Децата на несемейни родители

Когато забременях и хората автоматично започнаха да се обръщат към мен с "Госпожо". Преди това ми викаха "Госпожице"    

Бъди весела и ти
 За "госпожа" незнам дали ще ми дойде на акъла да си мисля като как точно изглеждам Не стига това, ами когато за пръв път мъжът ми ме представи на негов познат с думите: "Запознай се, това е жена ми" избухнах в такъв кикот, че не можах сума си време да се спра, адски смешно ми прозвуча
 Че какво като ще си цял живот "госпожица" (според мен никога не се знае, може пък таткото да си мисли като теб - да не жените само защото си бременна), така ще си от групата на тийнейджърите-столетници (както им казвам аз и в това число слагам и себе си)    

Съжалявам, че ти се е наложило да минеш през всичко това, но...
не искам да се заяждам...
След като прочетох отново и първият ти постинг отново стигам да извода, че няма гаранция, че ако си имала сключен брак с башата на детето е нямало да стане същото... Щом този човек е постъпил по даден начин тогава, значи и с брак би постъпил пак така, а закона е еднакъв за всички. Ако има брак майката и бащата имат еднакво право да вземат детето и да го заведат някъде в БГ(съвсем образно казано). Същото е и ако нямат. Ако една жена е забременяла, бащата се е съгласил да даде името си, но не иска да живее с нея, тогава, за да е сигурна тя трябва да заведе дело за родителски права и издръжка. Аз живея с бащата на дето си и родителските ни права са равни, както ако имахме брак. Съответно ДЕТЕТО се ползва от същата защита както ако имахме брак... Я си предстви, че имахте брак и бащата беше отвел детето с какво право полицията ще го върне на теб, след като имате равни права. Пак ще стане същото, първо съдът ще постанови кой има временните права и този родител ще вземе детето. Честно, аз не виждам разлика. нека юрист да каже как седят нещата...

Здравейте, доста мислих дали въобще да се включа с мнение. Темата от време на време се отклоняваше в нападки и спор, кое е по-добре не за детето, а за родителите и въобще за връзката. Та в тази връзка искам да споделя своето мнение - не можеш да кажеш брака е по-доброто решение, защото... или пък подписа пречи, защото...
тези неща са индивидуални. При някои хора подписът пречи адски. Точно затова има такива, които смятат че ако не бяха подписали да са още ЗАЕДНО! При други обаче липсата на подпис и сватба тежи и съответно води до раздяла. Така поне е при мен. Аз мога много добре да разбера тези, които не искат сватба, но от време на време се изнервям като почнат да ми обясняват как не било нужно да подписвам. За някои - да, но за други.. Аз съм с моя мъж от вече почти 9 години, но докато не се оженихме все си го възприемах като гадже, което мога да разкарам още утре, по същия начин чувстваше нещата и той! В никакъв случай не се чувствахме като семейство, и съответно нямаше обещание за неизневяра! Искахме да се вречем във вярност и да си дадем обет съвсем официално и от тогава се чувстваме като семейство. След сватбата оставаше само да се увеличаваме и сега чакаме първото си дете и сме много щастливи.
За мен официалния барк е решение, но имам доста приятели за които той определено не е. Така че недейте да обобщавате и да гледате само от своята камбанария.
По отношение на децата - нещата са доста сложни и същевременно много прости. Наистина и аз мисля че те основно искат любов!
Но по отношение на родителските права при евентуален разрив нещата стоят доста по различно от колкото някои си мислят. Извинения от вида - той ни изостави - пред съдия въобще не минават! За да ви дадат детето да го отглеждате на различен адрес (като се роди и го регистрирате на някакъв адрес, където обикновено живеете с таткото, и ако решите да го напуснете и да отидете на друг адрес) трябва да докажете че детето е жертва на домашно насилие! Не съм специалист, но една приятелка има сега проблеми и е доста трудно. Но така трудно доколкото знам стои въпроса и при брак! Така че според мен само заради детето - е глупаво да се жените. Може и за да защитите собствените си интереси. Има случаи в които таткото губи интрес както към майката така и към детето и тогава - чакайте наследство! а междувременно как се отглежда дете от самотна майка в България?
В крайна сметка мисля че по-важно тук е друго- как да запазите хармонията във връзата и да не се стига до раздели и др. крайности. Че тогава женени или не - винаги е тежко!

Здравейте, ще споделя и аз какво мисля...
Отвратително е, че още има хора, които не приемат добре децата на родители без брак, но уви, нашето общество е ужасно консервативно, а и не само нашето.  Проучванията показват, че в цял свят нравите се променят изключително бавно, за разлика от другите сфери на живота - науката, техниката и т.н. Всяко общество си има нужда от своите напредничави личности, които в повечето случаи се жертват, за да могат да променят тези нрави...Родителите, които в момента съзнателно (а не по причини на невъзможност) налагат в България съжителството без брак като нещо нормално, за мен са именно такива смели и напредничави личности, които са склонни да жертват личното си спокойствие, а за съжаление понякога и това на дечицата си в името на каузата. Този избор за мен е много сериозен и няма място за недообмисляне. Родителите трябва да са готови и за всички подобни неприятности, като това да говорят зад гърба ти, да обиждат детето ти и т.н...Уви!!!
Аз и моят мъж като планирахме детето си (след близо 3-годишно съжителство) си направихме нещо като списък с плюсовете и минусите за интересите на детето (като изключихме нашите), ако продължим да живеем без брак. Равносметката беше в полза на брака, а и същевременно след като се оженихме изчезна дори и най-малкото напрежение и неяснота в нашата връзка. Аз лично мисля, че взехме правилното решение.

То ни е от зодията, мила!
Не чакай да порастнеш скоро /направо никога/ !

А ще видиш какво умиране от смях те чака като родиш и почнат да ти викат "леличка", хи хи хи, много я обичам тая "хубава" българска черта - да лельосват и чичосват всичко живо...

А коя зодия сте?
Аз съм Стрелец и доскоро се изживявах като Пипи Дългото Чорапче, която никога не иска да порастне.
Но, уви!

Gloria, НЕ СИ ПРАВА.
Вярвам напълно на това, което описва Nadja Zheleva И ЗНАМ, че е било кошмар.
Нито РП, нито ДСП, нито описаните привременни мерки ще помогнат.

 :  :  : А знаеш ли, че има привременни мерки точещи се с години?

Прокурора не се намесва в този род казуси, докато няма произнасяне на съда.
За пет години се докоснах до доста подобни казуси и тежки разводи /общо около 50/. Не мога и не искам да ти опиша какво са в състояние да причинят родителите /хората, които някога са се обичали/ един на друг и на децата. Вообще не ги интересува здравето и психиката на бедното малко създание. 9-годишно дете, още посещава детски психолог,  11-годишната дъщеря на моя близка приятелка и клиентка като види баща си и започва да крещи: "Само не ме давай на този, той ще ме убие" и т. н.

      Да не травмирам мамите тук с действителността.

Работих в РП около година и всяка вечер у дома до среднощите с купищата дела. После продължих като адвокат да се занимавам с наказателно право и от натрупания опит мога да твърдя следното: единствената жена успяла да си вземе детето от "добрия и загрижен татко" преди да свършат делата, беше със сила. Не искам да изпадам в подробности, но добре че имаше кой да и помогне. И аз честно отговорих на въпроса: Колко време ще е нужно?    

Съдебната инстанция, която се намесва е СИС и съдия-изпълнителя. Това съм го виждала и съм го правила. Той предава детето от единия на другия родител, но след СЪДЕБНО РЕшЕНИЕ и ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ, дори и с намеса на полиция ако е необходимо.
Това е действителността, за жалост.      

На Вас мамите живеещи без брак, пожелавам никога да не се доближавате до нея.      
Дано мъжете Ви си останат такива любящи и истински родители, мислещи първо за децата си.    


Сега и мнението ми по темета.
Някъде бях чела следното :"Брака е най-голямото предизвикателство на нашето време... Живота в двойка е най-хубавото нещо, което може да ти се случи...."                  

От скормния си опит, като омъжена жена мога да твърдя следното:     човека написал горните редове е прав.
С нашия тати се оженихме /сетих се за песента на Емил Димитров и там се пее: Ние се оженихме ...Не помня женени ли бяхме..  /. Той ми направи предложение със страхотен диамантен пръстен и аз се съгласих /не заради пръстена/. Имаше точно 8 човека на морето и бабата, която ни венча. Без родители, роднини и близки /те научиха в последствие/. Беше невероятно изживяване. Винаги ще се връщам с много умиление към тези мигове и ще разказвам с огромно желание на това бебе и следващите. Сега живеем в синхрон и хармония и вече знам, че имам най-близкото ми и любимо  същество, за което да се грижа. НЕ СЪМ САМА НА ТОЗИ СВЯТ. Не искам да си тръгна и да го оставя сам. Искам да сме заедно, завинаги и така да отгледаме и възпитаме децата си.

Преди бях решила никога да не сключвам брак. Все се чувствах необвързана и си тръгвах, когато ми скимне. Мислих си, че един подпис не променя нещата и е просто сложен на един лист хартия. Сега се промених.

След като хората са умни и интелигентни си струва и наистина е     " най-голямото предизвикателство на нашето време... "
Пробвайте и ще се уверите.            

Манталитета ни пречи, мноооого ни пречи...селяци сме и това си е!    

Pela, понеже разбирам, че си юрист би ли разяснила НА РАЗБИРАЕМ ЕЗИК каква би била разликата в случая на nadja zheleva ако те имаха сключен брак.
Съжалявам, че намесвам тази история, но засега тя е най-конкретна, струва ми се...

Какво се прави ако при партньори със сключен брак единия не разрешава на другия достъп до детето...
... а какво по-различно се прави ако партньорите нямат брак?

Моля те да разясниш, за да приключи спора  


 :  :  :  Какво е РП и ДСП  :  :  :

Въпреки, че си се обърнала към Пела, си позволявам аз да ти отговоря - де факто разлика няма - правомощията на родителите с или без брак са едни и същи
друг е въпросът, че на практика, когато лицата нямат брак, а детето е само припознато от бащата нещата се развиват много по-лесно

РП-Районна прокуратура
ДСП - Дирекция социално подпомагане

нямя никакво значение! Единствено се гледа дали детето е припознато или не от бащата. Това е що се отнася до документацията. За другото... всичко си зависи от вас, но не мисля, че ще се държите различно с детето и помежду си ако имате или нямате брак  

Благодаря, ей това се опитвах да изясня в целия тоя спор... защото  някои изказвания по-горе се опитват да ме убедят, че нещата когато няма брак се развиват по-сложно...

аз лично смятам (изключвайки емоционалната страна),, че далеч по-лесно е когато няма брак най-малкото затова, че няма да има развод и съпътстващите делби, споразумения и недай боже развод с вина...
защото както бащата може от позиция на силата да вземе детето, така може и да не ви даде развод, нали... а това усложнява нещата.
А иначе, че страданието причинено на детето е огромно - това важи и в двата случая...

  Добре де,  що за връзка ще е тази, при която още от началото мислиш как ще е по-удобно да се разделите?!

А спорът за или против брака според мен е глупав и обижда еднакво двете страни по него. Ако си намерил точния човек нито безбрачието ще те прави несигрен, нито в брака ще се чустваш окован. И точно в такава атмосфера е най-добре да растат децата.

Извинявай, че отговарям аз, но според мен Ваче просто е реалист. В краткият си живот досега съм установила, че най-често само хора, които не са били засегнати по някакъв начин чрез нечий развод, не си дават сметка и не мислят за този вариант на развитие на нещата.

За "спорът" за или против брака съм съгласна, ако изобщо има спор. Предполагам /поне се надявам/ на всички е ясно, че нещата са строго индивидуални.