Годната е 1992, а аз ученичка в 10-ти клас на варненската френска гимназия. Бяхме една компания (хич не я обичам тази дума, ама не се сещьм за друга...) все хора с влечение към рок музиката и драматичен опит с алкохола. И всички от същата гимназия. Въпросния ден празнувахме нещо и се мотахме из морската градина. Стана късно и решихме да спим у едно момче. Отидохме в тях, а той едва се държи на краката си. Може би първо сме решили да го изпратим, а после ни е домързяло да си тръгнем... И аз не помня, но е било странно решение, като се има предвид, че той живееше с родителите си. Защото беше ученик още. И така, прибрахме го и той след няколко вяли опита да скочи от балкона кротко отиде да спи. (После се разбра, че не си е легнал в неговото легло, а се наврял в леглото на родителите си, които по това време отдавна спели.)
Спомням си, че ние (аз и още двама приятели) постояхме постояхме в хола на нашия другар и също си легнахме по фотьойли и дивани. На сутринта в хола влезе възрастен мъж по чехли (никога няма да ги забравя тези чехли !) - бащата на момчето - и ни събуди с думите : "Шест часът е. Трудовите хора ходят на работа. Време е учениците да отиват на училище, ако въобще ходят на училище." Демек - ставайте и заминавайте, ако сте изтрезнели. (Всъщност само синът му се беше напил.) И ние ставаме, а то навън още тъмно. Ние недоспали, не знаем още къде се намираме, но културно си събираме партакешите. Аз дори започвом да оправям ужасния губер на дивана. Тогава се появи и майката и смотолеви нещо като: "Няма нужда, аз ще СИ го оправя!". На излизане аз реших, че все пак трябва да се покажем възпитани и свестни, и с най-ведрата усмивка казах: "Лека нощ!" После веднага се усетих каква глупост съм изтърсила (нали хората вече са станали) и се поправих : " Добър ден!" ...
Спомням си, че после отидохме да ядем кифли с боза, обаче с яденето нищо не се получи, защото се задавяхме от смях и съвсем се бяхме разлигавили.
Виж целия пост
Спомням си, че ние (аз и още двама приятели) постояхме постояхме в хола на нашия другар и също си легнахме по фотьойли и дивани. На сутринта в хола влезе възрастен мъж по чехли (никога няма да ги забравя тези чехли !) - бащата на момчето - и ни събуди с думите : "Шест часът е. Трудовите хора ходят на работа. Време е учениците да отиват на училище, ако въобще ходят на училище." Демек - ставайте и заминавайте, ако сте изтрезнели. (Всъщност само синът му се беше напил.) И ние ставаме, а то навън още тъмно. Ние недоспали, не знаем още къде се намираме, но културно си събираме партакешите. Аз дори започвом да оправям ужасния губер на дивана. Тогава се появи и майката и смотолеви нещо като: "Няма нужда, аз ще СИ го оправя!". На излизане аз реших, че все пак трябва да се покажем възпитани и свестни, и с най-ведрата усмивка казах: "Лека нощ!" После веднага се усетих каква глупост съм изтърсила (нали хората вече са станали) и се поправих : " Добър ден!" ...
Спомням си, че после отидохме да ядем кифли с боза, обаче с яденето нищо не се получи, защото се задавяхме от смях и съвсем се бяхме разлигавили.
/ още по ония години се бяхме газифицирали - котлон , бойлер, печка SERTA...модерна работа 
/. Мама и татко с гостите седнали на сладка приказка и чакат картофките. По някое си време някой случайно погледнал към кухнята и възкликнал: "Я вижте колко интересно се пречупва светлината през стъклото и какви хубави фигури се получават!" /Стъклото е стъкления портал от т.нар. гравирано стъкло между кухнята и хола/ в последващите 3-4 минути всички се наслаждавали на гледката, докато на баща ми в един момент му просветнало, че.....кухнята гори 
! Можете да си приставите каква суматоха е настанала 
! Втурнали се да гасят пожара... Татко ми на принципа "Мечка страх - мен не страх!" /все пак децата спят в другата стая/ се хвърлил смело и безотговорно да спира газовия котлон, че да не бумне бутилката с газ. Почетния гост грабнал едно одеяло и тръгнал да го мята върху баща ми , за да го предпази от пламъците... Майка ми се втурва след него и дърпа одеялото от ръцете му с обяснението , че "...това одеяло е ново! Чакай ще ти дам едно по-старо....!" 
По това време с брат ми си правехме сриозни взаимни гадорийки и беше негов ред да ми отвърне..Една сутрин ставам аз ,както обикновено за школо и с ужас поглеждам будилника, сочещ че вече един час закъснявам. 
И през глава се обличам на две,на три и хуквам за училище.Излизайки на улицата с учудване констатирам,че е необичайно пусто и тъмно,но отминавам този факт,притеснена как ще правя пак превод :crazся yeyes:Стигам до учлище и се оказва,че е заключено и дори и чистачките още ги няма.Светва ми една лампа в главата и питам случаен минувач за часа/Ох,ужас!!Почти врееме за ставане 
Нямаше ккаво да правя и си тръгнах обратно към къщи,за да търся отмъщение на брат ми за преместения часовник.На пътя,за мой голям ужас срещам един съсед,/ПОНЕ МЛАД/Акойто явно помисли,че се прибирам от среднощни похождения.Все пак тогава не беше нормално на 14 -15 години да хайтосваш до сутринта и да се прибираш преди училище за преобличане и аз умрях от срам.Съседът обаче,необичайно игриво настроен, само намигна и отмина с усмивка.Оттам насетне всеки път като ме срещнеше само удряше по един мигач и се подхилкваше по мустак 
Срамммммм,срамммм : 
А,как само отмъстих на брат ми... 
