Чувствам се ужасно зле.
Разведохме се преди около 2 месеца, преди това си бяхме разделени година и половина. Той работи в чужбина, сега се върна за празниците и дъщеря ни беше с него предната седмица през делниците, а събота и неделя си я взех,за да сме с нея.
Постоянно иска да се срещаме на саме двамата, като при срещите иска да ме целува прегръща и ми повтаря колко ме обича и как бил готов на всичко за мен. Казала съм му хиляди пъти, че аз не мога да отвърна на любовта му , не искам да ме целува и прегръща, не искам да ми показва обичта си. А той постоянно се обажда и иска срещи, моли ме, аз съвсем директно му обяснявам, че ме натоварва психически дори само когато ми се обажда и не искам да се виждам с него.
Отбягва да излизаме тримата с дъщеря ни, но не казва защо.
Последното, за което ме изнудва беше ,че щял да съди майка ми и баща ми за пари, ако не съм спяла с него. После се обаджа да ми се извинява, но казва, че все пак има намерение да го прави.
Не е издържал дъщеря ни за тази година и половина, през която го нямаше, т.е. ние в никакъв случай не сме му били финансова тежест.
Някак си се е вкопчил в мен отчаяно и не иска да ме остави на мира. Може и да иска да страдам, не знам. Постоянно ми повтаря, че не съм му давала детето, което не е вярно, тя беше 5 нощи с него, освен това ще бъде на Бъдни вечер , Коледа и на 26 Декември също ще са заедно. На 28 двете с Валка ще пътуваме, отиваме на планина, това беше за мен начина, по който да избягам от града,докато той е тук. И ще се върнем чак на 2 Януари, когато той ще лети обратно за чужбина. Исках да й спестя изпращането на баща й и разстройването от поредното му заминаване.
Малко объркано ви пиша, но ме побърква това, не мога място да си намеря. Той постоянно напомня за себе си и ме "разклаща" във всеки един момент, в който контактувам с енего.
Той е добър манипулатор и изглежда чрез страх се опитва да ме накара да правя неща, които не желая, а разбирайки, че не се получава, се озлобява и започва със заплахи и изнудване.
Защо не може да разбере, ч не желая да контактувам с него, казвала съм му , че съм избягала от психическич тормоз, който ми е причинявал по време на съвместното жителство с него, и че нямам намерение да се върна пак там, от където съм избягала..
Кажете ми какво мислите?
Шансове не искам да давам в никакаъв случай, единственото, сякаш, което мога да направя е да изтърпя още няколко дена до заминаването ни с Валентина, но той няма да спре да ни търси и когато сме извън града..
Да донавя само, че се грижи добре за Валентина, когато тя е с него, обича я и държи на нея, и като че ли е малко повече баща сега, когато се разведохме, от колкото , когато бяхме семейство!