Психолози и психотерапевти

Фантомен преход. 

Здравейте отново. За съжаление,Камелия Ханчева е с бебе на 2 седмици и не мприема в момента. Камелия Хаджийска, пък, е чак в Панчарево и рабори с кплежка- хомеопатка, която идва от Плевен един път в месеца... Мисля, че това не са моите варианти, тъй като ситъацията с весе по-грозна, Вчера неколкократно се нараних физически в пристъп на поредната паника. За перманентние рев и истерии не говоря....Тъпчат сме с Ривотрил, но след като приспивното му действие отмине (след час-два), положението е същото, че и по-лошо, защото оценявам надрусаните си периоди като поредното ценно време от жовота ми - загъбено безвъзвратно...Чудя се кога ще започнат да предписват лекарства, с кото да не ни приспиват, а напротив - да ни вдихгат на крака, да помагат активността ни и желнието за живот Помня, преди години ми бяха изписали серопрам - това беше като остатъчна терапия от излекувана анорексия...Ами аз летях буквално, нон-стоп усмихната, спорт, работа...Надали магията е в хапчето, но НЕ РАЗБИРАМ защо сега ми дават бабешките Рижотрил или като ялтернатижа ми предлага - диазепам.....Така ли е правилно..
Моля Ви, нямам вяра в тази психиатърка, ако не съм досадила с неколкократните си поста вече - ще помоля за още координати, на по-съвременен специалист...в областта. Искам да съм пълноценна, или да ме няма, в моемнта съм пълен.....боклук
Пропуснах да спомена,, че правих опит да се свържа и двама от изброените на първа страница психотерапевти-психиатри - но за мой късмет бяха в чужбина Имам нужда от спешна помощ, ситуацията е ....страшно е, за бебенцето ни, за мъжа ми, за мен

Поли, ще ти пратя контакти на лични. Състоянието ти е критично и действително вариантите възможни дотук не са подходящи изобщо за теб.

Иначе за Камелия Ханчева не знаех, че има ново бебе - в последните няколко месеца не е имало повод да се свържа с нея. Новината е чудесна, жалко, че не приема обаче.

Здравейте момичета!
Много внимателно изчетох темата до около 12 страница, но не открих към кой специалист да се насоча точно. Горещо моля за съвет, особено ако е възможно от хората с опит като Шехина, Яна М. и други.
Става дума за мъжа ми и следите проблеми:
1. Неговата майка е болна от рак и явно това са едни от последните й дни - наскоро мъжът ми беше на друго погребение и го понесе много тежко (вкл. и с физически оплаквания - стягане в сърцето, невъзможност за дишане) - някой може ли да ме насочи към специалист при справяне със загубата на близък човек. Самият той се замисля относно консултация със специалист. Може би ми трябват някакви групи за взаимопощ на такива хора претърпели загуба на близък човек? Или онкотерапевт? Или семеен консултант?
2. Всичко казано по-горе е съпроводено и с тежък финансов неуспех в бизнеса му - нещата се точат пове4е от година и половина, а като нагласи мъжът ми е крайно негативен, отнася се с недоверие и много критики към другите, винаги намира външни причини за собствения си неуспех и винаги развива в очакванията си за бъдещето най-драматичните и негативни сценарии. Започна да страда от изключително силни пристъпи на главоболие, които контролира само с някакви лекарства (ходи на невролог за това). Това тежко главоболие е свързано според мен със неговата напрегнатост и негативизъм. Всичко това много обтегна отношенията ни у дома, особено след като дойде и детето. Няколко пъти имаме тежки семейни скандали - дори аз съм му поставяла условие да потърси помощ от специалист за да сме заедно. Но по отношение на тези проблеми той смята, че няма нужа от помощ.

Накратко: Надявам се, че след като потърси помощ за първия проблем ще се разбутат нещата и ще има и някакво раздвижване и около всичко друго.

Ще чакам съветите и мнението ви с надежда.

Nini, изпратих Ви координати на психолог на лично съобщение. Надявам се заедно да преодолеете по-лесно траура след загубата на майката на съпруга Ви и другите проблеми, които измъчват семейството Ви.

 

Здравейте,
Със съпруга ми решихме, че ще бъде добре да посетим брачен консултант, тъй като явно сами не успяваме да постигнем подобряване в комуникацията помежду ни - моля, ако някой може да ми препоръча такъв в Пловдив, ще ви бъда много благодарна.

Здравейте,досега не съм писала в тази тема,но явно ми се налага.Синът ми е на 7 години и от известно време има нещо като тик.Четох малко в интернет,но сама едва лище се справя.Свързам го с детската градина,тази година е предучилищна и много ги натовариха,а той явно взема нещата на сериозно.Проблема е,че не иска и да чуе за консултация с психолог.Ако може някой да ми даде някаква идея,как да му помогна със специализирана помощ?Благодаря предварително.

benito2,
мисля, че е най-добре да се консултирате с детски клиничен психолог, който да прецени дали е необходимо детето да бъде консултирано и с детски психиатър или детски невролог. Бих препоръчала г-жа Зоя Михайлова от клиниката по детска психиатрия в София. Ако се свържете с нея, можете да се посъветвате, как да подходите с детето за консултацията.

Фaнтомен преход отново Колега, регистрирайте се, моля, и без това във форума има нужда от постоянно пребиваващи психолози

@Benito2, г-жа Зоя Михайлова, която Ви е посочила Lenyto е действително специалист, на който можете да имате доверие. Децата обикновено трудно биват убеждавани да се срещнат с психолог, но специалистите успяват да намерят път към душите им. С г-жа Михайлова ще измислите вариант, ако срещнете трудност - ще препоръчаме друг.

Между другото, високото развнище на претенции на детето в кризата на седмата година и сблъсъкът му с новите изисквания към самото него, могат да доведат до временна силна емоционална реакция, изявена чрез тик. Това са само хипотези, искаше ми се да подчертая, че подобни телесни изяви на тревожността на децата в тази възраст не са крайно рядко срещани, напротив. Успех!

ЗДРАВЕЙТЕ, МНОГО БЛАГОДАРЯ НА шЕХИНА И ДРУГИТЕ ЗА ОТГОВОРИТЕ.
мАЛКО КЪСНО ВИСЯХ ЕДНИ КОРДИНАТИ ОТ ШЕХИНА, НО...МЕЖДУВРЕМЕННО ДЕНС СУТРИНТА БЯХМЕ НА КОНСУЛТАЦИЯ ПРИ ДОЦЕТ-ДОКТОР ВИХРА Миланова, ръководитеЛ на психиАтричнта клиника На Александровска (моя близка приятелка ме "уреди" при нея). Това,  което  ме притесни е, че след 15 мин тя реши за най-удачно да ме хоспитализира - аз категорично се възпротивих, съвсем ще откача в една такава среда.... И другото лошо впечатление беше, че не ми остави визитка - да я търся по всяко време, ако нещо стане (не дай си боже) - така , както правят всичките й колежки....Незнам, вероятно е и да си внушавам за  не дотам загриженото й отнотшение:) та все пак аз съм една от хилдите куковици, които минават през ръцете й  Освен това ми спря Ривотрила който единствено усещам, че ми помага - водикл до пристрастяване..... майка ми го е пила с годиди и после за месец и го спряха без проблем.... Момичета,оказва се мног трудно да попсаднеш на точния психотерапевт - психиатър......Тотално се пбурках
Ох, стана много дълго, а исках простичко да те попитам с две думи  - имаш ли сведения или наблудения за конкретната специаистка Вихра Миланова?
Ощв веднъж - огромно благодаря за поскрепата и извинявайте     

Polina13,
един съвет от личния ми опит - ако искаш някой да те лекува и да се грижи за теб, избягвай хабилитирани лица -ерго доценти и професори. С тях можеш да се консултираш за мнение, но не разчитай на повече - твърде са заети, за да се занимават с теб лично ( разбира се не мога да говоря за всички, но поне моите наблюдения за повечето са такива).
Препоръчвам ти да си избереш един "редови" психиатър с добро име. Аз бих се консултирала с д-р Кръстникова на 4-ти км в женската клиника. Тя работи със здравната каса в медицински център "Сърце и здраве" в Лозенец.

Поли, Вихра Миланова е име в българската психиатрия, но предполагам, че поради заетостта си няма да може да ти отдели толкова време и внимание, колкото ти е нужно. Ти ще прецениш за себе си, но аз горещо ти препоръчвам дамата, чиито контакти ти дадох на лично съобщение. Нищо не ти пречи да се свържеш с нея, да прецениш за себе си дали тя предизвиква доверие в теб - ще го усетиш, със сигурност.

И още нещо: Няма как да си спокойна в такъв момент, но трябва да знаеш, че скоро ще изгрее слънчице и на твоята улица. Само бъди търпелива - хубавите неща искаме да се случат бързо, но те винаги стават бавно. И пиши какво се случва с теб - за мен е важно

А къде мога да прочета повече за тази криза,аз също знам,че има възрастови кризи,но нещо повече и какво мога да направя аз,разбира се.

Привет, benito2,

"Кризата на седмата година" обозначава период в развитието на детето, когато то придобива нова социална позиция - излиза от пределите на дома и активно се обучава и общува засилено с връстници. В неговото поведение изключителна роля придобиват мотивите за учене, проявява се учебна тревожност, ако детето, най-общо, се чувства "некомпетентно", важен е съревнователният елемент между него и останалите деца, с които общува. Има важно значение т.н. атрибуция на постиженията - на какво/кого детето отдава успехите/провалите си - на себе си, на другите, на обстоятелства. Какво може да направи родителя? Да наблюдава детето, да види как протича адаптацията на детето, да уравновесява самооценката (да поставя постижими изисквания към детето и да го стимулира), да го подкрепя емоционално, да внимава в какви активности го насърчава да участва, да не приписва на детето собствените си нереализирани амбиции (банално, но често срещано), да се съобразява с особеностите на личността на детето...

Най-кратичко това е кризата на седмата година. В прекалено синтезиран вид, но се надявам да е дало поне най-обща представа