Хм, Борисе, честно да ти кажа, предпочитам мъжът ми да е далече и да мисли за мен, отколкото да е вкъщи и през цялото време да си общува с чужди жени в женски форуми. 
Връзки от разстояние
- Публикувана: 6 ян. 2008, 21:08 ч.
- Последно мнение: 14 ян. 2008, 09:04 ч.
# 46
7 ян. 2008, 10:15 ч.
Здравей.Аз съм минала през ада на такава връзка.Търпението ми е било нечовешко,защото издържах цели 7 години Няма да разказвам подробности,но накрая разбрах,че наистина хората са прави-Невидени очи се забравят.Колкото и да се обичат двама,колкото и да са нежни чувствата.....дистанцията си казва думата.Дано при теб да е различно.
Виж целия пост
Няма да разказвам подробности,но накрая разбрах,че наистина хората са прави-Невидени очи се забравят.Колкото и да се обичат двама,колкото и да са нежни чувствата.....дистанцията си казва думата.Дано при теб да е различно. 
# 47
7 ян. 2008, 10:44 ч.
Борисе, стига се бута между шамарите! ПОвечето от вас говорят за бракове- не е същото. КАкто и да е.
Виж целия пост
ПОвечето от вас говорят за бракове- не е същото. КАкто и да е.
# 48
7 ян. 2008, 20:27 ч.
имам 3 годишна връзка,виждаме се в края на седмицата,понякога и по-често...причината,е че аз уча в един град,той в друг...смешното е,че аз съм от София,и уча в Бл-град,а той е от тук и учи в София 
трудно е в началото,но ние сме така от 1-ят ден и смея да твърдя,че много се обичаме и подкрепяме 
...всичко зависи от човека срещу теб...при нас нямаме избор и сме се примирили-най-рано 2009 ще сме заедно...има и '+' има и '-',но не е болка за умиране,имам много омъжени приятелки,които са всеки ден с мъжете си,но не могат и на малкият пръст да ни стъпят както се казва
Виж целия пост
трудно е в началото,но ние сме така от 1-ят ден и смея да твърдя,че много се обичаме и подкрепяме ...всичко зависи от човека срещу теб...при нас нямаме избор и сме се примирили-най-рано 2009 ще сме заедно...има и '+' има и '-',но не е болка за умиране,имам много омъжени приятелки,които са всеки ден с мъжете си,но не могат и на малкият пръст да ни стъпят както се казва 
# 49
7 ян. 2008, 20:30 ч.
Едно към едно, но не сме от един и същи град. ... и накрая се оженили..., ако това е върха на айсберга
Виж целия пост
С моя мъж учехме в различни градове. Две години изкарахме така. Не се срещахме често - веднъж-дваж месечно, лятото за месец се случвахме едновременно в родния си град. Ами накрая се събрахме и се оженихме.
# 50
7 ян. 2008, 21:25 ч.
Овчице, имах подобен период в настоящата ми в/ка. С приятеля ми сме заедно от почти 5 години. Малко след като се събрахме (може би 2 месеца) той замина за Германия да учи. Изкара там една година. През този период се връщаше 2-3 пъти, по празниците.
Трудно е, не отричам, защото когато обичаш един човек искаш да споделиш не толкова проблемите, колкото малките и хубави неща, които са ти се случили през деня, или просто да се сгушиш в него вечерта. Но както и други са се изказали вече, нямаш време да се дразниш от недостатъците, стараеш се всяка минута, в която сте заедно да ви е хубаво и т.н. Ние непрекъснато си контактувахме по и-нет, пишехме си смс-и, имам повече от хиляда смс-а от него за този период, в който той отсъстваше (записвала съм си ги в тефтер, защото телефонът просто нямаше толкова памет). Важното е, да решите какво искате да правите, да имате някакъв план за бъдещето. В крайна сметка моят приятел се прибра в БГ и досега сме си все заедно.
Виж целия пост
Трудно е, не отричам, защото когато обичаш един човек искаш да споделиш не толкова проблемите, колкото малките и хубави неща, които са ти се случили през деня, или просто да се сгушиш в него вечерта. Но както и други са се изказали вече, нямаш време да се дразниш от недостатъците, стараеш се всяка минута, в която сте заедно да ви е хубаво и т.н. Ние непрекъснато си контактувахме по и-нет, пишехме си смс-и, имам повече от хиляда смс-а от него за този период, в който той отсъстваше (записвала съм си ги в тефтер, защото телефонът просто нямаше толкова памет). Важното е, да решите какво искате да правите, да имате някакъв план за бъдещето. В крайна сметка моят приятел се прибра в БГ и досега сме си все заедно.
# 51
7 ян. 2008, 21:42 ч.
И аз се включвам, за да кажа, че имах такава връзка и тя беше най-мъчителната, която някога съм имала. Много се обичахме, но не можехме да се виждаме често и в крайна сметка телефонните разговори, мейлите и чатовете намаляха. С всеки следващ контакт започвахме да се извиняваме един на друг затова, че не сме се свързали по-рано.И така, докато един ден започнахме да си говорим как няма да е лошо да започнем да се оглеждаме, защото и ние сме хора все пак.....до момента, в който си признахме, че си имаме други гаджета.
Не искам да звуча много негативно, може би при вас ще просъществува, но при нас не стана.
Виж целия пост
Не искам да звуча много негативно, може би при вас ще просъществува, но при нас не стана.
# 52
7 ян. 2008, 21:44 ч.
Не вярвам в такива връзки и нямам нерви да се занимавам. Може би и зависи на каква възраст си - на 20 може и да участвам, ама на 40 - хич не се хващам. Имах една такава, като бях на 25-6 , младежът учеше в чужбина, ходех там и уж всичко беше наред, ама като се върна се оказа, че си имал друга . та така , не вярвам, де!
Виж целия пост
# 53
7 ян. 2008, 22:13 ч.
Ей затова ви куца романтиката на вас!
Какви мейли, какви чатове, какви телефони?
Само писма, телеграми и покани за телефонни разговори в Централна поща. Да отидеш половин час по рано, да чакаш още половин след определения час, да чуеш най-сетне призива на рошавата гарга зад гишето, да викаш ало, ало в слушалката, а отсреща - никой. Да се оплачеш на гаргата, а тя да ти изграка отегчено: "Идети в съседнътъ къбинъ!". И ти да отидеш и О! Чудо!!! най-сетне любимият глас, от който ти се подкосяват краката?
Да ти звъннат в късен час да слезеш, за да получиш бързата телеграма: "Чакай ме, идвам!" и с умилена крачка да се върнеш в топлото легло, където милото морно спинка, защото е пристигнало преди нея...
А каква радост да намериш писмо в пощенската кутия?
Еееех, кво знайте вие, бе? Лигли! СМС-и...
Виж целия пост
Какви мейли, какви чатове, какви телефони?
Само писма, телеграми и покани за телефонни разговори в Централна поща. Да отидеш половин час по рано, да чакаш още половин след определения час, да чуеш най-сетне призива на рошавата гарга зад гишето, да викаш ало, ало в слушалката, а отсреща - никой. Да се оплачеш на гаргата, а тя да ти изграка отегчено: "Идети в съседнътъ къбинъ!". И ти да отидеш и О! Чудо!!! най-сетне любимият глас, от който ти се подкосяват краката?
Да ти звъннат в късен час да слезеш, за да получиш бързата телеграма: "Чакай ме, идвам!" и с умилена крачка да се върнеш в топлото легло, където милото морно спинка, защото е пристигнало преди нея...
А каква радост да намериш писмо в пощенската кутия?
Еееех, кво знайте вие, бе? Лигли! СМС-и...
# 54
7 ян. 2008, 22:28 ч.
А каква радост да намериш писмо в пощенската кутия?
Еееех, кво знайте вие, бе? Лигли! СМС-и...
Знам, аз, знам... А писмо от гаджето-войник? А? А?
Виж целия пост
А каква радост да намериш писмо в пощенската кутия?
Еееех, кво знайте вие, бе? Лигли! СМС-и...
Знам, аз, знам... А писмо от гаджето-войник? А? А?
# 55
7 ян. 2008, 22:30 ч.
При мен романтиката я има и без да се връщам назад във времето...По твоята логика, не трябва да се възползваме от това, което ни предлага съвременната технология, за да усетим истиската тръпка? И това ни прави лигли...еми по-добре лигла, но пък информирана.
Иначе и аз съм минала през този период с телефонните кабини и телеграмите, глупаво е да правиш прибързани заключения и да поставяш етикети.
Виж целия пост
Ей затова ви куца романтиката на вас!
Какви мейли, какви чатове, какви телефони?
Само писма, телеграми и покани за телефонни разговори в Централна поща. Да отидеш половин час по рано, да чакаш още половин след определения час, да чуеш най-сетне призива на рошавата гарга зад гишето, да викаш ало, ало в слушалката, а отсреща - никой. Да се оплачеш на гаргата, а тя да ти изграка отегчено: "Идети в съседнътъ къбинъ!". И ти да отидеш и О! Чудо!!! най-сетне любимият глас, от който ти се подкосяват краката?
Да ти звъннат в късен час да слезеш, за да получиш бързата телеграма: "Чакай ме, идвам!" и с умилена крачка да се върнеш в топлото легло, където милото морно спинка, защото е пристигнало преди нея...
А каква радост да намериш писмо в пощенската кутия?
Еееех, кво знайте вие, бе? Лигли! СМС-и...
Какви мейли, какви чатове, какви телефони?
Само писма, телеграми и покани за телефонни разговори в Централна поща. Да отидеш половин час по рано, да чакаш още половин след определения час, да чуеш най-сетне призива на рошавата гарга зад гишето, да викаш ало, ало в слушалката, а отсреща - никой. Да се оплачеш на гаргата, а тя да ти изграка отегчено: "Идети в съседнътъ къбинъ!". И ти да отидеш и О! Чудо!!! най-сетне любимият глас, от който ти се подкосяват краката?
Да ти звъннат в късен час да слезеш, за да получиш бързата телеграма: "Чакай ме, идвам!" и с умилена крачка да се върнеш в топлото легло, където милото морно спинка, защото е пристигнало преди нея...
А каква радост да намериш писмо в пощенската кутия?
Еееех, кво знайте вие, бе? Лигли! СМС-и...
При мен романтиката я има и без да се връщам назад във времето...По твоята логика, не трябва да се възползваме от това, което ни предлага съвременната технология, за да усетим истиската тръпка? И това ни прави лигли...еми по-добре лигла, но пък информирана.
Иначе и аз съм минала през този период с телефонните кабини и телеграмите, глупаво е да правиш прибързани заключения и да поставяш етикети.
# 56
7 ян. 2008, 22:32 ч.
За писмата си права, Сийке. Чакаш, тръпнеш... НЕ знам лигла ли съм, ква съм, но не ми издържаха нервите. Баси романтиката! НЕ, благодаря!
Виж целия пост
# 57
7 ян. 2008, 22:50 ч.
Не виждаш ли, че Сия се бъзика? Сега да не мислиш, че няма да му извади душицата, че не й е пратил СМС, че се връща? Че нали така се развалят семейства!? Как няма да прати!?
Виж целия пост
глупаво е да правиш прибързани заключения и да поставяш етикети.
# 58
7 ян. 2008, 22:58 ч.
Много е трудно така,но ако наистина държите един на друг ще издържите.
С мъжа ми сме от 11 год.заедно,но от близо шест сме в такава ситуация,идвало ми е да вия в определени моменти,но стискам зъби в името на семейството и за доброто бъдеще на детето ни,защото тук живот няма.Аз работя тук,мъжа ми работи в Англия от миналата година,преди това беше в Холандия 4 г.Сигурно ще ти прозвучи гадно,но се свиква,така сме устроени хората можем да издържим на всичко.
Виж целия пост
С мъжа ми сме от 11 год.заедно,но от близо шест сме в такава ситуация,идвало ми е да вия в определени моменти,но стискам зъби в името на семейството и за доброто бъдеще на детето ни,защото тук живот няма.Аз работя тук,мъжа ми работи в Англия от миналата година,преди това беше в Холандия 4 г.Сигурно ще ти прозвучи гадно,но се свиква,така сме устроени хората можем да издържим на всичко.
# 59
7 ян. 2008, 23:01 ч.
Не виждаш ли, че Сия се бъзика? Сега да не мислиш, че няма да му извади душицата, че не й е пратил СМС, че се връща? Че нали така се развалят семейства!? Как няма да прати!?
Виждам, но мисля, че това е излишно
и заради него се вързах 
Виж целия пост
глупаво е да правиш прибързани заключения и да поставяш етикети.
Виждам, но мисля, че това е излишно
и заради него се вързах Еееех, кво знайте вие, бе? Лигли! СМС-и...
Препоръчани теми