Психолози и психотерапевти

Коте-моте,

Нямам възможност тази вечер да Ви пиша, но ще Ви пиша задължително утре

Хубава вечер! 

Здравейте -в подобни случаи бързата кризсна интервенция е наложителна.Можете да се обърнете към психиатър или клиничен психолог.
Детско-юношеска психиатрична клиника за СМП 
 
 
Адрес: София 1431,
ул. Георги Софийски 1
УМБАЛ “Александровска”
ДЮПК “Св. Никола”
тел.: 92-30-375; 92-30-681,
факс: 92-30-289
e-mail: cpc_stnicolas@yahoo.com
Началник: доц. Надя Полнарева, д.м. 
 
Заявка за консултация се прави от родител или настойник на детето на място или по телефона. Желанието за консултация може да се заяви, както и да се поставят въпроси от понеделник до петък, от 8.30 до 15.30 часа на тел. 92-30-375; 92-30-681.
   
 

Здравейте,

Ето че и на мен ми е необходим съвет за специалист. Става въпрос за мен, т.е. нужен ми е терапевт за възрастни. Причина - най-общо казано съм изпаднала в тежка апатия и нищо от това, което правя не ми носи смисъл. Моля, препоръчайте ми добър терапвет в София, ако се намира в центъра или около Арена-Запад ще е чудесно. Благодаря!

Здравейте!

Интересува ме д-р Владимир Фурнаджиев от Варна всъщност какъв лекар е по образование. Психиатър, психотерапевт или пък невролог/мануална терапия.
Ако някой знае.

Препоръчайте ми детски психолог- за 4 годишно дете. В София. Кажете ориентировъчни цени.

Бракът ми е пред своя край.... Моля,  някой да ме насочи към добър семеен психотерапевт в София. Прочетох много имена и координати, но ме интересува някой за когото имате лично мнение.

Здравейте,

Мога да Ви препоръчам Златка Михова - работи в център "Адаптация", биографията й включва дълга практика във фамилната терапия. Телефонът й е 0888366535.

Желая Ви успех!


Мирена, погледнете назад в темата - има координати на детски психолози. Цените варират, но най-общо се движат в диапазона 20-40 лв по моя информация

Всичко най-добро от мен 

И аз имам нужда от посещение при психолог, въпреки че ми е страшно притеснено. Явно не мога да се справя сама.

От доста време вече съм под някакво постоянно напрежение и тревожност. Няколко дена съм пълна с енергия и оптимистично настроена, след това отново изпадам в период на пълно отчаяние, плаче ми се постоянно, целият свят ми изглежда сив. А и тази постоянна напрегнатост, просто немога да се отпусна.

Може те ли да ми помогнете със съвет или да ме насочите към терапевт от Варна?

Психолозите, психотерапевтите и психиатрите не са вълшебници. Не си мислете че като отидете при такъв ще си разрешите проблемите с магическа пръчка.
Разрешаването на проблема ви на първо място не зависи  от психотерапевта, а зависи от самите вас.

Вероятно има и добре вършещи си работата психотерапевти, но това е относително.
Тези на които аз съм попадала определено не ми допаднаха. Това са психотерапевти от Варна, изброени са дори и във тази тема.

На първо място не приемат чуждо мнение. Мислят си че като са учили  еди си колко години психология, психоанализа, психиатрия или неврология са богове, а пациента който е застанал пред тях е едно нищожно заблудено човече което идва за да му налее някой акъл в главата.
Не осъзнават че пациента е този който най добре знае как точно се чувства, освен ако не става въпрос за някаква психоза или патология.
Даже и човек да е в депресия и да се чувства объркан, той е с акъла си и е адекватен и знае най добре какво му е. А психо терапевта може да разбере повече за пациента си единствено и само ако той- пациента го информира. Тъй че диалога между двамата трябва да е като между двама общо взето равностойни, а не като между господ и някакъв заблуден човек.

Друго което ми направи впечатление. В някои случаи изглеждат смешни- психотерапевтите. Изглеждат като студенти на изпит пред преподавателя си. Аз не съм отишла да ми рецитират какво пише в дебелите книги, мога и сама да прочета. Още повече че това което го пише в дебелите книги не може така автоматично да се лепва на съответния пациент. Живота не е формула, още повече пък психотерапията.
Трябва да вникне поне мъничко в конкретния случай психотерапевта/поне за краткия период през който разговаря със пациента/, а не да рецитира наизустени фрази.

Не налагам и не ангажирам никой с мнението си.

Ванина, здравейте,

Изказвате личното си мнение и то действително засяга ключови въпроси относно терапията - въпроси, по които самите специалисти по психотерапия непрекъснато дискутират и са във фокуса на научните форуми.

Въпросът за участието на пациента в терапията - съвременната психотерапия е много повече търсеща активното участие на пациента в лечението му. Това обаче е относително - точно това, което споменавате Вие - индивидуалният случай - личността на пациента определя правилния, точния подход към него. При някои пациенти моделът на сътрудничество не е желан, а дори напротив - психологът се приема за съветник, за доминираща фигура, която знае правилното решение. Или знае начина, по който да се стигне до добър изход за пациента от неговия проблем. Правилният подход към пациента е относителният подход.

Диалогът - да, моделът "Господ и заблуденото нищожно човече" не работи, но има и друг момент - много хора отиват при психолога, като са поставили стабилно гарда си, защитите, противопоставят се, а някои откровено саботират диалога в двойката. Сами разбирате, че да се опитваш да пробиеш каменна стена при това с човек, който доброволно идва при теб, е трудна задача. Нужен е диалог, но той се гради на база доверие, а то е плод на взаимни усилия.

Относно заучените фрази - всяка една наука има своите теореми и аксиоми, ако отидете на зъболекар, Вие очаквате от него и диагноза, нали? Ако той Ви каже кариес или гангрена пулпе, това не Ви говори нищо, така както няма да означава нищо и една диагноза "посттравматично стресово разстройство". Разбира се, теорията следва да се обясни в думи прости на пациента така, че той да разбере какво му се казва всъщност. Но да се говори за комичност в това, че се използва терминологичен език - това е повече от нормално. Проблемът е в индивидуалният подход. Аз съм "за" индивидуалния подход към всеки, проблемът е, че самото навлизане в личността на един човек е процес дълъг и нелек, а пациентът е този, който налага до голяма степен темпът на работа.

Аз от своя страна, не бих искала да звуча като апологет на терапевтите, които сте срещали - в професията има и хора, които не притежават образованието, уменията, таланта дори, да лекуват душата на един човек.

Надявам се в бъдеще, ако Ви се случи да потърсите психотерапевт, опитът Ви да е по-оптимистичен

Здравейте.

За съжаление и на мен ми се налага да потърся помощ от психолог.Ако имате тел на някой от Бургас,ще съм ви много благодарна.Става въпрос за синът ми ,а той е на 14год.