Какво става с отношенията ни след появата на детето?

  • 3 655
  • 46
# 15
При нас няколко месеца след раждането нещата взеха да си идват на мястото отново. Даже поради малките възможности да сме заедно, се радваме още повече един на друг, когато намерим и 10 минути. Всичко е въпрос на навик и организация. Аз на 9-тия месец вече имах и достатъчно време за мен самата, което ми се струваше невъзможно в началото.
Не се поддавай на рутината и ежедневието! Hug
Виж целия пост
# 16
След като се роди щерката бяхме да седмото небе от щастие. Дори не съм си помисляма да си зарежа детето и да хукна по разни романтични почивки на морето със съпруга си. В крайна сметка нали за това сме родители - за да даваме пример на децата си и да ги обичаме, а не да ги хвърмяме по баби и дядовци. Та сега мога да се похваля с едни чудесни семейни отношения и дете, което е винаги до нас - обичливо, прекрасно възпитано, готово да помогне.
Виж целия пост
# 17
Mamakami, двете неща, за които пишеш нямат нищо общо.
Става въпрос не да си захвърлиш детето, за да си с мъжа си, а за това, че с времето свободното ти време нараства с порастването на детето - просто то спира "да ти виси на ръцете" и става по-самостоятелно или има някакви други занимания, които не изискват плътно да си до него.
Не бъркай нещата - просто не върви децата да присъстват на всичките ви интимности, както и не можеш след появата на детето да си позволяваш свободно "волности" с половинката.
И аз мога да се похваля с много добри семейни отношения и с невероятни деца, но не искам да изпадам в крайности - има моменти, когато децата са 24/7 с нас, но има и моменти, които трябва да са си само наши /ако ще това да е точно един уикенд някъде само двамата/.
Peace
Виж целия пост
# 18
Ние сме заедно от 14 години,женени сме от 7.През това време отношенията ми са минавали през всякакви фази и са стигали до двете крайности-от безумна любов и страст до мисли за раздяла.Сега след раждането на детето нещата пак се промениха,към още по-добро.Въпреки нервите,недоспиването,липсата на време,понякога и на желание за близост.Аз също не съм се отделяла от детето от раждането му досега.Не съм вманиачена в ролята си на майка в никакъв случай и си мисля,че с течение на времето ще помислим повече един за друг.
Виж целия пост
# 19
Не мога да се съглася, отношенията ни се промениха в положителна посока, детето ни помогна да се обичаме повече и по-  често да се търсим, всяка открадната минута е много по - красива от часовете, които сме имали за себе си.
Абсолютно така стана и при нас. Отношенията ни станаха много мили.
Разбира се и проблемите стават повече, заради отговорността покрай детето.
Но сега се чувстваме истинско семейство.  Peace
Виж целия пост
# 20
   Лично нашите отношения със съпругът ми винаги са били страхотни. А след като се родиха и близнаците - разбрахме какво е всъщност значението на думата "семейство". Децата осмислиха живота ни /колкото и клиширано да звучи, но е вярно/, разбрахме всъщност колко много се обичаме и колко много държим един на друг. Любовта ми към него сякаш порасна, сега той е бащата на децата ми и съм изпълнена с гордост и щастие.
   Романтиката винаги ще я има между двама души, които са изкренно влюбени един в друг. Просто сивотата на ежедневието понякога ни обсебва и не ни позволява залисани в битови проблеми да я проявяваме или да я виждаме по-често.
   Когато оставим децата при бабите и излезем някъде само двамата - искрите отново започват да пръскат, погледите ни да се срещат, ръцете ни да се вплитат и т.н. да не изброявам, че ще стане като розов роман   Heart Eyes

С пожелания : любовта никога да не угасва !!!   Hug
Виж целия пост
# 21
интересна тема  Peace
Виж целия пост
# 22
Мисля, че прекалено рано си правиш изводи. Първата година и половина на бебето е най-тежка и за двамата родители. Един затворен кръг между хранене, преобуване и домакинска работа. Без свободно време за срещи с приятели, кино и други развлечения. Да не говорим за секса. При нас малката като ревнеше и всичко отиваше по дяволите. След това започват да се пооправят нещата. Идва краят на памперсите и лигавниците. Детето става по-самостоятелно, както и вие. Имай още една година търпение.
Виж целия пост
# 23
 hahaha
Виж целия пост
# 24
При нас отношенията ни се задълбочиха. Разбира се моето внимание сега е насочено повече към дъщеря ни, но всеки ден съм му   благодарна  за това че имаме прекрасно семейство и бебче
Виж целия пост
# 25
До сега при нас няма никаква промяна.
Вярно че имаш голям ангажимент към детето, но и не мога да кажа, че постоянно това правя и нямам време за нищо друго.
Виж целия пост
# 26
Задълбочават се към още по-добро!
Става това, което си направите сами. Ценностната система и семейната митология са различни за отделните двойки - с или без деца. Доколко и кое ще вземе превес при появата на потомство си решавате вие помежду си.
Виж целия пост
# 27
изживяваме нова любов, вече не сме само двамата първо мислим за нуждите на малкия и след това сме ние..
но грижите за него са най-сладките грижи, които сме имали за 10 години.. Въпреки, че аз за известно време се бях вкиснала от преумора и нещата бяха караница след караница  Blush Blush Blush
След като 1 седмица грижите пое мъжът ми, а аз си отпочинах и от работа, и от малчо нещата се оправиха
Виж целия пост
# 28
здравейте мами аз също съм мама от скоро малката е на 8 месеца при нас също нещата са много зле но причините са комплексни аз имам време но мъжа ми явно няма за малката ми помагат бабите а той все е пред компютъра няма романтика няма нищо усещам че всичко върви на много зле и незнам как да се справя ако не се промени нещо просто нещата са към своя край видях темата и реших да споделя
Виж целия пост
# 29
здравейте мами аз също съм мама от скоро малката е на 8 месеца при нас също нещата са много зле но причините са комплексни аз имам време но мъжа ми явно няма за малката ми помагат бабите а той все е пред компютъра няма романтика няма нищо усещам че всичко върви на много зле и незнам как да се справя ако не се промени нещо просто нещата са към своя край видях темата и реших да споделя


Махай бабите и обвързвай съпружието. Най-вредното в случая е гледката баби и майчето, обикалящи покрай домочадието. К'во да прави човекът- компа му запълва времето като нема нужда от него.
Съпружието ще се почувства татко и ще тежи на място като съпруг при СПОДЕЛЯНЕ на отговорности и грижи. А това няма как да стане с бабите.
Романтиката ще си дойде постепенно.
Ако знаеш каква романтика е да се погледнете сутрин, събуждащи се и между вас главицата на бебока, още спящ и мирише на бебе...Илядо романтики не могат да ми заменят този миг
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия