...Ми аз само ходя след тях,а те не спряха да дивеят,разхвърлят,от играчките от Коледата нищо не остана,бият се,абе въобще лудница...Мислите ли че не говорихме с баща им?!Дори от него респект вече нямат...Говорихме,а от среща ако въобще ни се обърне внимание,то ще е в кикотене...Е това продължава вече цяла седмица и...Е сега са навън,и не знам дори какво правят.Вчера съседката се оплака че щяли да и счупят прозорците със снежни топки,а като им се скарах отговорът знаете ли какъв беше?!-Ми мамо,тя нали ни опушва лятото,решихме да и го върнем.-Лятото като отворя прозореца,целият цигарен дим влиза у нас,а ние не пушим,и това ме влудява,но...
А то прави всичко възможно да ме подлуди. Онази вечер след поредното непослушание вдигнах всички на балон, набутах го за назидание в леглото рано време. А то детето разтреперано заспа за 5 минути. И аз след това като се тръшнах и рев
. Какво ми е виновно детето, че на мен хормоните и нервите сега не са ми в ред?!
, че ме и раzбират. Значи човек има периоди, не може винаги да е бодър и весел, понякога му писва от всичко и иска нещо друго, уморява се, иzнервя се, може и хормоните да имат пръст в таzи работа ... В такъв момент няма нужда от критика, а от букет цветя, от промяна в ежедневието (например по често любима, мила, скъпа, моля , благодаря , ако обичаш, имаш ли нужда от чаша топъл чай? А от малко ром в него? Би ли искала да ти раzтрия раменете? Дай тати да направи това и онова , че мама си почива в момента ... )
просто имах нужда да си излея някъде другаде мъката
. Мерси за разбирането.


Препоръчани теми