MeaCulpa , ти ли си на аватара? 
Комплименти за ника, много ти подхожда!
Виж целия пост
Комплименти за ника, много ти подхожда!
Връзки от разстояние
- Публикувана: 6 ян. 2008, 21:08 ч.
- Последно мнение: 14 ян. 2008, 09:04 ч.
# 60
8 ян. 2008, 08:58 ч.
# 61
8 ян. 2008, 11:08 ч.
Наш приятел отиде да живее в Германия и там се залюби с китайка. Любиха се там около година-две. После се наложи тя да си иде в Китай, на източния му бряг! Така се любиха година. Той в Германия, тя в Китай. Това е връзката издържала на най-много километри разстояние един от друг, за която знам. Преди 1 година се ожениха, сега и двамата са в Германия.
Виж целия пост
# 62
8 ян. 2008, 11:10 ч.
Много зависи от човека, който е насреща. Въпреки множеството изкушения, ако той е The One, връзката ще се запази, но ако не е... 
В крайна сметка никой не е незаменим и аз не съм оптимистично настроена, към една прекалено дълга раздяла. Неомъжени сме били разделени само година, а омъжена с дете, две. Въпреки че имахме брак и дете, след втората година, събирайки си багажа за Англия, за да живеем като семейство, много се чудех дали това е правилния избор 
Та независимо дали сте женени или не, с деца или без, винаги има възможност да се кривне от пътя 
Не лежете на кълката, че щом сте подписали едно документче за брак и сте направили деца и всичко ви е в кърпа вързано 
Виж целия пост
В крайна сметка никой не е незаменим и аз не съм оптимистично настроена, към една прекалено дълга раздяла. Неомъжени сме били разделени само година, а омъжена с дете, две. Въпреки че имахме брак и дете, след втората година, събирайки си багажа за Англия, за да живеем като семейство, много се чудех дали това е правилния избор Та независимо дали сте женени или не, с деца или без, винаги има възможност да се кривне от пътя Не лежете на кълката, че щом сте подписали едно документче за брак и сте направили деца и всичко ви е в кърпа вързано 
# 63
8 ян. 2008, 11:32 ч.
Справяме се засега. И наистина - който не го е изпитал, няма как да го разбере. 
Виж целия пост
# 64
8 ян. 2008, 11:38 ч.
Може. 5 години летях всяка събота и неделя до Атина. После още 5 - пътувах с кола до Солун. И двете ми връзки бяха интензивни и успешни, докато не се наложеше да мисля за преместване в Гърция.
Виж целия пост
# 65
8 ян. 2008, 12:54 ч.
Чаках войник навремето 2 години и 3 месеца.Дочаках го,ожених се за него.Той със сигурност нямаше да ме чака обаче,признавал си ми го е.Не винаги и двамата устояват на различните изкушения,сложно е....
Виж целия пост
# 66
8 ян. 2008, 17:14 ч.
Не съм от хората които вярват в такава любов....от разстояние!
Аз тука....той там!
Той с друга ....аз с друг!
Когато си дойде....заедно!
Няма сила на света да ме накара да вярвам в любовта от разстояние!
Виж целия пост
Аз тука....той там!
Той с друга ....аз с друг!
Когато си дойде....заедно!
Няма сила на света да ме накара да вярвам в любовта от разстояние!
# 67
8 ян. 2008, 19:18 ч.
Много зависи от човека, но аз много не вярвам в тези връзки от разстояние
Далеч от очите - делеч от сърцето
Виж целия пост
Далеч от очите - делеч от сърцето
# 68
8 ян. 2008, 19:46 ч.
Джейна, мъжът ти не работеше ли чужбина, а?
Или поне пътуваше често?
Виж целия пост
Няма сила на света да ме накара да вярвам в любовта от разстояние!
Джейна, мъжът ти не работеше ли чужбина, а?
Или поне пътуваше често?
# 69
8 ян. 2008, 20:17 ч.
Съвети за това как да мине времето по-бързо ще са високо оценени.
Ние една година бяхме така и беше ужасно.
Аз мисля, че важи " Далеч от очите, далеч от сърцето".
Правихме едни безкрайни чат-сесии по 2-3 часа дневно. В тази година 3-4 пъти пътувахме напред-назад.
Да си призная, бяхме тотално изтощени накрая, само ни крепеше, че това време ще мине и ще се съберем.
Виж целия пост
Съвети за това как да мине времето по-бързо ще са високо оценени.
Ние една година бяхме така и беше ужасно.
Аз мисля, че важи " Далеч от очите, далеч от сърцето".
Правихме едни безкрайни чат-сесии по 2-3 часа дневно. В тази година 3-4 пъти пътувахме напред-назад.
Да си призная, бяхме тотално изтощени накрая, само ни крепеше, че това време ще мине и ще се съберем.
# 70
13 ян. 2008, 17:07 ч.
И аз съм имала такава връзка от разстояние. Но според мен е важи "далече от очите, далече от сърцето" просто времето лекува всичко, а разстоянието - само му помага.
Виж целия пост
# 71
14 ян. 2008, 07:25 ч.
Много от постингите ме накараха да се усмихна, други ме натъжиха...
Оплаквате се от дълги чат сесии
Когато мъжът ми замина за САЩ в БГ тепърва навлизаха е-мейлите като форма на комуникация. Това да ползваш чат си беше лукс, който в по-късни години имахме, а войс-а беше вече към края. За телефони не можехме и да си мечтам да си позволим, а като излязоха първите електронни картички беше голяма работа
Шест години бяхме разделени, като мъжът ми можеше да се прибира веднъж годишно за по 3-4 седмици. От повече от 10 години сме заедно, но в началото като замина още не бяхме женени.
Адски е трудно и не го пожелавам и на най-лошият си враг! Да си разделен за едно по-нормално време, може би е полезно, но толкова дълъг период няма как да не остави белег върху всяка една от страните, за деца ако има да не говорим. Още повече, че мъжът ми замина да учи, после работи, т.е не е бил на кораб или в казарма, а просто всеки един от вас живее и се развива в отдалечена точка от другия.
На тези, които им се налага ( защото не искам да си мисля, че някой може доброволно да избере подобно нещо) да поддържат такава връзка само ще кажа- не се оставяйте хорските приказки да ви слагат сол в раната! Направете така, че това дали ще останете заедно да не зависи от приказките на хората около вас ( пък било то и доброжелателни). Не се измъчвайте, но и не се предавайте! Само и единствено вие знаете на какво сте способни!
Успех!
Виж целия пост
Оплаквате се от дълги чат сесии
Когато мъжът ми замина за САЩ в БГ тепърва навлизаха е-мейлите като форма на комуникация. Това да ползваш чат си беше лукс, който в по-късни години имахме, а войс-а беше вече към края. За телефони не можехме и да си мечтам да си позволим, а като излязоха първите електронни картички беше голяма работа Шест години бяхме разделени, като мъжът ми можеше да се прибира веднъж годишно за по 3-4 седмици. От повече от 10 години сме заедно, но в началото като замина още не бяхме женени.
Адски е трудно и не го пожелавам и на най-лошият си враг! Да си разделен за едно по-нормално време, може би е полезно, но толкова дълъг период няма как да не остави белег върху всяка една от страните, за деца ако има да не говорим. Още повече, че мъжът ми замина да учи, после работи, т.е не е бил на кораб или в казарма, а просто всеки един от вас живее и се развива в отдалечена точка от другия.
На тези, които им се налага ( защото не искам да си мисля, че някой може доброволно да избере подобно нещо) да поддържат такава връзка само ще кажа- не се оставяйте хорските приказки да ви слагат сол в раната! Направете така, че това дали ще останете заедно да не зависи от приказките на хората около вас ( пък било то и доброжелателни). Не се измъчвайте, но и не се предавайте! Само и единствено вие знаете на какво сте способни!
Успех!
# 72
14 ян. 2008, 09:04 ч.
Определено трябва да си го изживял, за да знаеш за какво става въпрос!
Постингите на пЛетящата от първа страница перфектно покриват и моя опит! Само че ние се оженихме след това.
И все пак всичко си зависи от конкретните двама човека и от това как те гледат на връзката си! Трудно е, но не се умира!
Виж целия пост
Постингите на пЛетящата от първа страница перфектно покриват и моя опит! Само че ние се оженихме след това.
И все пак всичко си зависи от конкретните двама човека и от това как те гледат на връзката си! Трудно е, но не се умира!
# 73
14 ян. 2008, 09:04 ч.
Tandoori Това е истински съвет!Заставам зад това мнение.Аз все още живея така с любов от разстояние.Наистина, ужасно е 
Но се изтърпява,когато обичаш.Успех
Виж целия пост
Това е истински съвет!Заставам зад това мнение.Аз все още живея така с любов от разстояние.Наистина, ужасно е Но се изтърпява,когато обичаш.Успех Препоръчани теми