Направо се чудя на моите познати, как им се занимава да се приберат от работа и да се хванат за тенджерите.А иначе си падам чревоугодница де, хапвам си и много обичам домашно приготвено, но дори и това в повечето случаи не може да ме накара да сготвя.Да не говорим за десерти, такива не съм правила от десетгодишна сигурно, когато помагах на баба ми.Общо взето готвя само в почивните си дни и по изключение след работа, ако наистина ми се дояло нещо, ама много.Всичките ми баби и майка ми са добри готвачки, готвят много добре и общо взето в това отношение съм издънката на семейството 
.Най-приятно и интересно ми е, когато ще готвя нещо за първи път и когато, както беше споменал някой по-нагоре, видя хубава снимка на някое ястие в Интернет.Нооо като цяло не се чувствам виновна затова, че не обичам да готвя.Общо взето съм и улеснена все още, защото го правя само за един човек, който е свикнал с мисълта, че трябва да ми дойде музата, за да се хвана.За което съм му много благодарна 
! 
И те взеха,че станаха пък.Така че,чети форума-може и ти да се заразиш. 
като ми се наложи да го правя направо пощурявам 
хващат ме едни нерви, в резултат, на което започвам да нервнича и манджите ми стават с ужасен вкус. Така беше преди да забременея, имам проблеми и ми се наложи да стоя в къщи и сега от скука се занимавам през деня да готвя, за да ми минава по-бързо деня. Не казвам, че ми е любимото занимание и сега, но някак си ми убива времето 
Мисля, че след като се роди бебчо пак ще спра да готвя, за огромен ужас на мъжа ми това си е като природен талант - или го има или не 
и парички да се изкарат 
Обаче да искат от мъжете си да бъдат перфектни могат. 
Взели си кукличка в къщи да не дават пари за улични. Препоръчани теми
