Какво става с отношенията ни след появата на детето?

подкрепям Силвана , със суетящи се баби нито ти се чувстваш майка , нито той баща на 100%
Бебето не е толкова малко вече.

ами май няма как да махна бабите живеем заедно незнам къде е проблема но секс не сме правили от 2 месеца и нямам желание скоро

Е секса е една друга тема.. но полека лека нещата се наместват

Не е секса друга тема, същата си е
И аз нямам никакво желание, още не съм остановила каква е точно причината, но определено откакто се появи дребния - отношенията с мъжа ми рязко се влошиха  И от това влошаване на разбирателството м/у нас се крие и причината за безсексието.

и при нас нещата се влошиха с появата на беб.
за секс и дума не може да става. първоначално - по негово желание, сега вече - по взаимно съгласие  няма и интимност.
дано сте прави, че нещата се наместват с времето. иначе не мога да си представя цял живот така да живея 

E появата на бебче влияе и на емоционалното и хормоналното състояние на мама и тати..
обикновено има още един обитател на спалнята, който е и 24/7 грижа особено в първите месеци

Първия месец бях много уморена. Заспивах във всеки възможен момент. След това свикнах, нещата се нормализираха. Лохиите ми спряха на 40-тия ден и след това почнахме секса. Никога не ми е липсвало желание. Нещата между нас не са се променили с изключение на това, че имаме още една тема за разговор и че вече по-рядко излизаме сами.

И при нас  любовта стана по-силна, даже прекарваме и повече врвме заедно. И ние осъзнахме колко много децата осмислят живота и че са ни липсвали... просто станахме истинско смейство.
А колкото до секса, той е още по-хубав от преди

Направо ви завиждам.

Всичко е до нагласа...защо бебетата да развалят отношениета, та не са ли най-прекрасното нещо?! Трябва да носят взаимна радост и да ви сплотяват. Специално ние си разпределяме грижите по децата, домакинските задължения и ни остава време за забавления, хобита, интереси....секс, когато душа ни иска 

незнам защо винаги всичко се свежда до домакинсите задължения. ние примерно, проблем с тях нямаме . даже напротив, бих казала, че сме чудесни съквартиранти. проблемът ни е точно в отношенията.

Добре де, какво ви пречи толкова?!
Ние никога не сме се обичали, толкова, колкото сега!

незнам 

Много е сложно да се определи какво става, когато детето е още бебе. Първата година е голям стрес. Организмът на майката е изтощен от бременността, раждането, кърменето, системното недоспиване. Хормоните й са в специфични съотношения, за да стои плътно до детето. Биологично обусловано е и намаленото желание за секс - иначе природата предполага, че при едно нормално желание ще се забременява едва ли не всяка година. За това природно болшинството от жените нямат желание за секс, нервни са и имат поведение, целящо да държи мъжа им на разстояние. Всичко е хубаво пресметнато от природата...
Да ама в съвреемнното общество, когато има контрацепция, когато има помощ в домакинството от всякакво естество, когато животът е много по-лесен отколкото преди 300 години или преди 1000... За какво ни е да нямаме желание и да се отхвърляме?!
Въпреки това има баланс - дори жената да не е изнервена и да няма липса на желание, тогава пък мъжът е изнервен, чувства се странно в качеството си на баща, особено е чувството при повечето мъже да правят секс сбременната си жена и те не правят или пък детето да е отсреща в легълцето си, пък те да правят секс - ми няма да му се прави. Нали детето е там и чува, и вижда...
На мен никак не ми се нравят тези факти, но какво да се прави... Факти са. Например вкъщи аз съм тази , която се тръшка за секс, а мъжът ми пък има скрупули покрай детето. Обаче пък аз се изнервям от еднообразието, пък той го дава по-спокойно... И тук природата си знае за баланса...
Но като цяло, като се изключат интимногтите и нежностите, децата променят отношенията към по-добро. Те са общи, те са резултат от общи действия, чувства, желания... Те са общо бъдеще. Покрай тях хората узряват заедно и заедно се научават да крепят балансите в семейството. Абе всичко е един баланс... Аз съм се замисляла, че каквото и да стане с отношенията ми с мъжа ми, дори да се разделим някой ден, ние пак ще сме заедно, защото имаме общо дете. Заедно ще трябва цял живот да присъстваме в неговия сват и да го възпитаваме... Та в крайна сметка детето сплотява.

Преди да се роди дъщеря ни като че ли не бяхме толкова сплотени.Обичаше да е повече навън с приятели А сега всичко се промени .Още повече като се роди исина ни.Имаме време един за друг, не можем и ден разделени.Смятам че децата са тези,които правят семейството истинско.