Не обичам сякаш.
Ти от пети "б" ли си или от шести "в"?
Ти от пети "б" ли си или от шести "в"?
Глупости! В пети и шести клас вече ходят по гаджета, някои даже правят и секс.
В началното училище ще да е момето...
Обичате ли спомени?
- Публикувана: 2 ян. 2008, 13:36 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2008, 15:03 ч.
# 15
2 ян. 2008, 14:34 ч.
Глупости! В пети и шести клас вече ходят по гаджета, някои даже правят и секс.
В началното училище ще да е момето...
Виж целия пост
Глупости! В пети и шести клас вече ходят по гаджета, някои даже правят и секс.
В началното училище ще да е момето...
# 16
2 ян. 2008, 14:35 ч.
НЕПОЗНА В ТРЕТИ Я
Виж целия пост
Не обичам сякаш.
Ти от пети "б" ли си или от шести "в"?
Ти от пети "б" ли си или от шести "в"?
# 17
2 ян. 2008, 14:35 ч.
На сбогуване
Дамян Дамянов
Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри,
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта...
И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да помня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта
и после в песента си недопята
отново да го върна на света.
Ей тъй го е написал.
Има страхотна тема "Обичате ли стихове?", чети там.
Виж целия пост
Дамян Дамянов
Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри,
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта...
И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да помня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта
и после в песента си недопята
отново да го върна на света.
Ей тъй го е написал.
Има страхотна тема "Обичате ли стихове?", чети там.
# 18
2 ян. 2008, 14:37 ч.
БЛАГОДАРЯ
Виж целия пост
На сбогуване
Дамян Дамянов
Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри,
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта...
И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да помня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта
и после в песента си недопята
отново да го върна на света.
Ей тъй го е написал.
Има страхотна тема "Обичате ли стихове?", чети там.
Дамян Дамянов
Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри,
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта...
И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да помня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта
и после в песента си недопята
отново да го върна на света.
Ей тъй го е написал.
Има страхотна тема "Обичате ли стихове?", чети там.
# 19
2 ян. 2008, 14:40 ч.
Еее, ще ме караш да вадя тетрадката със спомените- става ми тъжно като плаче някой...
Който обича, той не забравя.
Който забравя, той не обича.
Който обича и после забравя,
той е забравил как се обича.
И тъй, ако ти ме забравиш,
да те забравя искам и аз.
Аз ще забравя за твоята забрава,
но теб да забравя не мога.
Виж целия пост
Който обича, той не забравя.
Който забравя, той не обича.
Който обича и после забравя,
той е забравил как се обича.
И тъй, ако ти ме забравиш,
да те забравя искам и аз.
Аз ще забравя за твоята забрава,
но теб да забравя не мога.
# 20
2 ян. 2008, 14:44 ч.
извЕнена си
Виж целия пост
ИЗВЕНЯВАИТЕ ЧЕ СЕ ВКЛЮЧИХ В ТОЛКОВА ПЕРФЕКТНИЯ ВИ САЙТ 
извЕнена си
# 21
2 ян. 2008, 14:47 ч.
Знаеш ли просто си мислех,че ще е приятно да си спомним за ученическите години и не само тях но и да си припомним някой спомен.Уви на повечето не им харесва.СЪЖАЛЯВАМ
Виж целия пост
Еее, ще ме караш да вадя тетрадката със спомените- става ми тъжно като плаче някой...
Който обича, той не забравя.
Който забравя, той не обича.
Който обича и после забравя,
той е забравил как се обича.
И тъй, ако ти ме забравиш,
да те забравя искам и аз.
Аз ще забравя за твоята забрава,
но теб да забравя не мога.
Който обича, той не забравя.
Който забравя, той не обича.
Който обича и после забравя,
той е забравил как се обича.
И тъй, ако ти ме забравиш,
да те забравя искам и аз.
Аз ще забравя за твоята забрава,
но теб да забравя не мога.
# 22
2 ян. 2008, 14:49 ч.
Абе, я да попитам и аз, всички ли в Пазарджик са такива вдетинени лигли? 
Странно, сещам се за няколко мацки, дето уж не са такива, ама де да знам...
Щото, ако не са, някое детенце пак се забавлява с акаунта на майка си. Аз като ви казвах да забраним ваканциите и междучасията, вие си направихте пас, хак ви е сега!
Виж целия пост
Странно, сещам се за няколко мацки, дето уж не са такива, ама де да знам...
Щото, ако не са, някое детенце пак се забавлява с акаунта на майка си. Аз като ви казвах да забраним ваканциите и междучасията, вие си направихте пас, хак ви е сега!
# 24
2 ян. 2008, 15:03 ч.
ДАМЯН ДАМЯНОВ много го харесвам,ех,че хубаво пише 
Виж целия пост
На сбогуване
Дамян Дамянов
Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри,
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта...
И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да помня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта
и после в песента си недопята
отново да го върна на света.
Ей тъй го е написал.
Има страхотна тема "Обичате ли стихове?", чети там.
Дамян Дамянов
Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри,
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта...
И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да помня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта
и после в песента си недопята
отново да го върна на света.
Ей тъй го е написал.
Има страхотна тема "Обичате ли стихове?", чети там.
Препоръчани теми