Май сама си говоря, но да си свърша историята. Вечерта излизаме по жИвот, както казват местните. Нощем Охрид е два пъти по-красив от денем-изпълнен с хора и живот. На главната улица не можеш да се разминеш от хора, отвсякъде приятни аромати, светлини, красиви кафенета, атмосфера на празнично веселие...Избрахме си едно кафене със сестра ми и се настанихме. Споделяме и коментираме видяното. И обобщаваме-обаче май македонците не псуват толкова много, колкото сърбите. На това изречение от масата зад нас се чува такава цветна псувня, че по инерция и двете се обърнахме да изгледаме възмутено приносителя и. А той един красавец, като се изчерви, като се смути, взе да се извинява и извинявайки се, вече се цуцна на нашата маса. След две минути и приятелчето му беше при нас и се запознавахме. Поделихме се на двойки. Цяла нощ бяхме на брега на езерото и си говорихме. Младежът беше прекрасен-висок, черноок, едър и къдрокос. Ако мислите, че никой не може да ви промени за една нощ, лъжете се. Този човек много повлия на живота ми. Говорихме за Хесе-за Степният вълк във всеки от нас. За Кант и Хегел, Киркегор и Сартър. Вече знаех какво искам да уча, каква искам да бъда, кое си струва да се търпи, за кое да се боря. Въобще тази нощ се влюбих в двама души- в него и в мен самата. Той бил студент в Загреб, когато започнала войната, имал годеница хърватка, наложило се да се върне, а душата му беше там...На сутринта ми поиска адреса, отказах му, защото го исках завинаги такъв вълшебен в живота и в сънищата си, не исках да го загубя в ежедневието си...Още си го пазя някъде в мен и го обичам, не сексуално, а като един различен ангел, който ме е спасил от самата мен. Иначе се върнахме благополучно и бабка дори и не разбра. Шшшшт, да си мълчите, никой никога не трябва да узнава...
Виж целия пост
Семейни трагикомедии и битовизми
- Публикувана: 28 дек. 2007, 19:48 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2008, 23:49 ч.
# 315
9 ян. 2008, 22:26 ч.
# 316
9 ян. 2008, 22:41 ч.
Варна, 1970г., родилния дом, 3-ти етаж. Току-що се е появил на бял свят моят бъдещ съпруг. Развълнуваните майки обсъждат имената на отрочетата си, за да могат да ги съобщят на съпрузите си, чието задължение е било да запишат децата в съвета, когато от улицата се чува гласа на един от щастливите татковци:
- Пенооооооооооо, Пено ма!
- Кажи, бре! - успяла да се дотътри до прозореца му отговаря мама Пена.
- На когу да го туря, мааааааа?- пита отговорния баща.
- На майка тииииииииии!
Виж целия пост
- Пенооооооооооо, Пено ма!
- Кажи, бре! - успяла да се дотътри до прозореца му отговаря мама Пена.
- На когу да го туря, мааааааа?- пита отговорния баща.
- На майка тииииииииии!
# 317
9 ян. 2008, 22:53 ч.
Ох, Беболина, ти си като сериал бе 
Прекъсваш на най-интересното място и караш публиката да тръпне в очакване. Да знаеш като вземеш да пишеш книга ей така да я направиш - на части, с коментари от типа на "След малко продължавам, че ме чака прането, а малкият вече забърсва пода с една прана блузка..." - много е свежо.
А моя мъж вече ми постави диагноза и заплаши скоро на лекар да ме заведе, че и в специализирано заведение да ме въдвори. Ми така де, какво било това хилене, чак със сълзи - "То да е смешно, колко пък да е смешно?!" - край на цитата
Виж целия пост
Прекъсваш на най-интересното място и караш публиката да тръпне в очакване. Да знаеш като вземеш да пишеш книга ей така да я направиш - на части, с коментари от типа на "След малко продължавам, че ме чака прането, а малкият вече забърсва пода с една прана блузка..." - много е свежо.А моя мъж вече ми постави диагноза и заплаши скоро на лекар да ме заведе, че и в специализирано заведение да ме въдвори. Ми така де, какво било това хилене, чак със сълзи - "То да е смешно, колко пък да е смешно?!" - край на цитата
# 318
9 ян. 2008, 23:23 ч.
Свежо я, като си живея във форума... Ако утре домочадието позволи, продължавам с пътеписа с тир през Европата, но в http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=190309.0 тази тема. И там да досадя малко, че тука вече се олях...
Искаме Ромео! Ро-ме-о, ро-ме-о!
Виж целия пост
Искаме Ромео! Ро-ме-о, ро-ме-о!
# 319
9 ян. 2008, 23:46 ч.
Имай милост, копни след това и тука историята
, че вече ставам разногледа кои теми да следя 
И започвай с книгата
Виж целия пост
Ако утре домочадието позволи, продължавам с пътеписа с тир през Европата, но в http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=190309.0 тази тема. И там да досадя малко, че тука вече се олях...
Имай милост, копни след това и тука историята
, че вече ставам разногледа кои теми да следя И започвай с книгата
# 320
9 ян. 2008, 23:48 ч.
Беболиноооу, много хубаво разказваш мари - и леко, и забавно, и с любов към човека, дет се вика! Хубаво, много хубаво!
Виж целия пост
# 323
10 ян. 2008, 00:27 ч.
Ще пиша анонимно, че ако прочете мъж ми историята на колко голяма аудитория е достояние ще се разведе с мен! 
Преди години имаше режим на водата в София. Тогава имахме бебе и с пране, къпане и други неща беше ад. Но не само това... За всичко се мъкнеха туби с вода. А ние голямо домочадие - много туби! Пращам го аз за минерална водичка с една 20 литрова туба на Централната баня. За беда на цялото семейство току що бяхме си продали колата. И тръгва мъж ми с градския транспорт! Мъка (за него)... Това става в късната есен към 18 часа и навън вече е тъмно. Минава час... 19 часа - взех да се озъртам, минават два... започвам да се притеснявам здравата! По едно време се звъни на вратата, а на мен сърцето ми вече е в петите - ами той си има ключ!
Тичам, отварям полуумряла, но ако знаех, че 10 минути след това щеше да е по добре да съм умряла... Гледам моя сладък мъж, жив и здрав (слава Богу! ) гледа странно на вратата и ми вика:"Хайде мръдни де! Какво ме гледаш все едно имам крила на гърба?". Мърдам аз и той влиза, но нещо от от това, което виждам пред мен не е както трябва. И зацепвам аз. Питам го защо се прибира след почти два часа и половина (а не е далече Ц.баня) и защо носи половин туба с вода. Той си трае... Започва да се съблича и в момента, в който си събува апреските аз вече съвсем зяпвам 
защото се оказва, че е бос, без чорапи. Нахълтва в банята и казва "Ей сега ще дойда!". Чакам аз обяснение... Излиза той и на въпроса ми:"Защо носиш половин туба с вода бе човек? И къде са ти чорапите?." получавам следния отговор: "Ти да не мислиш, че е много лесно да скачаш в движение от трамвая и да търчиш по улицата с 20 литрова туба с вода в ръцете!? Повече няма да пия студено прясно мляко направо от хладилника!" ... Е казвам ви, щях да припадна от смях като след това го накарах да ми опише подробно ситуацията! "А човека в хотела, дето се наврях като изтребител, преминавайки пред него в галоп с тубата в ръка, ме гони чак до тоалетната! Ти знаеш кво е това?" Такъв смях не съм се смяла май никога! Лошо ми стана. Защото като разказа какво се е случило и като знам капризния му стомах, и как и до ден днешен като сме някъде из центъра, все тоалетни търсим... Но само като се сетя как стоеше без чорапи... после се оказа и без боксерки, и половин туба вода в коридора, се скъсвам от смях! Шшшт! Че спи в другата стая а аз пиша и се кикотя, та ще събудя всички у дома. Ами човещинка
Виж целия пост
Преди години имаше режим на водата в София. Тогава имахме бебе и с пране, къпане и други неща беше ад. Но не само това... За всичко се мъкнеха туби с вода. А ние голямо домочадие - много туби! Пращам го аз за минерална водичка с една 20 литрова туба на Централната баня. За беда на цялото семейство току що бяхме си продали колата. И тръгва мъж ми с градския транспорт! Мъка (за него)... Това става в късната есен към 18 часа и навън вече е тъмно. Минава час... 19 часа - взех да се озъртам, минават два... започвам да се притеснявам здравата! По едно време се звъни на вратата, а на мен сърцето ми вече е в петите - ами той си има ключ!
Тичам, отварям полуумряла, но ако знаех, че 10 минути след това щеше да е по добре да съм умряла... Гледам моя сладък мъж, жив и здрав (слава Богу! ) гледа странно на вратата и ми вика:"Хайде мръдни де! Какво ме гледаш все едно имам крила на гърба?". Мърдам аз и той влиза, но нещо от от това, което виждам пред мен не е както трябва. И зацепвам аз. Питам го защо се прибира след почти два часа и половина (а не е далече Ц.баня) и защо носи половин туба с вода. Той си трае... Започва да се съблича и в момента, в който си събува апреските аз вече съвсем зяпвам защото се оказва, че е бос, без чорапи. Нахълтва в банята и казва "Ей сега ще дойда!". Чакам аз обяснение... Излиза той и на въпроса ми:"Защо носиш половин туба с вода бе човек? И къде са ти чорапите?." получавам следния отговор: "Ти да не мислиш, че е много лесно да скачаш в движение от трамвая и да търчиш по улицата с 20 литрова туба с вода в ръцете!? Повече няма да пия студено прясно мляко направо от хладилника!" ... Е казвам ви, щях да припадна от смях като след това го накарах да ми опише подробно ситуацията! "А човека в хотела, дето се наврях като изтребител, преминавайки пред него в галоп с тубата в ръка, ме гони чак до тоалетната! Ти знаеш кво е това?" Такъв смях не съм се смяла май никога! Лошо ми стана. Защото като разказа какво се е случило и като знам капризния му стомах, и как и до ден днешен като сме някъде из центъра, все тоалетни търсим... Но само като се сетя как стоеше без чорапи... после се оказа и без боксерки, и половин туба вода в коридора, се скъсвам от смях! Шшшт! Че спи в другата стая а аз пиша и се кикотя, та ще събудя всички у дома. Ами човещинка
# 324
10 ян. 2008, 00:35 ч.
Ох, Беболинке, за Ромео има още истории, ама като каза Охрид - та се сетих...
През 2000 година заедно с кумовете ходихме там на почивка. Охрид е прекрасен град, обаче плажът - не струва. Още първия ден, въоръжени с необходимите атрибути, отиваме. Ама те едни камънчета речни - верно, поогладени от водата, ама като полежиш половин-един час на тях и се схващаш. Плажът широк 4-5 метра, отстрани едни чудни пейчици - полежахме и на тях, ама не си е работа! Бързо ни писна, пък и обяд си беше - отправихме се към ресторантите. След вкусния обяд - разходка из Охрид. Започнахме от центъра дето има паметник на македонските братя Кирил и Методий, църквата, Самуиловите крепости (големия ни син носи това име, та малко сме пристрастни), музея на Охрид.... Навсякъде - македонския цар Самуил, македонския воевода Гоце, македонския намсикой...ХЪМ! Кумът, малко ултранационалист го раздава, мъж ми - и той! Понавириха гребените...Привечер ще ходим у един местен чиляк, въоръжени с препоръки от наши близки. Човека има лодка, ама не я дава под наем, но като за нас - ще я дава (той още не знае, де). Намираме адреса и човека - той така ни се израдва, че настоя да останем за вечеря. Жена му, наспретна едни салати и дойде ред на крушовицата. "Овай ми йе на лепата крушовица - са че извадим сите запаси..." (много не съм добре с тоя език - цитирам по памет.) От дума на дума - като се емнаха ония ми ти мъже да бранят честта родна, ама и македонеца не се дава...Къде нощите вече за гушата ще се ловят! После запяхме за Биляна и страстите се уталожиха - то, както се разбра, не е важно чия е Биляна (по народност), важното е че е наша си (чия точно не е важно). Към 3 часа, запасите от крушовица значително бяха намаляли, а ние с кумата едва ги разделихме - мъжете от македонеца, така се бяха оплели в братски прегръдки, щото само по предположение теглехме ту крак, ту ръка... На сутринта ние с кумата в 7 часа - на бойна нога, ще се разхождаме с лодка! Как са гребали тоя ден, как оцеляха под охридското слънце - за нас си остана загадка. Когато отидохме да върнем лодката, човека ни подари по един пътеводител на Охрид. Написал го той и го дал в България (че по евтино) да се печата, като си го взел - о, ужас! - не само че написан на чист български език, ами и редактиран надлежно от печатницата! И сега вика- само на бугари мога да го продавам, ама на - зЕмете, дар от мене, щото сте ора арни и отгоре!
Виж целия пост
През 2000 година заедно с кумовете ходихме там на почивка. Охрид е прекрасен град, обаче плажът - не струва. Още първия ден, въоръжени с необходимите атрибути, отиваме. Ама те едни камънчета речни - верно, поогладени от водата, ама като полежиш половин-един час на тях и се схващаш. Плажът широк 4-5 метра, отстрани едни чудни пейчици - полежахме и на тях, ама не си е работа! Бързо ни писна, пък и обяд си беше - отправихме се към ресторантите. След вкусния обяд - разходка из Охрид. Започнахме от центъра дето има паметник на македонските братя Кирил и Методий, църквата, Самуиловите крепости (големия ни син носи това име, та малко сме пристрастни), музея на Охрид.... Навсякъде - македонския цар Самуил, македонския воевода Гоце, македонския намсикой...ХЪМ! Кумът, малко ултранационалист го раздава, мъж ми - и той! Понавириха гребените...Привечер ще ходим у един местен чиляк, въоръжени с препоръки от наши близки. Човека има лодка, ама не я дава под наем, но като за нас - ще я дава (той още не знае, де). Намираме адреса и човека - той така ни се израдва, че настоя да останем за вечеря. Жена му, наспретна едни салати и дойде ред на крушовицата. "Овай ми йе на лепата крушовица - са че извадим сите запаси..." (много не съм добре с тоя език - цитирам по памет.) От дума на дума - като се емнаха ония ми ти мъже да бранят честта родна, ама и македонеца не се дава...Къде нощите вече за гушата ще се ловят! После запяхме за Биляна и страстите се уталожиха - то, както се разбра, не е важно чия е Биляна (по народност), важното е че е наша си (чия точно не е важно). Към 3 часа, запасите от крушовица значително бяха намаляли, а ние с кумата едва ги разделихме - мъжете от македонеца, така се бяха оплели в братски прегръдки, щото само по предположение теглехме ту крак, ту ръка... На сутринта ние с кумата в 7 часа - на бойна нога, ще се разхождаме с лодка! Как са гребали тоя ден, как оцеляха под охридското слънце - за нас си остана загадка. Когато отидохме да върнем лодката, човека ни подари по един пътеводител на Охрид. Написал го той и го дал в България (че по евтино) да се печата, като си го взел - о, ужас! - не само че написан на чист български език, ами и редактиран надлежно от печатницата! И сега вика- само на бугари мога да го продавам, ама на - зЕмете, дар от мене, щото сте ора арни и отгоре!
# 325
10 ян. 2008, 07:17 ч.
Охохо, това ми хареса! Я кажи коя е печатницата, в която работят такива родолюбци?
Виж целия пост
Написал го той и го дал в България (че по евтино) да се печата, като си го взел - о, ужас! - не само че написан на чист български език, ами и редактиран надлежно от печатницата! И сега вика- само на бугари мога да го продавам, ама на - зЕмете, дар от мене, щото сте ора арни и отгоре!
Охохо, това ми хареса! Я кажи коя е печатницата, в която работят такива родолюбци?
# 326
10 ян. 2008, 08:53 ч.
Виж целия пост
- Пенооооооооооо, Пено ма!
- Кажи, бре! - успяла да се дотътри до прозореца му отговаря мама Пена.
- На когу да го туря, мааааааа?- пита отговорния баща.
- На майка тииииииииии!
- Кажи, бре! - успяла да се дотътри до прозореца му отговаря мама Пена.
- На когу да го туря, мааааааа?- пита отговорния баща.
- На майка тииииииииии!
# 327
10 ян. 2008, 08:59 ч.
Това ми напомня една история, свързана със собственото ми пръкване на този свят /естествено, преразказана от майка ми като пряк участник/.
1973, месец май. В семейството вече има две деца - дъщери, и се чака трепетно появяването на третото, като съответно цялата рода е направила какви ли не магии с надеждата третото да е момче...да, ама не. Раждам се аз. Баща ми - смъртно уплашен от толкова женоря около себе си и перспективата да изживее живота си с тях, се нарязва като казак и отива на свиждане. Съответно никой не го пуска вътре и той започва да се дере под прозореца:"Женааааа, женаааа!", без да уточни за коя от всичките лежащи там става въпрос. Естествено, всички прозорци се окичват с женски глави. Показва се и майка ми. В момента, в който я съзира, баща ми с цяло гърло й забива следната реплика: "Жена, аз казах ли ти да кажеш на доктора да не дърпа много /бебето, демек/, че да не му скъса чурата?!". Следват 20 секунди изумена тишина и дружен кикот, включая и на един отбор студентки, излезли да проследят развитието на събитията.
Лека му пръст на татко, така и не свикна с мисълта, че съм момиче - отгледа ме като момче:-) Затова сега ходя за риба, мразя да пазарувам и псувам като хамалин........
Виж целия пост
1973, месец май. В семейството вече има две деца - дъщери, и се чака трепетно появяването на третото, като съответно цялата рода е направила какви ли не магии с надеждата третото да е момче...да, ама не. Раждам се аз. Баща ми - смъртно уплашен от толкова женоря около себе си и перспективата да изживее живота си с тях, се нарязва като казак и отива на свиждане. Съответно никой не го пуска вътре и той започва да се дере под прозореца:"Женааааа, женаааа!", без да уточни за коя от всичките лежащи там става въпрос. Естествено, всички прозорци се окичват с женски глави. Показва се и майка ми. В момента, в който я съзира, баща ми с цяло гърло й забива следната реплика: "Жена, аз казах ли ти да кажеш на доктора да не дърпа много /бебето, демек/, че да не му скъса чурата?!". Следват 20 секунди изумена тишина и дружен кикот, включая и на един отбор студентки, излезли да проследят развитието на събитията.
Лека му пръст на татко, така и не свикна с мисълта, че съм момиче - отгледа ме като момче:-) Затова сега ходя за риба, мразя да пазарувам и псувам като хамалин........
# 328
10 ян. 2008, 09:09 ч.
Това ми напомни как мъжът ми представя новородената ни дъщеря на моя дядо, на 89г., горд баща на 4бр. дъщери (дядото е зле със слуха и разговорът се води с викане):
- Дядо, честито ти правнуче!
- Да е живо и здраво! Какво е?
- Момиче!
- Сигурно, то в тая къща само момичета се раждат...
- Нищо, второто ще е момче...
- Абе, те и на мен така ми казваха 3 пъти, повече не посмях да пробвам...
Виж целия пост
- Дядо, честито ти правнуче!
- Да е живо и здраво! Какво е?
- Момиче!
- Сигурно, то в тая къща само момичета се раждат...
- Нищо, второто ще е момче...
- Абе, те и на мен така ми казваха 3 пъти, повече не посмях да пробвам...
Препоръчани теми