Вече се облякох и тръгнах да се обаждам на баща ми да тръгваме по пътя да го търсим, изкарах си акъла. В един момент ми звъни 
така му треснах тел....увеличил си музиката и не чувал. Ох, какво преживях, колегите му и те се поуплашиха. Дойде си в 3.30 щастлив, че много съм го обичала. Дрисльо 
Пък добе свирят. Пардон, пускат музиката Купих си и чехли с мишки (Имелда ) за още 11 лв и даже и за книжка ми останаха. ) споменахме случайно, че ще ходим сега у свеки. И кумата - "Защо у тях първо, а не при вашите" И аз 
Ми че де да знам що?! Леле, ако обръщах внимание и се връзвах на това къде, кога и по колко пъти ходим, вече да сме се развели. В смисъл, като се замислих, по-често ходим у свеки, ама по-близо и по-евтино, пък пак готвят хубаво. 
А докато се занесем до Пловдив, лелееее 
Пък и е по-скъпо до Пловдив Излиза ни двойно от колкото до свеки. А ние все още си броим парите Обаче пък ще ходим при моята мама за 4 дни другия месец 
...и бебока щастлив - страшна работа. Препоръчани теми
