Каква е цената....?

Това с шопинга ми прилича повече на отмъщение за някакви прегрешения на мъжа. 

Не знам, надявам се да не ми се налага да плащам някаква цена за щастието си.

Цена винаги има.Друг е въпросът дали всеки е склонен да го приеме като истина.И за най-малкото нещо,което правиш-плащаш.Обикновено с не-правенето на друго в същия момент.

Може би я мъчи това, че не го обича 
Приела е всичко, но без обич ....... или както са
казали хората " На сила хубост не става ".
Може би е това 

Темата ти е страхотна и винаги актуална. Според мен, черно на бяло, няма едно към едно плащане на цена, но има съобразяване и внимание. Казваш, че всеки плаща определена цена за живота, който живее. Да, но много често този живот е мизерен, беден, труден и неразбираем, но - желан. Което не е равносилно на лош. И не само, че човек плаща цена, ами и съществуването му му иска допълнителна жертва 
Пример, за теб и приятелката ти, конкретен, не прочетох, а бих се радвала  Примерът с нея, твоето разбиране и предполагаема реакция за ситуацията.... разкажи 

"Имам неща, които много хора никога няма да имат (нямам предвид материални неща), но според мен живота ми е взел много, някак съм си платила за да живея по този начин".

И аз имам много неща. Материални и душевни. Всичко е благодарение на труда, добротата и всеотдайността на съпруга ми - страхотен мъж. 
В Клюкарника вече си позволявам да пиша рядко... но ти си като някои от нас - чувствителен човек 
И все пак по темата ти за цената - да, винаги се плаща, тук, там, сега или след време. Някои от вас много добре знаят кое колко струва. С единици от съфорумките сме си говорили кое  е първостепенно, ценно и важно. Знам, че е важно да бъдеш в хармония със себе си и да си спокойна и уверена. Останалото е и допълване, и отхвърляне. Прекалено големите компромиси рано или късно се обръщат срещу нас самите.

"Равносметката - какво сте загубили за да спечелите...." - Много точно зададен въпрос - загубила съм за момента бегла връзка с нещо носталгично и с розовите ми очила / най-вече благодарение на Лиска, за което й благодаря/, но съм спечелила съм сигурност материална обезпеченост, материално спокойствие за родителите ни, бъдеще и спокойствие за децата ни. Наскоро съумях да надскоча себе си, благодарение индиректно на две-три съфорумки и директно на една /тя знае коя е/, да взема решение за себе си и близките си и да оценя някои неща.
Да се науча и разбера, че вече няма АЗ, а има ТОЙ/ТЯ или ТЕ, визирайки децата ни, като това е валидно не за една вечер, а за цял един живот  Те са на първо място, за тях бихме преглъщали много неща, за тях бих тънала в скука, но спокойствие. Всичко с времето си 

Директно казано - загубила съм щурия си, безгрижен и луд начин на живот, но съм спечелила спокойствие, любов, уважение и обич за мен и близките ми и надежда за доброто в хората 

Създадох семейство, най-голямото щастие  в момента, когато започнах да ставам истински добра в работата ми. В този смисъл цената на най-глямото щастие в живота ми е изоставане в професионален план. Не страдам за това, защото беше съзнателен избор, защото сега имам най-важното-прекрасен мъж и човек до мен и невероятният ни малък мъж.

Цената,която платих,беше огромна.Загубих майка си.
Най-добрият човек на света!Мисля,че с това Господ ме
наказа за постъпките ми.НЕзнам дали си е заслужавало-
тепърва ще видя.Дано да е за добро!
ЗАщото съм живяла щастливо и безгрижно,и в един момент
виждаш,че не всичко зависи само от теб.Чустваш се безсилен,
съсипан.В такъв момент мислиш,че никога отново няма да
си щастлив.

Буболина пита, очевидно, тези от нас, които е трябвало да преглътнат нещо (бой, липса на пари и т.н.), за да продължат напред. Аз не съм от тях. И повечето отговорили не са, май.

Бубс, изглежда няма да получиш желаните отговори тук.

В конкретния пример с преглъщането, жената още не е платила своята цена - плащаш определена цена, за да получиш нещо хубаво, а да търпиш да те унижават, само и само да се водиш омъжена - не е цена, а мазохизъм.

Иначе, ДА, винаги всичко на този свят си има цена.
За да имам сега моите 2 прекрасни момиченца, платих най-жестоката цена - изгубих момченцето си и преживяхужаса да мисля, че никога никой няма да ме нарече "мама".
И други цени съм плащала - и аз целунах много жаби по пътя си, а накрая срещнах 2-ма принца и трябваше да направя избор - единият можеше да ми даде пари, възможности, кариера, спокойствие и блясък /в момента е доста успешен мениджър в Световна банка в Брюксел/, докато другият ми предложие обич, подкрепа, щастие и борба, защото трябваше всички горни неща /пари, работа и т.н./ да ги постигаме сами и с усилия. Избрах втория и не съжалявам, защото сега се гордея с него, със себе си и с постигнатото.
Преди много години платих още една тежка цена - готвих се за държавен изпит, когато дядо ми влезе в болница и аз вярвах, че взема ли си изпита, той ще се оправи и ще мога да го видя след това. Е, взех изпита, но дядо ми го видях 1 ден по-късно - на погребението му /не можах да се сбогувам истински с него и това ми тежи и до днес/.
Плащала съм и цена в работата си - съвсем в началото трябваше да реша дали да направя компромис със съвестта си и да направя нещо нередно или да кажа истината и да остана без работа - казах истината /за сметка на това, само 2 месеца по-късно бях на много по-добра работа, а от онази първата запазих много хубави приятелства и до днес/.
...
Лошото е, че поне на материалните неща цената я пише на етикетчетата, но онези "другите" са много по-скъпи и цената често е доста по-болезнена.

Е, не ми обяснявай, че жената не плаща с
пари, чувства, промяна, начин на живот,
работа... Общи приказки. И защо все ми се
струва, че тая пуста цена, караш-вараш, ти
е на преден план. То не бяха теми за някакъв,
дето ти предлагал не знам колко хилядарки за
нещо-си, ама цената не си струвала, то не беше
тема за приятелката на дъщеря ти, онова малко
Гучи, дето било проядено от капиталистическата
си майка, но търсело доброто у дъщеря ти, сега
пак тема за цената, която тема трябва на всяка
цена да се превърне в драма, не, в мелодрама.
И какво я жалим тая твоя позната. Казах ти, че
цената е това, което си готов да платиш, за това,
което получаваш. Щом е готова да го плати това,
значи иска да го има. Кво толкова я мислим, че и
цъкаме с езици и клоним към вайкане. Някой каза
по-горе, че нещата са индивидуални. Ако ти не си
готова да платиш някаква цена за нещо, това не
значи, че друг не е готов и че цената е лоша.
Цената все устройва някого. Другите пишат сценарии
за мелодрами и правят оборот на Белана Белово.

Мирише ми на предновогодишна депресия...

Всеки плаща цената за изборите, които прави.
Аз съм доволна от избора си, наясно съм и с цената, която съм платила, за да живея живота такъв, какъвто е.
Предимството в случая е, че освен разходите ( емоционални, материални), могат да се планират и печалбите, човек винаги може да обърне играта, ако има реална оценка. 

Блонди , разбра ме както винаги.
Пак повтарям, че не става въпрос за материални неща.
Стана ми мъчно, защото видях, че тя страдаше, не беше щастлива - има обяснение.
Загубила е връзката със света, загубила  е връзка с най - близките си, децата й не са съгласни особено много с новия си живот, може би наистина не го обича...
Замислих се за цената на щастието или за нещастието, защото никой не знае какво ще получи накрая, нали така?
В този живот си правим хиляди сметки, някои са верни, други не, разочарованието е в пъти повече.
Субективно е наистина, някои от вас разбраха темата, други не, някои не искаха да я разберат, но тези мнения, всяко едно от тях е ценно за мен - научи ме на нещо.
Пожелавате ли понякога живота на другите, тайничко мислите ли си:
- Ако бях на негово място.....
Бихте ли се сменили с някой, колкото и да ви е скучен живота, колкото и да е труден или пък лесен, различен или еднотипен, бихте ли се сменили с някой?
Аз не бих, искам го такъв какъвто е, не съжалявам за целунатите жаби - всяка целувка ме е научила на нещо.
Лиске, точно това е въпроса - каква цена не бихте платили никога и за какво.
Моите теми са от живота, не са сценарии, не са фалшиви, те съществуват извън виртуалното пространство.

Нищо не ми идва на ум, явно цената, която съм плащала е била ниска ...