Бебета Юни 11

geneva2008, зна че не питаш мен ама и аз да си кажа
Ако няма проблеми, след секцио се стои седмица в болницата. Аз родих вторник и ме изписаха неделя. В четвъртък ходих да си видя бебето, което беше 3 етажа под мен и се изнервих да чакам асансьор и слязох и се качих пеша. На осмия ден след раждането /то си беше зима/ ходих пеша да си чакам по кметства и социални грижи за еднократната помощ от 200лв. Не че бях окъсала ама си търсех причина да изляза малко навън и да се раздвижа. Те и лекарите предупреждават: колкото по-рано се размърдаш - по добре. И болката минава, и страствания се избягват. И не е верно, че като си секцио не можеш да се грижиш за бебето си /говоря за бепроблемни раждания/. Донесоха ми я в петък и купона стартира.
За шевовете. Ми те вече не се правят като преди, така че няма бройка шевове. Той е само един конец. От край до край с 2 малки възелчета в двата края. Отрязват възелчето в единия край и изнизват конеца. Остава само една черта. Май му казват козметичен шев. Обаче заличаване на 100% няма.
След секцио обаче не дават да се слагат от тия колани за прибиране на корема. Казват уж, че и матката малко по бавно се прибирала. Но всичко си е ген. Накой ходят като неродили месеци, други си излизат от родилния с дрехите от преди бременността.
За кърма не мога да коментирам - моята така и не дойде. Но това не е от секциото.

Ми тва май се сещам, но те и други ще си кажат

Поздрави

nickless® много ти благодаря за изчерпателния отговор. обърнах се към Валентина защото самата тя говореше за раждането в последния си отговор!Дано да не си се засегнала,както и всички други които са минали по този път  

Здравейте, мамчета 

За мен розови гащи, моля  Днес бях на преглед и понеже не се видя нито пишка, нито нищо, доки каза, че според него ще е момиче  А не бих казала, че бебчо е от стеснителните  Беше застанал така, че да се види, ако е мъж, обаче явно ще връзваме панделки  А, въпреки че имах през цялото време усещането, че ще бъде момче, така се зарадвах, все едно само момиче съм искала да имам. Много се развълнувах. А таткото! Той се ухили до ушите, като чу, че ще е момиче. Така се надяваше на женско, за да си го глези 

Иначе изследванията от понеделник са ми много добри. Аз имах притеснения само относно бактерии в урината, защото преди съм имала доста проблеми с бъбреците, но слава Богу всичко е ОК  Взеха ми и кръв за БХС. Резултатите ще са готови след 2 седмици, но ще ми се обадят само ако са лоши, затова не желая никакви обаждания от непознати номера следващите 14 дни 

Нашият татко няма да присъства на раждането със сигурност  Първо, че и аз нямам желание да ме вижда така, второ - не искам да се притеснява от крясъци и писъци, че може да стане така, че лекарите да се чудят мен ли да гледат или него 

А за оглупяването, аз съм в клуба  Толкова съм затъпяла, обаче свеки ме беше предупредила от рано, че по време на бременността се случва този феномен и бях подготвена. Забравям какво съм направила преди 5 секунди понякога и ми се случва да бъркам думите  Странно звучи сигурно, обаче е вярно. Вчера например вечерта след като излизам от банята, вместо да кажа на милото, че съм наляла вода, след като съм се изкъпала казах: "Ми аз налях вода, след като прострирах"  И след всяка подобна изцепка започвам да се хиля като луда 

Айде от мен за сега чао    По-късно пак ще се включа 

Кори мила, сигурна съм че като се роди ще си много щастлива без значение дали е момче или момиче. Възпитанието си е възпитание без значение дали е момче или момиче. Аз също се притеснявам от това как ще се справям, дали ще бъда добра майка и тем подобни, но мисля че е нормално, особенно когато ще ни е за първи път:)
По въпроса за присъствието на таткото по време на раждането, на него много му се иска да е присъства, но аз не искам. Ще се притеснявам повече, а в този момент най-важното ще бъде аз да съм спокойна.

tanita 83 и аз съм като теб - бъркам думите. Направо откачена работа... Иначе за забравянето аз и преди това много забравях но сега... мале мила...
Аз едно не мога да разбера - в моето семейство кой е бременния??? Преди малко ми се обади мъжо да ми каже че много му се ядяли варени яйца и пържени картофи - непременно това да съм направила... хм, то аз не съм толкова претенциозна... Но пък като се замисля неговото коремче е по-голямо от моето явно като го стигна и аз ще съм такава

airborn, , добре дошла. Вече си в списъка 

Честито на всички, оцветили гащите 
Кори, спокойно. Нали е първо бебче. Имате време да се явите на поправителен  А и както ти казват всички - бъди сигурна, че момиче или момче, ще ти изпълва сърцето с много обич и топлина.
То и аз умирам за момиче и  уж казаха, че ще е мома. И сигурно ще бъда разочарована като теб ако излезе момче, но знам, че пак ще го обичам.  Важното е да е здраво.

Много ми е станно това, което споменавяте със забравянето, такова нещо при мен не съм забелязала, даже напротив обратното помня си всичко и то много ясно

Здравейте и от мен,

Кори, да ти кажа не си единствената с опасенията за възпитанието на момченце. Аз нямам претенции към пола на бебето, ще му се зарадвам, каквото и да е, но също имам известни притеснения дали ще се справя, ако е момченце - ами да не го разглезя прекалено, да не го разнежа.. А и после, различен пол сме - докога можем да се къпем заедно?? И все разни такива.
Естествено, знам, че ако ми се наложи, ще се справя, ама.. някак си ми се струва по-лесно, ако е момиченце.

Да, за такива работи си мисля и аз. Пък и освен това ако е момиче може повече да си го целувам, гушкам и глезя, особено като поотрастне.
Благодаря момичета за мненията ви

Здравейте Мацки  
Честито на всички, видели гащите  

По въпроса за раждането, при мен ще се наложи секцио по медицински причини, от сега ме е страх и аз не знам точно от какво   (всъщност знам - от ножа  ) Първият път раждах нормално, мина бързо и лесно и може би затова сега мисля, че от нормалното раждане по-хубаво няма, след 2 часа ставаш и все едно нищо не е било  

За справянето, как няма да се справите момичета, разбира се, че ще се справите   Дори си мисля, че човек като не знае какво точно го очаква, е много по-позитивно настроен, всмисъл тези, на които им е за първи път не знаят какво са безсънни нощи, колики и други подобни
А и всеки е най-добър родител за своето дете  

Здравейте,момичета!
Благодаря Ви,че сте ме включили в списъка на първа страница,въпреки че не съм се вясвала вече доста теми,за което се извинявам,ще наваксам!   
Вече съм 5ти месец и май се очертава момче.Няма значение за мен - нали и без това искам две,да са различни!   

Момичета, спокойно. Възпитанието е много сложна тема. Аз често се питам дали съм добра майка и съм сигурна, че не само аз си задавам този въпрос. Понякога даже незнам как да реагирам и какви съвети да дам.
Кори, и момчетата се глезят и гушкат. Ела да видиш сутрин като се изпращаме за училище какви целувки си раздаваме с моя юнак. Майката винаги глези повече, затова пък таткото ще трябва да е насреща за мъжките разговори.

И аз имам притеснения дали ще се справя... Първо, щото ми е за първи път. Защото  виждам колко властна е майката на гаджето ми, понякога ме изнервя - аз си го изкарвам на него... вреди на отношенията ни като постоянно си вре носа в дома ми ...
Майка ми пък прекалява с грижите си към най-малката ми сестра... Вече е на 8 а още се държи с нея като с бебе... Облича я старомодно, добре че ние батковците и каките се намесихме, че беше трагедия

Не ги осъждам, защото не се знае аз как ще я карам, но ми се иска да съм от тези, които са приятели на децата си и подкрепа, а не от тези дето отъпкват всичко пред тях и нищо друго не съществува освен децата им ...

Леле, колко теми трябва да зачекна! Супер, захващам се за писане!

1. момче/момиче. Ама много ми се иска да е момиче,  , нищо че нашата е бясна като за 2 момчета и като се добави характерът й   сме малко теро-реро вкъщи! така ми се, иска пак да е момиче, така. Но няма да го връщаме я - няма на кого да се метне грозно, ще носи дрехите на кака си, дето стават за момчета и ще си има винаги нови дрехи. На, успокоявам се с разни неща. Вкъщи нямаме много място, играчките на дъщеря ми пълнят къщата с часове, да не говорим че кръстникът й я дари с една акумулаторна кола за Коледа дето ги карат по парковете за 1-2 лева, та и нея трябва да прескачаме! Остава само и разни камиони и коли и строежи да събираме, ама какво да се прави, ако такава е била съдбата. Едно не ми го побира главата - как може аз цял живот, ама цял, да искам и да не мога да си представя друг вариант, да имам 1 дете и то да е момченце, а като се взех с моя - да искам момиче, че не и едно! нещо от него ще да е, сигурно ми прилича на баща на щерки! Притеснявам се единствено дали ще го заобичам както Биляна, ама и майка ми се е притеснявала дали ще си обича толкова много второто дете като първото, пък после си ги обича и двете, даже през цялото си детство мислех, че обича него повече, след детството пък на него всичко му прощава... Угодия няма! Ама аз и първото си дете не заобичах от първия миг! кори, не се притеснявай, миличка. Сега го отдай на хормоните и няма да си далеч от истината. Просто няма майка живееща в нормална среда, която да не обича детето си! Тепърва на теб и на всички ще ни минават какви ли не мисли - ама хубаво ли ще е детето, само да не се метне на еди кой си дядо с големите уши, еди коя си баба с онези зъби и т.н.Имах едно познато другарче дето се притесняваше да не прилича на мъжа й, че не бил хубав - като гледам майките как си целуват и мляскосват едни, не чак толкова красиви като моето, деца, си викам - всяка майка си обича детето и мисли, че е най-хубавото! А моята на какво къртиче приличаше в началото, а аз снимки, снимки, снимки безброй. като ги гледах още на 3 месеца, се чудех, е как може - така красива ми изглеждаше, тя на нищо не прилича. Става все по-красива, да ми е жива и здрава!

2. момченцата - онова за пишката, май! за такава оперативна намеса ли се говори? Тя не е задължителна, но не е ли практика още от началото на всяка баня да се забелва пишлето, най-малкото от хигиенична гледна точка, да не говорим - че трябва кожата да свикне. Имам едно сладко племениче така му правеха и не знам да са имал проблеми, освен че майката все си мислеше, че не го прави както трябва - ми то едно малко, хлъзгаво по време на банята, гони го там из легена, обаче бащата с 3 пръста се справяше за четвърт секунда, мъжка му работа.

3. УЗИ и пол - така като гледахме един път екрана с мъжа ми (още беше рано за пол) и като говореше лекарката "ето я бедрената кост", аз се "скарах" на мъжа ми "леле, ако бъде късокрако като теб, ще те убия!" (той колкото мен горкия, ама не е левент като голям мъж, нали) и лекарката като изкоментира важно "да, ама ако се метне на него по хубост, а?". Ей, затапи ме, на! На миналия преглед лекарят коментираше, че ето я главата, това е профилът, мм, хубав профил, а аз "значи ще е красиво дете" и той "да, като майка си", а аз - "по добре да е като баща си"! Брей, какъв ли красавец си представи той, не знам. Ама толкова исках да има тия тъмни очи с черни дълги гъсти мигли като баща си - такова се и роди, де. Сега пак си пожелавам същото.

4. за паметта - с предишната бременност също се усещаше, но с тази нещо ми е по-фрапантно - сега разбирам истинския смисъл на израза "бяло петно" - както си стоя и си мисля, така забравям за какво мисля, че няма и по какво да се подсетя, просто бели петна направо! Да не говорим, че преди 2 месеца така добре изпрах едни дрехи в пералнята, прострях си ги и после побързах да заредя втората пералня и като взех да слагам прах и омекотител нещо се усетих, че това нещо нямам спомен да съм го правила и преди 1-2 часа. Оказа се че съм изпрала дрехите само с вода!

5. сега за секциото. Значи като забременях предишния път обяснявах на майка ми как секцио ще раждам, дано, дано и тя ме гледаше и ме разубеждаваше, а аз "няма да се чекна на магарета, не търпя болка, няма да мога да го родя" и т.н. мина време и осъзнах, че ще трябва бързо да се връщам на работа, няма да има кой да ми помага и реших, че явно ще се прежаля. та се настроих на нормално, даже една мама от нашата група тогава във форума, деня преди да ме приемат в болницата за предизвикване на раждането, ми обясняваше по телефона как се диша при контракция и как между контракция. да не говорим, че нали ви писах, как лекарката ми ме подготвяше за мисълта "секцио" а аз се дърпах, а като попаднех на друг екип и те ми мереха корема, цъкаха и питаха "това дете как ще го раждаш". но така се стекоха обстоятелствата, че нямаше как - пак до секцио опрях. Секцото не мина по най-лекия начин. Аз явно имам проблеми с упойките, още от предишни операции не са ме хващали, карах ги да ме тестват със скалпела и след като разреша, да започват, та и сега едва ме хвана, че взе в най-сублимния момент да ме отпуска, та изчакаха да ми го извадят бебето и ми пуснаха пълна упойка. но още на следващия ден от зор (следродилна депресия) ходех нагоре-надолу по етажите да рева, да съм с мъжа ми м/у всеки 2 хранения и т.н. Изписаха ме на 5-6тия ден - родих в четвъртък следобед и ме изписаха във вторник на обяд. Когато след няколко дни ми махнаха конеца, се почувствах съвсем като бял човек - преди нещо ми се опъваше и не ходех много изправена. Белегът е една черта, широка 2-3 мм, минава точно над срамните косми - ако гащите ви закриват корена на горните косми, ще закрият и този белег, а ако ви се вижда, начи сте забравили да си сложите гащи или си мислите, че носите такива. То май вече и не се вижда. Коремът ми беше единственото нещо което не се прибра съвсем, ама аз и не положих усилия за това никакви. Та все казвам сега - о, не съм чак толкова бременна, имам си и от предишната бременност. Останаха си 1 пръст сланинки, ама то с тези стрии открих сезоните на целите бански и 3 години си ходя с 1 на Палмърс, не ми се сменя, толкова ми харесва! Кърмата ми дойде на втория ден. Мислех, че няма да ми дойде толкова скоро, защото така бях чувала, но организмът си знае работата - секцио не секцио, бебето го няма, значи идва кърма. Първо си идва коластрата, но много хора не я регистрират и затова си мислят, че няма нищо. В началото бебето има нужда от коластра/кърма по 1-2 чаени лъжички! Още като ми дадоха бебето на следващия ден го сложих да го кърмя и като игнорираме болката от засмукванията в началото, сякаш и двете бяхме родени за кърмене. Суче онова там нещо, та се поти цялата й глава, но на втори ден вече я чувах как преглъща на едни големи гълтоци и вече знаех че имам "истинска" кърма. Че и като взе да си ака по време на хранене, съвсем си каза думата - аз първо се паникьосах, мислех че има разстройство, ама то такова им било акото на бебетата, кой да ми каже...

6. сега онова дето ви обещах - защо трябва да се вслушваме в съвета на специалистите, когато наистина настояват за нещо (не говоря, когато имате данни за секцио с диоптри или хемороиди или тесен таз и какво ли не, а те ви говорят "нормално ще го родиш, ще можеш, нищо няма да ти стане"), а вие се опъвате. Аз нали така се опъвах, но моята лекарка излезе мъжка жена и ми даде да се разбера като ме извика със скръстени ръце при други лекари да ме вразумяват и после сякаш съдбата ми показа, какво може да се случи. В реанимацията след мен доведоха 1 много красиво младо момиче, което цяла нощ не спа от охкане, болки, плач и т.н. Беше раждала нормално, след форцепс и множество външни и вътрешни шевове нещо някакъв нерв не й беше както трябва и целият крак я болеше, нищо друго - не дупе, не нищо, само ужасни болки в крака. Не можеше да мърда, до края на престоя ми в болницата я виждах да я разхождат на количка.Д окторът й беше много мил - идваше през 2 часа да я вижда в реанимацията, а  когато ме изписваха, случайно попаднах с него в асансьора и го попитах за нея, а той въздъхна тежко - щяла до 2 месеца да се оправи напълно, но още е много зле, а после каза "понякога ние лекарите трябва да сме безкомпромисни, а не само да препоръчваме и препоръчваме". Бил й препоръчвал секцио, но тя била настоявала до последно, че ще ражда нормално и в един момент вече за бебето било толкова опасно, че се наложило да спасяват него и в лек ущърб на майката.

Здравейтее!

Днес бях на ФМ и на мен може да ми оцветите гащите в синьо. Момче е! Не знам защо, но бях сигурна, че ще бъде момче!