Хм, според мен зависи от самия лекар, от неговите знания, умения, опит, а и личностови особености, от етапа, до който може да стигне в развитието си като терапевт.
Поне според мен психиатри като един от тези, на които искрено се възхищавам - Владимир Леви, е успявал да съчетава и едните умения и другите. Да, класически съветски психиатър е (почти нарицателно), но и какъв терапевт...На 70-годишна възраст успява да пише все така вдъхновяващо и терапевтично.
Разбира се, аз имам предвид лекарствата като средство не да "приспиш" съзнанието на пациента и да потиснеш общо психичната му дейност (което много често се приема за "лечение"), а като възможност да намалиш тревожността, примерно, и създадеш за по-кратко време подходяща основа за терапевтичното въздействие. Въздействието на лекарства съвсем не е единственият път за това, разбираемо е, но е допустимо. Друг е въпросът, че рано или късно, повечето съзнателни психиатри осъзнават, че освен медикаментите, има и други далеч по-ефективни варианти за това.
Иначе, ако изписването на лекарства и психотерапията се противопоставят като отношение към проблема в съзнанието на лекаря, тогава действително съчетаването им е проблем според мен
А и ако е привърженик на определена школа в психотерапията, която изключва подобно съчетаване неслучайно. 
не можах да се сдържа!
.......



Възможно е обаче да има двама психолога с това име