На една астрологична конференция д-р Колев е изнесъл доклад по темата. Малко ми е сложно да възпроизведа доказателствата му, но част от тях са:
„Небомигът на Исус Христос” – лектор д-р Димитър Колев
Димитър Колев сподели своите търсения на датата на раждане на историческия Исус Христос, като се спря на различни библиографски справки и съвременни предположения. Раждането на Исус е било съпътствано от астрономични феномени, които за астролозите имат специфично значение: известната на всички Витлеемска звезда, която всъщност е уникалния съвпад на планетите Юпитер и Сатурн в знака Риби. Според арабските астролози Сатурн е управител на Юдея и този съвпад вещаел раждането на велик цар в Юдея. Друг важен момент, който би помогнал в намирането на точната дата на раждане е тричасовото слънчево затъмнение по време на неговото разпятие. Д-р Колев сподели, че от особено голяма помощ в неговите търсения са били разработките на д-р Умленски от БАН, трудовете на Рудолф Щайнер, както и книгата Урантия.
В представянето на астрологичната карта, избрана от него, Димитър Колев предпочете да използва славянската дума небомиг вместо хороскоп. И така, небомигът на Исус Христос е 21 Август 0007 г. пр.н.е. 11:40 часа GMT, Йерусалим. Д-р Колев защити избраният от него небомиг като посочи изключително силния сидерален статус на планетите (по-голяма част от планетите са на трон или езкалтират, а Венера и Сатурн са в рецепция по екзалтация). В направените от него изследвания с астрологичната програма Almagest, той не е открил друг ден, в който планетите имат толкова силен сидерален статус, което пък според него е необходимо условие, за появата на личност като тази на Исус. Ректификация на избрания от него небомиг е направена с помощта на примарни дирекции, прогресии и транзити, но поради липса на достатъчно време, д-р Колев посочи само няколко дирекционни фактора в подкрепа на избрания от него час на раждане.
http://bulastro.com/phpBB2/viewtopic.php?t=16
--------------------------------------------------------------------------------
Цитат от друг форум, но това съм го чела на много места и преди.
--------------------------------------------------------------------------------
Учените още си блъскат главата над въпроса на коя дата се е родил Исус на земята, но не могат с точност да определят дори и годината.Всеобщото схващане обаче е -ранна пролет 7-4 г.пр.н.е.
Коледата навлиза сред християнските празници в края на IV век.Честването на дните около 25 декември започва около 2000 г преди Христа в Месопотамия, откъдето преминава в Персия и Вавилон. Коледата в Месопотамия се провежда малко преди Нова година, продължава 12 дни и е била посветена на техния главен бог Мардук. Жителите на Месопотамия вярват, че през този период Мардук се бори със силите на злото. Чрез пиршествата и жертвоприношенията те смятат, че му помагат. От тях са останали ритуалното изгаряне на вечнозелени растения, размяната на подаръци, празничните шествия.
Персия и Вавилон заимстват много неща от коледата на Месопотамия - в края на годината и те провеждат подобен карнавал. В Персия вярват, че преди идването на новата година доброто и злото се смесват, и затова ритуално слугите и господарите разменят местата си. На 25 декември е празнуван рождения ден на персийския бог на слънцето Митра,чието животоописание между другото е много подобно но Исус Христос.Но най-голяма помпозност празника придобива в римската империя, където се нарича "сатурналия". Той се провежда от 17 до 24 декември в чест на бог Сатурн. По време на празника има пищна вакханалия с шумни улични маскаради и размяна на подаръци.
До IV век в Календара на църквата няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението ,възвръщането му в небето и неговото кръщение в един ден.
Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания.Нито Ириней, нито Тертулиан или кой да е от ранните християнски писатели споменава отделен празник посветен на Рождество. Обаче фестивалът "сатурналия" е толкова обичан от езичниците, че християнската черква решава да го "опитоми" и нарежда фестивала да се празнува "в чест на Божия Син". През 350 г католическият епископ на Рим Юлий I заповядва този фестивал да се чества на 25 декември. Постепенно той бива въведен в цялата Римска империя и в началото на V в. вече се празнува навсякъде като Рождество Христово.
Именно в дните между 17 и 23 декември в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели раждането на слънцето и победата му над тъмнината-Sol Invictus. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като "слънце на правдата". Постепенно Богът на слънцето се идентифицира със слънцето на правдата - Христос, а рождения ден на езическия бог се превръща в негово рождество.