжът ми се е превърнал след работа и през уйкенда в негов персонален шофьор, а аз нещо средно между личен PR  и секретарка, но какво да се прави  Време за нас - никакво.

И може би наистина сте прави за наказанието - да се лиши от нещо любимо (компютър, игри...). Днес нещо не м се занимаваше с едни упражнения и аз само споменах да не се наложи да му взема геймбоя за цяла ваканция. Веднага схвана за какво става въпрос и всичко стана ОК. Ама честно да си кажа, тези наказания и санкции направо ми приличат на изнудване, но май действат.


За дисциплината в БГ училища
При нас е като едно време. Доста строга. Има си правилник с ясни правила (дори нашето копие си стои на бюрото му). Има забележки, наказания, привикване при психолог и супер тежкото изпращане пред директорския кабинет за разговор с директора. Доколкото разбирам много му треперят особено на последното наказание - може би, за да не се изложат. Прави ми впечатление, че синът ми много добре е наясно какво може и какво не в училище. Има и изключване, което не е проформа, а се прилага реално. Може би и това оказва влияние - като имаш изключени ученици за агресивно поведение, ами ясно, че няма да помислиш да се биеш.
Хубавото е, че всичко е премислено и си е като нарастваща скала спрямо размера и честотата на провинението Ако искаш да си коригираш поведението, дават ти тази възможност. А и на родителя му "светва" навреме лампичката какво става.
Също ми прави добро впечатление е, че за него учителите наистина са авторитет. Щом госпожата е казала, това е закон.

 Може би първо ние самите трябва "виртуално" да минем с децата си през всичките дневни и седмични ангажименти, за да разберем за какво натоварване става въпрос. Все пак не можем да гледаме на децата като на войници, а на живота като на казарма, където важи принципът "войникът висаги трябва да върши нещо, за да не мисли за глупости (т.е. да не мисли)". Децата не са малки възрастни, те са развиващи се организми и имат нужда от почивка много повече, отколкото ние, възрастните се нуждаем. Как  се отразява постоянното ангажиране и принудата към концентриране на вниманието в определени дейности на децата? По-зле отколкото на нас. При положение, че възрастният след 8 работни часа се прибира вкъщи скапан, какво остава за едно дете?
Децата може да казват, че им харесва едно или други нещо не само защото им харесва, а и защото искат да ни угодят и да ги похвалим. Те сами си регулират времето, което са способни и готови да посветят на едно или друго занимание.

За училище вкъщи сме възприели принципа "образованието е екстра и който иска се възползва от нея". Вкъщи никого не караме да учи насила. Ако нещо не е наред в някое контролно не скриваме отношението си, но след като сме попитали детето дали материалът му е ясен, дали е имало време да реши задачите и други диагностични въпрос. Повтаряме им, че ученето не е за учителите или за родителите, а за тях самите. Ако искат да учат, готови сме да им помагаме. Ако не искат - да се спасяват както решат. Не сме ги оставили на самотек, но и не ги ръчкаме постоянно. Като "омажат" 1-2 контролни, сами виждат какво е положението.

 НЕ СТЕ САМИ и ние страдаме от този ранен пубертет

Всеки си познава детето най-добре. Както се казва "разни хора-разни идеали" и всеки има различни начини за отмаряне. Не бих окачествила спортуването с "казарма". Според мен е по-близко до нормалната детска игра, отколкото лежането пред телевизора и игрите пред компютъра с часове.

И аз съм на същото мнение. 

Препоръчайте ми книга за проблемите на тази възраст. Доскоро се водех от книгата на д-р Додсън "Изкуството да бъдеш родител" http://www.books.bg/book.php?ISBN=954529129. Страхотна книга с много готини съвети и предложения за игри, но я надраснахме - до 5 годишна възраст е. Горещо я препоръчвам на мамите с по-малки деца.
Сега искам да намеря подобна книга за проблемите на по-големите деца. Дайте идеи.

И при нас го има тоя проблем с ината и непослушанието...
RadostinaHZ, и аз мисля така...И да добавя: при нас колкото по-голяма свобода й давам, толкова е по-послушна.  Сама ходи и се прибира от училище, излиза да си играе сама, ако поиска, ходи у приятелки след училище...има си тел. и ключ. За дрехите - определено не се меся: сама си решава какво да облече, ама то и не е много сложно  щото сме с униформи в училище.  Харесва й да се държим с нея като с голяма.
И  определено не обича да й звъня по тел. докато е на училище...