Ровехте или си затваряхте очите?

Също така никога не съм прекривала истинското си ;аз:-няма значение в какъв етап от връзката си  съм.Пак казвам,че когато се влубо човек ;оглупява;-или не вижда или вижда но ги пропуска покрай себе си ,нещата ,който не му харесват в другия.

Tа сега остава да решим,те ли ни заблудиха,или сами се заблудихме?

БНД беше най-добрият. Просто ме носеше на ръце. Обожаваше ме. Но семейството, в което е израсъл, отговорностите, които трябваше да поеме твърде млад, финансовите трудност вкъщи, невъзможността да се реализира в професионален план, вероятността да пострада и да получи дискова херния, забраниха му да играе волейбол, да ходи на фитнес и т.н. са все причини, които го превърнаха в това нищо днес. Защото той вместо да реши да се бори, той просто се отказа. В последствие видя в мен реалността, която постоянно го сваляше на земята. Него го е страх, защото не може да се справи. Въобразява си сега, което е смешно (но аз знам, че е така), че в бъдеще ще гледа да задоволява финансово децата, че ако имат нужда от него - той ще им е полезен. Сега ще учи (поне ше се опита, ако пак не се откаже). Лесно се отказва. Но той не разбира, че не може да си грабнеш шапката и да абдикираш просто така. Няма кой да му даде годините за да се съвземе. Защото времето не спира, а си тече. Защото децата освен финансово трябва да бъдат задоволявани и емоционално.
За това аз неговото го наричам егоизъм. Просто нямаше право да е слаб след като е създал 2 деца.

Сиси, ами ето, за  пръв път изреждаш един куп адски състоятелни причини за промяна в този човек... така хубаво си ги подредила и анализирала....
Знаеш ли има голяма промяна в теб, много, много  положителна....може би ти самата не можеш да я усетиш, но аз си спомням първите ти теми...

каквото сам си направиш и цяло село не може да ти направи

Просто винаги съм се надявала, че той ще стане и ще тръгне. А той пропадна още повече. Винаги като дойде вкъщи и ме види гледа тъпо, в земята.  Защото знае какво мисля за него. Защото знае, че съм права както винаги.  
Джали, тогава бях адски наранена. Не че сега не съм, но... времето както вие казахте. Той просто направи най-тъпото нещо на света. За това казвам, че хората се променят.
От най всеотдайният стана най големият егоист. Забрави дори децата си, не общува с родителите си, сестра си. А добрите му приятели се отвратиха от него.

Ами да, сега като те чета сякаш го виждам тоя човек.. просто се  е сринал...Хората се  самоунищожават по различен начин и това винаги е избор, макар и понякога дълбоко скрит, но е избор... както алкохола, дрогата или просто потъване все по-надолу и винаги, ако разровиш по надълбоко намираш  причини и някой от тях даже могат да са основателни... Той  сам си е най-голямото наказание, бъди сигурна

Той си го знае. Казал е, че не иска Ицко да прилича на него. Дано.
За това съм го оставила. Не го притискам нито за пари, нито за нищо. Белкем осъзнае, че все пак е баща и то по скоро.

  Нямам думи , ти да го водиш на доктор. 
Той сигурно си е мислил, че ти си му майка, и си длъжна да се грижиш за него , като за малко дете.
Затова и е ревнувал от другото дете.

Имаше един филм, не си спомням името, но долу горе ставаше въпрос, за едно дете, което спешно се нуждаеше от бъбрек.
Бащата беше най подходящия донор, но той имаше само един бъбрек. Реално вероятността да се появи друг подходящ донор беше практически равна на нула. Бащата каза че е съгласен да вземат неговия, което на практика означава, че той никога няма да се събуди след операцията. Лекарите категорично отказаха, защото това е равносилно на убийство, а и дори той да съгласен и да го иска, те нямат право да го направят. Накрая бащата заведе детето в болницата, остави го в коридора и влезе при лекаря. Каза му да събира екипите за трансплантация, извади един пистолет и се гръмна в главата.

Гледала съм го това, не беше ли серия от "Спешно отделение"?

*****

А че при мъжете (недораслите) се проявява понякога ревност по отношение на децата - да обяснят психолозите, но според мен е драма на мамини синчета, които цял живот са под закрилата и непробиваемото крило на маминка и така и не са научени да поемат каквато и да било отговорност 

Ама като не им личи на пръв, че и на втори поглед, бе Блонди!?!!! Колкото и да се взираш в семейната история, нали решаваш - той е голям мъж, ще се вземе в ръце...таратанци! 

Нашият БНД веднъж ме попита защо слушаме СД-тата на Дариа в колата, а не това, което той искал? Защо тя била по-важна от него? /Това беше след раздялата ни и колата беше моята - казах му, че дори няма да отговоря на подобен абсурден въпрос/ 

 

Има филм, който се казва Джон Кю, но там ставаше въпрос за сърце. И лекарите малко късно разбраха бащата какво си е наумил, като ги разпитваше какъв донор трябва и след каква травма може да стане донор.
Общо взето хора разни...

Принципно сигурно си права относно недораслите мамини синчета, само че моят уникат изобщо не може да се постави в тая категория. С родителите си от ранно детство е бил в крайно неудовлетворителни в емоционално отношение взаимоотношения. Още като гаджета ми беше разказвал как нито е усещал някаква майчина/бащина ласка, хич пък да не говорим за други "по-засукани екстри" като празнуване на рождения му ден! Да, да, може да се блещите колкото си искате, ама представете си съществуват и такива "прекрасни" семейства, в каквото той е израснал. И съответно аз, като една типична романтична УФСЪ, взе да се изживявам като "Спасителката в ръжта" - вярвах, че дам ли му това, което винаги му е липсвало любов и близост, той едва ли не ще ме възнесе в небесата. Кво да ви разпраям - овчи мозък!    Ма от де да предположа, че отвътре този човек е толкова повреден, че е свикнал с емоционалната нищета до такава степен, че да не иска да получи от обратното - ценното (или пък и да иска, хич да не знае кво да прави с това ценно)! 


Знаеш ли, Инкел, колко още бисери мога да ви разкажа. За мен, от дистанцията на времето, се налага един извод - този човек живее в дълбоко личностно противоречие: От една страна има нужда от близко същество до себе си, но от друга е тотално неспособен на адекватни взаимоотношения с това "същество" (под "същество" разбирайте мен, щото едва ли ще се намери друга такава шматка, дето доброволно да се подлага с години на подобно нещо). Мисля че този му род изказвания произтичат тъкмо от горното противоречие. Лошото е, че винаги успяваше да ми каже тъкмо това, от което най- ще ме заболи. Т.е. осъзнава, че аз съм единствения човек, който може адекватно и всеотдайно да се грижи за детето ни (тогава тя беше и по-мъничка). Осъзнава обаче и колко обсебваща е тази грижа и че изпадна ли в ситуация да трябва да обгрижвам и друг, направо не се виждам... И точно затова ми ги говореше такива - фино работеше с подсъзнателните ми страхове, макар че в не един случай, когато той сериозно е загазвал, аз съм била винаги до него и съм правила всичко по силите си да му помогна.

Ето, че цял ферман изписах, ама съм почти 100% сигурна, че друг не може да се "похвали" с такава близка среща с характеропатиите като мен!

аааааааа, Блонди! Недей така да узурпираш трона! На мен аурата ми е тотално оръфана и мигновенно привличам де що има откъцани = (както май веднъж споменах тук ?) лично специалист, работещ на 4-ти км, ми каза:"ша те ползваме като диагностична апаратура - което реагира на теб, го прибираме!"

така че...и ние можем да се похвалим и то с какви......изкривени мозъци! И аз се изживявах като "Спасителка в ръжта" цели 8 години, но слава Богу, не родих дете на онзи тотално изтерзан момък, който беше расъл в наистина безобразно семейство. там моята диагноза беше, че майка му го презираше, защото ненавиждаше баща му, с когото отдавна бяха разведени, но тая откачена зла жена отмъщаваше на бившия си съпруг цял живот като тормозеше собствения си син - абе, тотално болнава ситуация, ама да не отнасяме чак толкова темата, че съвсем няма връзка със заглавието.

да се върнем на темата: аз тогава бях толкова млада наивна и безкрайно убедена в "силата на любовта"  че и за миг не ми минаваше през ума да проверявам и да се ровя в каквото и да било. Казва ми се "на работа съм" и се прибира сутринта, "зает съм" и изчезва с дни, а аз бях напълно - не 100, 1000% сигурна, че няма от какво да се притеснявам (друга жена или подобни залитания) = оказа се, че "другата" жена, с която трябва да се боря в случая беше ужасната му майка, която го беше осакатила непоправимо. Ама кой да ми каже, че спасение няма?! Пък и нямаше да се откажа - нали една Майка Тереза го играех тогава... Патка!

E хубо де, Траянке, няма да ставам узурпаторка. Предлагам ти (щото види се сме от "една кръвна група") да се менкаме на трона на ротационен принцип! Пък и друга идея имам - да обединим двенките усилия и да напишем един на`учен труд, който може да озаглавим "Близки срещи от третия вид", с подзаглавие "Или разновидности на мъжката олигофрения". Отворена съм  и за други идеи за подходящо заглавие. (Да ме извиняват момченцата тук във форума за сексисткото изказване, ама нали си знаете - присъстващите винаги правят изключение!)