[Простете момичета, но вчера ми се обадиха по телефона и трябваше спешно да изляза. Оставих браузера отворен, но като се върнах нямах нито време нито желание повече да пиша. Аз се опитвам да нося няколко дини под една мишница... да видим до къде ще успея. 
Иначе детските градини в Израел... едва ли съм върха на компетенцията но исках да споделя малко лични впечатления и опит. Нали всички имаме деца и в едни момент настъпва времето на детската градина.
Като пристигнахме 98-ма моят син беше сукалче невръстно само на 2 месеца. Леля ми веднага ме посъветва да го дам на маон (детска ясла) и да съм тръгвала на работа. Теглих и една майна на ум, защото аз по принцип съм враг на детските ясли. Смятам, че една жена като се хваща да ражда трябва да има търпение и всякакъв ресурс да изкара с детето си ако не първите три години, то поне първата.
За новородено бебе и съвсем малко дете Израел безспорно е райска градина, но не и ако е хвърлено на маон. Иначе ако си го гледа майката в къщи е точно както обясняваше чиновникът от Сохнута, като ме гледаше с бременния корем. Райска градина , не мога да му отрека на човека.. Особено ако сравняваме с условията, които предлага България. Разликата от небето до земята. Първо - няма зима.Не можех да се нарадвам, че януари месец по улиците на Тел Авив всичко цъфти и ухае, че можеш да се съблечеш и по къс ръкав и не можех да се начудя защо братовчедката на мъж ми се е напъхала в кожено палто и си е сложила шапка и ръкавици. На бебето ми много му понесе средиземноморският полъх. Сменихме му и формулата, намерихме му прекрасен педиатър - една много печена докторица от Ленинград, при която ходехме като при леля си. Разходки, паркове и градинки, после детски площадки. Супер, наистина! Но когато малкият стана на годинка, аз се замислих дали да не го дам наистина в маона по съвета на лелята. Беше ми леко писнало от седене в къщи и бях любопитна да нагазя по надълбоко в истинския живот на Израел. Пък и малко парички към кошницата на абсорбцията не бяха излишни...
Както вече споменах ние живеехме в Холон. Сателитен град на Тел Авив, населяван от средна ръка хора, сравнително евтин, иначе чист и подреден. Ясла имаше на съседната пряка - много удобно. Един ден отидохме да се разходим до там и да се запознаем, евентуално да се запишем. Сградата - едноетажна железобетонна постройка, специално направена за ясла. Двор - с пясък и някакви катерушки, както повечето дворове на детските градини в Израел. Посрещна ни жена на към 45-50 облечена по религиозному. Беше много любезна и любопитна да разбере какви сме, що сме - нормално. Директорката трябва да е информирана. Задоволихме интереса и.. Влязохме вътре. Седяхме около половин час. но аз още на петата минута добих пълна представа и взех твърдо решение, да не си дам детето тук дори ако ще пари да ми дават. Това, което заварих, меко казано ме потресе. Първото нещо което ме "хвърли в оркестъра" беше цигареният дим, който витаеше във въздуха. В детската ясла, представете си, се пушеше. Дори директорката ми предложи и аз да си запаля. Това, че се пиеше кафенце - ОК. Кафенце се пие дори в най-лухозните детски градини на Бавария...Педагогическият тим седеше в нещо като кухничка, пушеше и пийваше кафенце. В занималнята при децата седеше само една рускиня. И трудно е да се каже, че седеше, защото се светкаше на шест да сменя памперси да раздава биберони и да утешава ревящи бебенца. А бебенцата ревяха и хич не изглеждаха щастливи. Той кое ли бебенце е щастливо да се отдели от майка си на такава възраст. Залата беше поделена на две. В едната част бяха сложени креватчета за най-малките, дето не могат нито да седят нито да пълзят нито да ходят. Там някои спяха, някои плачеха, а някои гледаха с големи тъжни черни очи и смучеха бибка. Останалите бяха на голия под. Каменен под. Аз до последно не давах на сина ми докато беше бебе да седи на пода. Той затова и почти не е пълзял, направо проходи на 11 месеца. Все ме беше страх, че може да се наклони да се удари. На килим или на паркет или дюшеме - става, на на каменния под... Иначе помещението беше чисто, покрай стените имаше матрачета - сигурно за сън на дечицата от пода. Почти всички имаха бибки в устата си. Гледах как си ги хвърлят на земята, после ги вдигат и пак си ги пъхат или си ги разменят... Тогава представите ми за хигиена бяха малко пресилени и бях ужасена как е възможно такова нещо. Беше слънчев ден , началото на ноември, пясъкът беше влажен от нощния дъжд. Докато директорката ме опушваше и ми изчисляваше колко ще ми струва яслата, според дохода, рускинята изкара няколко от по-големите дечица на пясъка. Изнесе ги , по точно като чувалчета, въпреки че те можеха да ходят. Сложи ги там да се ровят с кофички и лопатки. В хладния, влажен пясък. Като чух, че яслата е само от 8.00 до 13.00 часа и тябва да плащам толкова колкото щях да изкарвам ако работех по 8 часа , сметката някак си не ми излезе. Междувременно малкият беше изпулил едни огромни, изплашени очи и се беше вкопчил в роклята ми като удавник за сламка. Явно надушващ намеренията ми, той наду гайдата още преди да сме излезли и се включи в общия звуков минорен фон на яслата. Сбогувах се набързо и си тръгнахме разбира се, без да се запишем. Реших, че ще трябва да устискам още една година с детето у дома, колкото и да ни е трудно.
Като цяло държавният маон на ул. Аерозолов във Холон не ми хареса, защото 1. се пушеше, 2. възпитателките не бяха емоционално ангажирани с децата, броят им недостатъчен (3 жени за около 30 деца) и да искаха повече не можеха . Децата изглеждаха оставени някак си сами на себе си да оцеляват, не си личеше да има занятия, които да ги развиват, наблягаше се на първичните нужди - да са нахранени и чисти (което безспорно е важно) но повече някак не забелязах, 4. Не ми хареса интериора пък и екстериора - бетон, пясък, камък - украсата оскъдна, 5.Не ми хареса цената, която надхвърля реалността За мен си остана загадка какви бяха майките на тези деца и колко печелеха и по колко време работеха, зада могат да си платят, да им остане и да им излезе сметката.6.. и най-много ме изплашиха тези тъжни детски очички и този тъжен звуков фон, който пълнеше залата.
Имаше възможност да потърся и нещо частно, но като чух цените на държавината ясла, (а частната в повечето случаи е по-скъпа) си казах, я споко! Следващата година си останахме с другарчета от детската площадка - и много хубаво.направихме Утре ако имам време ще ви разкажа как тръгнахме на детска градина. на 2 години!
Виж целия пост
Иначе детските градини в Израел... едва ли съм върха на компетенцията но исках да споделя малко лични впечатления и опит. Нали всички имаме деца и в едни момент настъпва времето на детската градина.
Като пристигнахме 98-ма моят син беше сукалче невръстно само на 2 месеца. Леля ми веднага ме посъветва да го дам на маон (детска ясла) и да съм тръгвала на работа. Теглих и една майна на ум, защото аз по принцип съм враг на детските ясли. Смятам, че една жена като се хваща да ражда трябва да има търпение и всякакъв ресурс да изкара с детето си ако не първите три години, то поне първата.
За новородено бебе и съвсем малко дете Израел безспорно е райска градина, но не и ако е хвърлено на маон. Иначе ако си го гледа майката в къщи е точно както обясняваше чиновникът от Сохнута, като ме гледаше с бременния корем. Райска градина , не мога да му отрека на човека.. Особено ако сравняваме с условията, които предлага България. Разликата от небето до земята. Първо - няма зима.Не можех да се нарадвам, че януари месец по улиците на Тел Авив всичко цъфти и ухае, че можеш да се съблечеш и по къс ръкав и не можех да се начудя защо братовчедката на мъж ми се е напъхала в кожено палто и си е сложила шапка и ръкавици. На бебето ми много му понесе средиземноморският полъх. Сменихме му и формулата, намерихме му прекрасен педиатър - една много печена докторица от Ленинград, при която ходехме като при леля си. Разходки, паркове и градинки, после детски площадки. Супер, наистина! Но когато малкият стана на годинка, аз се замислих дали да не го дам наистина в маона по съвета на лелята. Беше ми леко писнало от седене в къщи и бях любопитна да нагазя по надълбоко в истинския живот на Израел. Пък и малко парички към кошницата на абсорбцията не бяха излишни...
Както вече споменах ние живеехме в Холон. Сателитен град на Тел Авив, населяван от средна ръка хора, сравнително евтин, иначе чист и подреден. Ясла имаше на съседната пряка - много удобно. Един ден отидохме да се разходим до там и да се запознаем, евентуално да се запишем. Сградата - едноетажна железобетонна постройка, специално направена за ясла. Двор - с пясък и някакви катерушки, както повечето дворове на детските градини в Израел. Посрещна ни жена на към 45-50 облечена по религиозному. Беше много любезна и любопитна да разбере какви сме, що сме - нормално. Директорката трябва да е информирана. Задоволихме интереса и.. Влязохме вътре. Седяхме около половин час. но аз още на петата минута добих пълна представа и взех твърдо решение, да не си дам детето тук дори ако ще пари да ми дават. Това, което заварих, меко казано ме потресе. Първото нещо което ме "хвърли в оркестъра" беше цигареният дим, който витаеше във въздуха. В детската ясла, представете си, се пушеше. Дори директорката ми предложи и аз да си запаля. Това, че се пиеше кафенце - ОК. Кафенце се пие дори в най-лухозните детски градини на Бавария...Педагогическият тим седеше в нещо като кухничка, пушеше и пийваше кафенце. В занималнята при децата седеше само една рускиня. И трудно е да се каже, че седеше, защото се светкаше на шест да сменя памперси да раздава биберони и да утешава ревящи бебенца. А бебенцата ревяха и хич не изглеждаха щастливи. Той кое ли бебенце е щастливо да се отдели от майка си на такава възраст. Залата беше поделена на две. В едната част бяха сложени креватчета за най-малките, дето не могат нито да седят нито да пълзят нито да ходят. Там някои спяха, някои плачеха, а някои гледаха с големи тъжни черни очи и смучеха бибка. Останалите бяха на голия под. Каменен под. Аз до последно не давах на сина ми докато беше бебе да седи на пода. Той затова и почти не е пълзял, направо проходи на 11 месеца. Все ме беше страх, че може да се наклони да се удари. На килим или на паркет или дюшеме - става, на на каменния под... Иначе помещението беше чисто, покрай стените имаше матрачета - сигурно за сън на дечицата от пода. Почти всички имаха бибки в устата си. Гледах как си ги хвърлят на земята, после ги вдигат и пак си ги пъхат или си ги разменят... Тогава представите ми за хигиена бяха малко пресилени и бях ужасена как е възможно такова нещо. Беше слънчев ден , началото на ноември, пясъкът беше влажен от нощния дъжд. Докато директорката ме опушваше и ми изчисляваше колко ще ми струва яслата, според дохода, рускинята изкара няколко от по-големите дечица на пясъка. Изнесе ги , по точно като чувалчета, въпреки че те можеха да ходят. Сложи ги там да се ровят с кофички и лопатки. В хладния, влажен пясък. Като чух, че яслата е само от 8.00 до 13.00 часа и тябва да плащам толкова колкото щях да изкарвам ако работех по 8 часа , сметката някак си не ми излезе. Междувременно малкият беше изпулил едни огромни, изплашени очи и се беше вкопчил в роклята ми като удавник за сламка. Явно надушващ намеренията ми, той наду гайдата още преди да сме излезли и се включи в общия звуков минорен фон на яслата. Сбогувах се набързо и си тръгнахме разбира се, без да се запишем. Реших, че ще трябва да устискам още една година с детето у дома, колкото и да ни е трудно.
Като цяло държавният маон на ул. Аерозолов във Холон не ми хареса, защото 1. се пушеше, 2. възпитателките не бяха емоционално ангажирани с децата, броят им недостатъчен (3 жени за около 30 деца) и да искаха повече не можеха . Децата изглеждаха оставени някак си сами на себе си да оцеляват, не си личеше да има занятия, които да ги развиват, наблягаше се на първичните нужди - да са нахранени и чисти (което безспорно е важно) но повече някак не забелязах, 4. Не ми хареса интериора пък и екстериора - бетон, пясък, камък - украсата оскъдна, 5.Не ми хареса цената, която надхвърля реалността За мен си остана загадка какви бяха майките на тези деца и колко печелеха и по колко време работеха, зада могат да си платят, да им остане и да им излезе сметката.6.. и най-много ме изплашиха тези тъжни детски очички и този тъжен звуков фон, който пълнеше залата.
Имаше възможност да потърся и нещо частно, но като чух цените на държавината ясла, (а частната в повечето случаи е по-скъпа) си казах, я споко! Следващата година си останахме с другарчета от детската площадка - и много хубаво.направихме Утре ако имам време ще ви разкажа как тръгнахме на детска градина. на 2 години!
Няма цирк и даже мисля, че миналата година или една преди това бяха дошли някакви руснаци с животни на турне и като се втурнаха Животнолюбителите да протестират, че мъчели в цирка животните и искаха да спрат представленията. Не си спомням какво стана след протестите, но за друг цирк не съм чувала да е имало нито преди, апък след това съвсем 
. Също има във всеки квартал квартални клубчета, като читалищата в БГ. И там изнасят представления на по народни цени. А също в съботните сутрини правят специални детски представления за малките по мотиви от световната класика за деца. 
). Можех още 3 месеца да стоя в къщи и работодателя е длъжен да ми пази мястото, но не го направих. Само да вметна, че и едмоктарната сума която се получава за раждането на близнаци е 6 пъти по-голяма, отколкото за едно дете. 
) предаваш ги на пералното, а то чистата купчина си взимаш нови- биз да знаеш кой ги е носил последен 
. Сегашните кибуци разбира се доста се отличават от тогава. Има и доста преуспяващи- произвеждат вина, мед, млечни продукти ( Йотвата, аз съм им фен). 
, то отиваш там по избор , или ако нямаш избор де както го виждам аз.Децата , които се раждат на родителите в кибуца са си кибуцници , ами какви да са ама могат и да се измъкнат 
- той вика "кибуцник бе "