Психолози и психотерапевти

   Здравей нанси бг!
   Моя приятелка има подобен проблем, живее в Ямбол. В момента ходи на психотерапевт. Казва ми, че се чувства  по-добре след  срещите си с нея. Не и знам името и координатите, но ако проявиш интерес ми пиши на лични.

Хубава грешка. Баш по Фройд. 

Ах,морето-гневът е свързан с хипоталамуса и понякога при притискане в тази област на мозъка-от изменения дължащи се на промени в мозъчната картина-в областа на хипоталамуса се говори за невъзможност за конториларане на гнева-с две думи-изключете първо чисто органична причина.Успех!

Още една  подобна грешка
Така или иначе, ако говорим сериозно -  това което описва Ах морето действително е по-скоро симптом, а вероятно не е и единствен, а просто най-забележимия. Може да се дължи на какво ли не - от чисто органични причини (за което справедливо напомня Вероника) през психични разстройства до психологични конфликти. Моя съвет също е да се консултира с лекар и ако се изключат "болестните" причини за такова поведение, тогава спокойно да се насочи към психотерапевт.

Много е желателно, но в повечето случаи не се случва, нито пък лекарите гледат насериозно. Може би защото тумор или друг натиск върху амигдалата е много рядко срещан. Много по-рядко срещан от психичните конфликти, травматизъм и изобщо всичко онова, което наричаме психична детерминанта на нереактивната агресия.

Ах морето,
както и сама си се сетила - всичко е до конкретната ситуация. Агресията е симптом, както температурата например. Има повишена температура, при която се пият лекарства и такава, при коятно не се пият, а се изчаква или пък се охлажда организма по друг начин, защото лекарствата не биха подействали, защото механизмът, по който температурата е повишена е различен.
Така е и с агресията - в зависимост от подлежащото състояние се пият или съответно не медикаменти. Какви ще бъдат медикаментите, също зависи от причината. Понякога агресията е плод на повишени нива на тестостерон или кортикостероид, понякога на тумор в мозъка, понякога е следствие на увреждане на съдовете на мозъка от нелекувано високо кръвно налягане, понякога е вследствие на алкохолна или наркотична зависимост, понякога е един от симптомите на психично разстройство ( като започнеш от по-тежките нарушения като шизофрения, биполярно растройство,  аутизъм, хиперкинетично разстройство, минеш през депресията и стигнеш до цялата гама от тревожни разстройства, при които е понижено нивото на серотонин в мозъка, което само по себе си води до раздразнителност) и най-накрая, както малко по-сложничко го е казала Шехина, се стигне до различни реакции на иначе здравата личност.
Лекарствата от друга страна могат или да лекуват причината,и/ или пък да помагат за овладяването на симптомите, докато по друг начин се работи върху основната причина (например докато бъде опериран човек или пък докато се отказва от алкохола, или пък докато започне да постига  напредък в психотерапията си). Приема на лекарства така или иначе винаги трябва да бъде въпрос на личен избор, с изключението, когато човек е невменяем И настанен по съдебен ред за лечение, тъй като представлява опасност за себе си и/или околните.
Та в тази връзка да се върна и на въпроса за насилието - то е форма на агресия, като не е задължително агресията да се проявава с насилие и една такава проява отново зависи от много фактори.
Накрая ми се иска да вмета, че внезапната поява на такъв симптом без видима причина за него, по-често предполага "болестна" причина и обратното.

Здравей Шехина,

Благодаря ти за отговора.
Можеш ли да споделиш ккави са ти впечатленията от Тинка Митева и Жулиета Кузманска? И долкоко според теб е вярно, че просто трябва да намериш "своя" псохотерапевт?
Посетих Мая младенова и Тинка Митева но съм със смесени чувства.

Kali_kali, привет

Според мен е изключително вярно, че човек трябва да намери своя терапевт - всъщност нека не звуча толкова авторитетно , това не е моето разбиране, не е просто едно клише, а голата истина. Има прекрасни терапевти като образование, умения, опит с клиенти, но връзката между тях и конкретен клиент не се получава. Няма доверие, има бариера в цялостния обмен между двамата. Това е така, защото процесът на консултиране и терапия се случват в двойка, а в тази двойка освен професионалните отношения, се привнася цялата личност на клиента и терапевта, техният минал опит, стил на общуване и пр., и пр. Разбира се, един професионалист ще се опита да убеди клиентите си, че именно обучението и опитът му му дават възможност да работи с проблеми, а не с клиенти, но...истината на консултирането и терапията показва точно обратното - човек работи с човек преди всичко.

Що се отнася до Тинка Митева и Жулиета Кузманска - ще се въздържа от коментар, не е коректно все пак да обсъждам в публичното пространство впечатленията си от тях, каквито и да са те. Пиши ми на ЛС, ако искаш

Шехина   100 000 приказки 

 Ето за това повечето хора предпочитат ПСИХИАТЪР - ЛЕКАР !!!
 а НЕ психолога .....

Усмивка!, не виждам никаква полза от поста ти, за жалост.

По мои наблюдения все повече хора предпочитат именно психолози, защото имат нужда не от хапче, а от споделяне с човек. Не очаквам да променя твоето мнение - то е твое право. Но не се заблуждавай, че само защото е твоето си убеждение, е вярно. По-добре се довери на човек, чието ежедневие е населено от много съдби и истории.

Все пак от чисто професионална гледна точка постовете ти са силно симптоматични и много интересни, макар и да не ми показват нищо ново и различно - силна емоционална натовареност, явно доста дълбок мотив, но това вече сме го говорили

Усмивка-като отритнат обожател преследваш Шехина -даже вече не е забавно,а малко налудно.Само,че в тази тема има хора,които търсят съдействие,чието страдание заслужава ако не друго поне уважение.