Аз както писах по-горе бях в кибуц, който се казва Йотвата. За тези които не живеят в Израел, уточнявам, че са известни с шокото което правят. Имат фабрика за мляко 
Когато майка ми разбра къде отивам, каза че е там няма да имам проблеми, щом има мляко всичко ще ми е перфектно(аз обожавам мляко) Е после стана още по-добре като разбрах че имам и роднини в кибуца, скоито ми се наложи да си говоря известно време на английски
Улпанистите, така се наричат курсистите изучаващи иврит, живеехме по трима в стая и за огромно щастие от 40 човека българската група беше, по случайно стечение на обстоятелствата, най-мощна. Бяхме 9 човека, в последствие един изгонен та 8. Имахме само 5 от бившите съветски републики и то от различни, останалите бяха швейцарци, американци, англичани, французи и май толкова бяхме. Е казваха че такава интернационална група не са имали никога, но затова пък им спретнахме купон по нашенски до такава степен, че едно нашенско момче даже на дискотека отиде полугол и беше на път да си ходи поетапно, но го спасихме 
За всеки две стаи имахме по две тоалетни баня. Няма да ви казвам, как 5 човека се редят сутрин пред банята. Бяхме пет, защото в нащо бунгало имаше една омъжена двойка и неможеха да им натресат трети човек.
Та с банята се оправяхме, защото ни се разминаваха учебните дни и работните смени. Аз работех почти през цялото време в кухнята от 5 часа сутринта. С другите две момичета учехме заедно, а двойката беше в друга група по езика.
Всяка вечер купони или просто лежане и почивка до безкрай, е налагаше се и да поучим иначе пак ВЪН, такива са правилата, там си за да учиш. Ако не ходиш на време на работа или на у-ще, мъмрене, разговори с директорката на програмата и т.н. точно като в интернат, само че за големи 
Иначе ако е ден за у-ще, ставаш, измиваш се и хайде в столовата, а там каквото ти душа иска за хапване. Обикновенно всеки ден от седмицата си знаехме каква е топлата закуска и си знаеш да бързаш ли или ще се задоволиш с друго. Примерно си спомням, че имаше ден с пъжени яйца за закуска и ден с панкейкс( палачинки ама от американския тип дебели). За обед и за вечера също менюто се знае и рядко има изненади. Петъшната вечеря е друго нещо. Слагат се покривки, през останалите дни НЕ, свещи по масите, дежурния поздравява всички присъстващи всеки път в един и същ час. юпрез седмицата тези, които започват да работят от рано имат специална почивка за закуска. Въобще в кибуца доста си почиват хората не си дават зор за ежедневната работа, защото всички си я вършат без да ги контролират. Никой не гледа дали си закъснял, защото знае, че акоимаш работа ще останеш до по-късно.
Само, че това не важи за Улпанистите и доброволците, на тях доверие се няма, трябва да си го извоюват. При нас в кухнята се гледаше с лошо око ако някой закъснее без много уважителна причина и на всякъде другаде е така. Но ако си вършиш работата те уважават и са ти първи приятели.
Виж целия пост
Когато майка ми разбра къде отивам, каза че е там няма да имам проблеми, щом има мляко всичко ще ми е перфектно(аз обожавам мляко) Е после стана още по-добре като разбрах че имам и роднини в кибуца, скоито ми се наложи да си говоря известно време на английски
Улпанистите, така се наричат курсистите изучаващи иврит, живеехме по трима в стая и за огромно щастие от 40 човека българската група беше, по случайно стечение на обстоятелствата, най-мощна. Бяхме 9 човека, в последствие един изгонен та 8. Имахме само 5 от бившите съветски републики и то от различни, останалите бяха швейцарци, американци, англичани, французи и май толкова бяхме. Е казваха че такава интернационална група не са имали никога, но затова пък им спретнахме купон по нашенски
до такава степен, че едно нашенско момче даже на дискотека отиде полугол и беше на път да си ходи поетапно, но го спасихме За всеки две стаи имахме по две тоалетни баня. Няма да ви казвам, как 5 човека се редят сутрин пред банята. Бяхме пет, защото в нащо бунгало имаше една омъжена двойка и неможеха да им натресат трети човек.Та с банята се оправяхме, защото ни се разминаваха учебните дни и работните смени. Аз работех почти през цялото време в кухнята от 5 часа сутринта. С другите две момичета учехме заедно, а двойката беше в друга група по езика.
Всяка вечер купони или просто лежане и почивка до безкрай, е налагаше се и да поучим
иначе пак ВЪН, такива са правилата, там си за да учиш. Ако не ходиш на време на работа или на у-ще, мъмрене, разговори с директорката на програмата и т.н. точно като в интернат, само че за големи Иначе ако е ден за у-ще, ставаш, измиваш се и хайде в столовата, а там каквото ти душа иска за хапване. Обикновенно всеки ден от седмицата си знаехме каква е топлата закуска и си знаеш да бързаш ли или ще се задоволиш с друго. Примерно си спомням, че имаше ден с пъжени яйца за закуска и ден с панкейкс( палачинки ама от американския тип дебели). За обед и за вечера също менюто се знае и рядко има изненади. Петъшната вечеря е друго нещо. Слагат се покривки, през останалите дни НЕ, свещи по масите, дежурния поздравява всички присъстващи всеки път в един и същ час. юпрез седмицата тези, които започват да работят от рано имат специална почивка за закуска. Въобще в кибуца доста си почиват хората не си дават зор за ежедневната работа, защото всички си я вършат без да ги контролират. Никой не гледа дали си закъснял, защото знае, че акоимаш работа ще останеш до по-късно.
Само, че това не важи за Улпанистите и доброволците, на тях доверие се няма, трябва да си го извоюват. При нас в кухнята се гледаше с лошо око ако някой закъснее без много уважителна причина и на всякъде другаде е така. Но ако си вършиш работата те уважават и са ти първи приятели.
и да се обяснявам и да се червя. Иначе леснотия, отиваш, хапваш, носиш мръсните съдове на миячите и си отиваш към ежедневието, така е с обяда и вечерята. Ами предствете си майка с четири деца, как жената да не и се прииска да живее в такова място дето няма да трябва да чисти пода с парцала след всяко ядене. Естествено, сега както и unik писа всички има и печки в къщите си и отвреме на време готвят и в къщи. Мойте роднини примерно, обичат да си правят свинска скарички с приятели и децата. Свинско в кибуца не се готви, защото храната е кашерна, но в къщи никой не им забранява, купуват от близкия град и хайде пържолите на скарата. 
. ако не е интерсно за кибуците, казвайте навреме да се спрем, по - точно аз 
Ако има интерс утре ще продължа. 
, Бат Ям е града сигурно. 
! На Йотвата и прясното мляко също им е доста по- вкусно от на другите производители ( тнува и тара). 
- това е даже със светещи бутилки за през нощта, какво ли не измислят за да привлекат децата) 
