Inchoka, и аз така се чувствам - Друг е въпросът, че в тази мъгла и мръсния въздух, не мога да вдишам дълбоко. Добре, че днес вече се вдигна и по-нормално се диша.
А от снощи ми е едно криво... Не знам какво става направо, много тъпо се чувствам
Валентина, много лошо това с падането! Внимавай! При следващите поледици, ако трябва си вземи болнични или отпуска. Аз заради леда работя от вкъщи, но и да нямах тази възможност, щях да помоля за отпуска в най-хлъзгавите дни. Мен от падане най-много ме е страх.
Още в самото начало на бременността като бях командировка във Вършец и още тръпнех защо ми закъснява, успях така да се спъна в едно колче и така се усуках и паднах, че много си изкарах акъла. То там нямаше и на кого да кажа защо така съм се уплашила, та разревана изостанах от групата и се обадих на мъжа ми... Той тогава въобще не ми вярваше, че може да съм бременна
Иначе при нас въпросът за присъствието в залата за раждане не стои - още от преди да забременея е заявил, че е там Аз все пак от време навреме го питам дали е сигурен - отговорът е, че колкото и да му е било гадно, на доста жаби е правил дисекция, та е готов всичко да понесе...
Виж целия пост
Цитат
като вдишам дълбоко и имам чувството, че кожата ми не може повече да се разтегне и ме дърпа отвсякъде.
А от снощи ми е едно криво... Не знам какво става направо, много тъпо се чувствам
Валентина, много лошо това с падането! Внимавай! При следващите поледици, ако трябва си вземи болнични или отпуска. Аз заради леда работя от вкъщи, но и да нямах тази възможност, щях да помоля за отпуска в най-хлъзгавите дни. Мен от падане най-много ме е страх.
Още в самото начало на бременността като бях командировка във Вършец и още тръпнех защо ми закъснява, успях така да се спъна в едно колче и така се усуках и паднах, че много си изкарах акъла. То там нямаше и на кого да кажа защо така съм се уплашила, та разревана изостанах от групата и се обадих на мъжа ми... Той тогава въобще не ми вярваше, че може да съм бременна
Иначе при нас въпросът за присъствието в залата за раждане не стои - още от преди да забременея е заявил, че е там
Аз все пак от време навреме го питам дали е сигурен - отговорът е, че колкото и да му е било гадно, на доста жаби е правил дисекция, та е готов всичко да понесе...
sega shte se prosulzq...
Мисля, че се побъркваме вече с тези изследвания, дайте да се радваме на бремеността си! Аз лично с нетърпение чакам да дойде пролетта и да тръгна по повечко разходки, защото в момента не ходя на работа и ежедневието ми е доста еднообразно. Понякога с бъдещия татко разглеждаме стоки в магазините за детски стоки, просто информативно, харесала съм си комбинирана количка на Чиполино - ето я, какво ще кажете: /модел Джема/ 
Та значи нали вчера доки ми каза, че ще си имаме момченце (пък аз нали много исках момиче) и сега си мисля, че просто не искам момче, защото имам чувството, че няма да се справя с отглжеданеот и и най-вече възпитанието на момче. Не че няма да си го обичам,напротив това е много желано от нас дете, но просто .... ох не знам, дано сте ме разбрали какво имам предвид. Таткото инъче е много щастлив 
Mnogo mi e grijoven! 
. И доколкото ми разказа бебчето е станало толкова голямо че не му стигало мястото вътре 
(слушай и пълней)!Тоя моя мъж е станал много забавен. Аз имам чуството че мъжа ми е оглупял вместо мен 
И пола не можахме да видим защото бебчето не искало да си покаже дупето а си показвало дългото бедро, което приличало на това на мъжа ми 
и естествено говоря и много по 
телефона, че в този студ и лед не смея да мръдна от вкъщи, че каквато съм си топка вече като нищо ще се изръся.
След операцията колко време стоя в болницата, колко шева имаш,заличиха ли се , след колко време ти се прибра корема, на кой ден те изписаха, кога ти дойде кърмата след като си секцио?! 
и аз съм си поръчала мома, но като нищо може да е момък ...