Семейни трагикомедии и битовизми

Новоприета студентка, тъкмо пристигам да завладея новата квартира. Абсолютно залюхана и без никакъв опит в самостоятелното съществуване, дай ми ти на мене на печката да седя и да философствам. Години - 17, разсеяност - пословична. По този повод баща ми идва с мен да ми помогне за първите стъпки в София, зер да ми тръгне добре и да ми дойде самочувствието, щот съм и притеснителна на всичкото отгоре.
Като съпътстваща задача обаче е решил да спасява бедстващи роднини - действието се развива по Луканово време, в София няма ред продукти и най-вече олио, в Добрич обаче има. Иииииии като добър самарянин татко е помъкнал един цял сак - като ще помага, ще помага, няма с капкомера да действа. Слизаме романтично на гарата, тръгваме по стълбите и на втората крачка аз политам надолу ведно със (стъклените) бутилки олио и понесения за новата квартира радиоприемник... няма да ви казвам в какъв вид се представихме на хазяите, но пък в градския транспорт хората ни питаха обнадеждени откъде сме купили олиото...

Една смешка на майка ми по време на кризата с водата. Чула тя, че в София водата кът, язовирът спаднал и т.н. И се притеснила за мен. И решила, че нямам какво да пия, ще се обезводня, абе страхотия. А вода имаше, само беше на режим... а при нас в студентски град и режим нямаше, просто беше студена. Но не беше никаква рядкост! И звънят ми на мен да ида да взема колет от гарата, аз изюрквам тогавашното си гадже и то хуква с надеждата за нещо луканчесто, кюфтенско или поне сърмичесто, вижда обемист и доста тежък пакет и примира от радост... мъкне го през половината град, а колетът се оказва пълен с бутилки минерална вода!
Но подобен номер беше направила на един колега майка му - той си остава в Англия за Великден, негов приятел се връща и майката на първия праща по него доста тежко колетче (преносителят сумти заради проблема със свръхбагажа, но подозирайки луканка и домашен алкохол, търпи и носи). Основното съдържание на колета беше.... сапун за пране, около 20-30 парчета, тази жена явно смяташе за практически невъзможно да се добереш до някакво хигиенизиращо средство на Острова.

Женският вариант на Паганел е в седми клас. Умът му е някъде из Южното полукълбо, абе взел го е тасманийският дявол. Каквото е останало, е на кръжок по математика; кръжокът е към един-два часа - тоест свършила е прогимназиалната смяна и сградата на училището се е напълнила с гимназисти. Цялата гардеробна зала (огромно помещение с редици закачалки) е в тъмносини палта, също като моето... предвидливо купено ми от моята родителка с оглед на задължителните от догодина униформи.
Та вървя си аз и си решавам наум уравнения, вливам-изливам вода от басейни, щастливо изпращам и посрещам влакове от точка А и точка Б, обличам се, вадя корен квадратен, намирам колко е дължината на ъглополовящата, завивам, смятам средното аритметично и... се появявам вкъщи с напълно чуждо палто, ръкавите ми висят една педя от ръцете. Добре, че баба ми поне гледаше!

Страхотни смешки и прекрасно поднесени

ааа, ти си ненадмината, така не съм се хилила отдавна, та рекох да не съм само консуматор

Всички направихме една велика тема. Просто велика.

Няма ли да се направи нова тема - продължение?

Виденовата криза. Аз тъкмо завършила, първа работа - учителка на половин ден в частно училище, парите никакви, ама хич никакви, хиперинфлацията ги помита. Спомням си, че правех отчаяни опити да пия ръж, защото кафето ми се струваше лукс. Кисело мляко не смеех всеки ден да купувам, абеееее ужас. По едно време работех на три места и пак не смогвах - сега като се сетя, ами тогавашният ми съпруг не работеше никъде, само стажуваше без заплата за 2-3 часа дневно, може там да е ключът от палатката...   както и да е.
Във всеки случай аз съм и прясно бракувана, ще се доказвам каква съм оправна и как никаква хиперинфлация не може да ми се опре. В къщи влизат-излизат хора, аз готвя с каквото намеря, като съм се амбицирала да открия кекса, който става с най-малко продукти. Един път без яйце, друг път без мляко... абе все ставаше - до момента, в който не достигаше брашното и аз реших да компенсирам, като нахакам обилно набухвател - да стане тъй по-множко общото количество...   Забърквам аз сместа, хакам доволно във фурната и отивам в другата стая на сладка приказка с каквито гости са вкъщи междувременно. По едно време слабото ми инак обоняние дава признаци на съществуване... после признаци на паника... плюя си на петите и към кухнята, където се оказва, че съм организирала минифонтан от тесто насред горещата фурна... нямаше ни изчистване, ни измирисване, ужас, затварям вратата, отварям широко прозорците и се връщам обратно. При следващата визита в кухнята откривам един от гостите доволно да си хапва от недоизврялото тесто.

По същото това време изядохме една торба сладолед в най-дълбокия сняг - оказа се единственият артикул с неиндексирани цени в местния магазин. И едни приятели ми бяха купили всичкия наличен сладолед за рождения ден  

Ама съм си заблеяна, чак сега да попадна на хубавата тема 

Ужас вашите истории до контракции от смях ще ме доведат ама и аз да принеса към общия фонд една историял.
Мъжът ми се пребира от дълъг път и аз решавам че ще му сготвя Кисело зеле със Свинско. Слагам три лъжиши сол и слагам да печа. Става готово яденето и аз сипвам н а мъжа ми и той ме пита ти да не си сложила захат в тва зеле много е сладко аз опитвам и разбирам че съм сложила пудра захар вместо сол.

Поздравления за темичката, Наистина съм се смяла от сърце,което трудно се случва.
Аз имам най-много премеждия с грузинските съдружници на брат ми,защото разбирам езика,но съм забравила да говоря,поради липсата ми на комуникация повече от 13 години.Нали учехме като бяхме с червени  пионерски връзки
Та,идват тия ти ми грузинци на рожденния ми ден да ме уважат.Ама изтупани,наконтени отвсякъде-възели,костюми,както му е редът.Та,решавам аз да бъда добра домакиня и им казвам"раздевайтесь",като си мисля,че това значи"разполагайте се" ИЛИ "настанявайте се".Обаче ония ти ми хорица ме гледат  ей така,а пък и наоколо нямаше рускоговорящи и се чудя какво пък толкова казах В един момент,казаха ми чао ,обърнаха се и излязоха.Викам си аз,че нещо са забравили и са скочили до хотела,който не беше далеко от ресторанта,където празнувахме.Връщат се след 15-ина минути,ама преоблечени,наново накипрени.Аа,какво пък им е скимнало сега на тия,ама реших да не любопитствам и пак доволно усмихната с моя "перфектен" руски"раздевайтесь".Добре,че в този момент идва братото на помощ и като ме чува залита от смях.Оказва се,че това значи"Събличайте се" и хората помислили,че не са уцелили дрес кода за партито,тъй като беше на шикозно място и са ршили,че трябва да се пеоблекат.Ама резил,да не ви говоря. Добре,че брат ми се намеси,иначе можеше пак да решат,че ги изпращам да се проебличат

С тези същите грузинци стоим си ние на софра в къщи и си говорим за нетрадиционна медицина...И за решавам да блесна с моите познания в областта и да им обясня колко е полезно за ракови заболявания да се пие кръв от костенурка и че баща ми на времето е изпил поне 20 костенурки за цяр.И въодушевена започвам аз да обяснявам как сме хващали в гората големииииии "ящерици",държали сме я на вилата в двора,та да се пречисти,ядейки чиста тревичка и т.н.И в един момент баща ми реже главата на тази ти ми  ящерица и й пие кръвта,та чак и месото им вареше за ядене.Горкият човечец почесва главата,почесва брадата и се чуди как става това чудо и що за големи ящерици имаме в България.Ама аз убедена в правотот на твърденията си настоявам,че е точно ящерица.Тогава той ме пита дали имаме варани в Бг. и да не би да става дума за това,а не за проста ящерица.Тогава на мен ви светна една лампичка,че пак нещо съм Объркала и се оказва след ред обяснения и жестикулиране,че  ящерицата не е ящерица ,а чисто и просто черепаха Ох,от този момент реших да спра със сложните разговори на руски

А ящерица какво значи?
Като каза за червената връзка си спомних за един епизод от тъмното ми комунистическо минало. Била съм някъде 9-10 годишна. 13-ия конгрес на БКП. Избират по централните училища дечица, които ще приветстват депутатите с китки в ръце. Понеже стърчах една глава над другите и аз съм сред богоизбраните. Месеци наред репетиции, строеви подготовки, всичко да е перфектно. По идея, на определено място в програмата трябва да влезем с танцова стъпка и китки в ръка, спираме се пред близкия стол, даваме си китката, поздравяваме се с човека и готово. Е да ама аз съм си едно треперливо дете и в сюблимния момент, танцовата стъпка ми изневерява, оплитам краката, пльосвам се по лице и се влача известно време като в бобслей, но с брадата напред. В малката ми главица се върти единствено ужаса, че оттука отивам директно в затвора, защото съм се издънила до престъпление. Чичкото депутат ме приповдига и от гледката-аз с една изхвръкнала кордела, косата ми виси от едната страна, от другата-корделата се килнала почти до челото, червената връзка стои като каубойско шалче на устата, а от мръсната ми физиономия се стичат мръсни вадички от неутешимите ми сълзи, се попикава от смях. Гушка ме като чичко Сталин, прибира благодарно китката, която вече се състои само от обрулени дръжки и не ме пуска на земята, щото треперя, та ще припадна. Не само, че не ме вкараха в затвора, но и ми подари кокосов орех. Не бяхме виждали такова чудо, пазихме си го до нова година и си спомням, че борбата да го отворим беше епична. Рязахме го, стиснато за менгеме с една ръждива ножовка. Толкова се измъчихме, че не го харесахме на вкус, но си беше голяма гордост, комунистическия кокосов орех...

Беболина, скъпа. Време е за новата темичка