Бебета Юни 11

Много бързо пишетеееее... Малко милост... 
Сега ще видите аз какъв чаршаф ще разпъна... 

През последните 5 дни ми се струпаха толкова емоции, че направо забравих за бебето... щом като дори с лека ръка отложих консултацията...
Баба ми почина в петък. Много неприятно. Аз се развълнувах... главоболие, сърцебиене, въобще всички екстри. В крайна сметка реших че няма да ходя до Разград, за да си спестя неприятното преживяване; то тамяни, жито, черни ленти... Малко ми стана кофти че не съм при семейството, но какво да се прави. Бебето също ми е семейство, и сега трябва да му спестя стрес и негативни емоции.
Заминах за Казанлък, както предвидено, и там се продължи с екшъна - пътуване до Павел Баня - скъсахме ремък на колата, айде сега телефони, чудесии, някой да ни прибере от пътя... Но беше забавно.
После едно ходене до Стара Загора - обърнати камиони на пътя, задръстване, един час висяхме в снега на моста над Тунджа (естествено се намери някой да даде якъл, как сега от спрелите десетки коли върху моста, той щял да падне в реката...)
Обаче има и по-хубава част!!! От разходка на разходка в Казанлък си уредихме огледи на апартаменти (нали ще си купуваме жилище) Та реших да остана и в понеделник.
И какво мислите???  Само един ден, пет огледа, и си купихме къща    Така де, намерихме Я, предстои да я купим. Чуден късмет извадихме - насред центъра, къщата е на 5-6 години, трети етаж, просторен, с тераси... за по-малко отколкото се надявахме въобще! Решихме че няма какво да се туткаме, и останахме и вторник, та си подписахме договора, и вече 10% си е наша    Пу-пу-пу, дано да няма затруднения в банката, че да може още март да си почваме ремонта (щото е неизбежен!)
И така.
Аз се ядосвам, защото си пропуснах консултацията, та сега незнам кога ще може да ме приеме доктора отново, май чак следващия четвъртък. Точно 1 месец ще стане от последния преглед. Още незнаем пола на бебето, сега чакаме и потропваме с крак от нетърпение...
От два-три дни имам една почти постоянна болка в ляво, където е яйчника; не е силна, понякога я няма, но вечер като легна изобщо не мога на лявата страна да се обърна. Все едно ме боли както когато мнооого ти се пишка, и ти притиска мехура, обаче е само от едната страна, и не исчезва след тоалетна  . Не се тревожа много, но все пак ми е неприятно, особено както се отложи прегледа.
А с възпитанието всички ще се справим    То и да го мислиш, полза няма, никога незнаеш какви ситуации ще срещнеш с детето си; естественото поведение на родителите, когато дори не си дават сметка че детето им е наблизо, е най-големия фактор според мен. То каквото вижда и чува - това възприема. Аз така смятам, пък незнам дали е вярно. 
Айде, стига писах...

  ох това със секциото...
Аз за себе си съм решила, че ако няма очквани усложнения, ще си е нормално раждане. Не че съм инат, ако се наложи - ок, но не ми и минава през ума за операция, само за да ме е по-малко страх. То си е операция. Неестествено ми е някак си... Ама пък всеки се познава най-добре, и тялото и психиката си, та всеки сам трябва да си вземе решение.
Айде, че ми изтече времето, в клуб съм, нямам кльч за вкъщи 

Валентина, пишеш много увлекателно  и интересно  

Оффиоли съжалявам за баба ти! И в същото време честито за новия дом

Аз пък имам такава болка там където са яйчниците, когато ставам през нощта да пишкам

Здравейте момичета,
и аз да се изкажа по въпроса с моя опит, първата бременост, раждането и отглеждането на дедето. Вярно е че колкото си по в неизвестност, толкова повече мислиш и си представяш нещата и дори преувеличени. Когато бях бременна първия път и при мен не беше по различно, започнах да мисля много за раждането, страхувах се, а и бях слушала какви ли не истории за трудни раждания, за болки и т.н., и колкото повече наближаваше датата изпадах в паника, нощно време се събуждах от сън стресната и с мисълта дали ще се справя, дали въобще ще мога да родя или направо ще умра. Абе общо взето последните месеци вместо да се радвам на бремеността си аз бях изпаднала в паника как ще раждам. До такава степен вече се бях изтормозила от мисли, че когато влезнах в болница за раждане /защото влезнах седмица преди термина, без да имам болки/ и още същата вечер прокървих. Започнаха и леки тъпи болки, но аз от страх не смея да кажа на никой. Да обаче на следващия ден на визитация ме преглеждат на магарето и се установява, че имам три пръста разкритие. Но аз още като в мъгла не мога да асимилирам какво става - има си тъпа болка и контракции, но на мен не ми прави впечатление, защото кажи речи почти цялата бременост съм била с болки в корема и контракции, а и освен това винаги съм била с много болезнена менструация и това за мен не бяха никакви болки и си трайкам. Така мина и още един ден и за мое най голямо учудване бях много спокойна и някак си се бях отърсила от лошите мисли и дори не осъзнавах че е  настъпил момента на раждането. Вечерта преди самото раждане спах като новородено, толкова спокойно не бях спала през последните месеци от бремеността си, въпреки че си имах леки болки и контракции. На сутринта вече бях с доста разкритие и ме включиха на някаква система и за няма и два часа родих. Толкова бързо мина всичко че не можех да повярвам сън ли е било или реалност. Притесненията ми през всички тези месеци са били съвсем неоснователни. В крайна сметка нито съм първата, нито последната раждаща жена на тоя свят и преди нас и след нас жените са раждали и ще раждат. Но болките, за които бях слушала толкова много и от които се боях най много - не бяха нищо по различно от обикновенни менструални болки / тези които имат болезнена менструация, знаят какво е/, поне след като мина всичко така ми се струваше.  И така всичко беше като един сън, от които имам много бледи спомени. Но най паметната  картина в главата ми си остава бебето когато излезна на бял свят и ми го показват едно такова мъничко, още не измито, а то като че ли ме позна и се изплези. Тази картина ще бъде запечатана цял живот в съзнанието ми, защото в момента в който видях това, забравих за болки, забравих за всичко, чувствах се на седмото небе от щастие. Два часа след раждането вече станах и ходех по коридора, исках си бебето да е при мен още същата вечер, не можех да се нарадвам, че съм успяла, бях толкова щастлива, че това не се описва с думи. А когато ме преместиха в стаята след родилната зала никога няма да забравя мъжа ми, как се беше промъкнал в отделението с лекарска престилка и един огромен букет цветя  влиза в стаята ми с насълзени очи и като ме видя рева като малко дете. Това са от малкото мигове за които човек си заслужава да живее. Разказвайки за тези моменти дори и след толкова време / вече почти 8 години/ още се вълнувам. Затова радвайте се на всеки един етап от бремеността си, не се натоварвайте с мисли които не са от полза нито за вас, нито за бебето, след преживяната радост от първите прегръдки с бебето се забравя всичко преживяно, а се помни най вълнуващото и най приятното. Да дадеш живот е най великото нещо на този свят и си заслужава.
Така се разприказвах, че изписах сигурно роман. Надявам се да  съм помогнала на тези от вас които се страхуват и имат много въпроси и неизвестни свързани със  самото раждане.

Хей, момичета, искам да питам нещо мамчетата, на които са им казали, че ще си имат момиченце или тези, които вече си имат дъщерички. Доктора потвърди ли ви на 100%, че ще е момиче или ви каза, че има съмнения? На мен ми каза, че го вижда като момиче и няма никакви мъжки израстъци  обаче все пак не било сигурно, все още било рано и можело по-късно да му порастне пишка  Аз добре се бях настроила за момче, обаче тази сутрин така се зарадвах за момиченцето  Направо се побърках от кеф, много съм щастлива. Обаче сега почва да ме хваща шубето дали няма да се разочаровам, ако след някоя и друга седмица ми кажат, че е момче  Ох, направо ме е страх да се зарадвам, както на мен ми се иска 

Лелеее, ами аз чета,чета, не ми остава време за писане....скоро ще правите нова темичка май
geneva2008, когато първият път забременях реших че ще е секцио, а моята лекарка каза че вече не убеждава и разубеждава кое е по-добро ,нормално или секцио.Мненията са много противоречиви, но според нейната практика, ще стане така както се е настроил мозъка ти. Т.е. ако исках секцио, а тя ме убеди за нормално , ще стане усложнение и пак ще е секцио. И беше права, оказа се че малката е с много твърда пъпна връв и ако бях почнала да раждам нормално според нея щяло да има усложнения...Да не говорим че моя приятелка роди два месеца по-рано и понеже е нисичка и слабичка искаше секцио, но в болницата я мъчили до последно да се напъва и чак като почнали да се губят тоновете на бебето решили да я срежат...Това съвсем допринесе за моето секцио. Но пък има мами, които раждат много лесно по нормален път, но аз чесно да си кажа ме беше страх повече от него, отколкото от операцията. А и все още смятам че за бебето е по-безопасно и му спестявам доста, ако има усложнения. Моето секцио беше в сряда и ме изписаха в неделя. Раждах в болница Вита, след операцията бях 4 часа в реанимация , след това ме преместиха в стаята и веднага ми донесоха бебка.Гушках я известно време и после я взеха за хранене. През нощта беше в бебешкото помещение, сутрин ми я носеха с шишето мляко , докато започнах да я кърмя, и можеше да си стои при мен колкото искам, понякога ми я взимаха за да си почина. Първия ден е най-гаден...когато ме дигнаха да стана...определено има болка , но не е нетърпима.По-кофти ми беше като трябваше да се изкашлям или да кихна, но от втория ден си ставаш сама, има едно особено чувство сякаш имаш камъни в корема, аз все си го крепях, но докато си ида в къщи вече си ставах и се справях безпроблемно. На десетия ден ми махнаха конеца и след това си тичках по стълбите...белега е малък, обикновено разреза е в окосмената част и остава една лека черта.Има мазила за премахване но аз не бях много изпълнителна и по едно време съвсем спрях да се мажа...Кърмата ми дойде на третия ден, като междувременно си помагах с помопа и после като тръгна, едвам я спрях към 10 мес., че Ками вече не я искаше....Сега пак ще раждам там и пак ще е секцио...все пак да заложа на изпитаното!
На всички мами пожелавам леко и безпроблемно раждане, независимо от начина и едни красиви, здрави и сладки бебета!
С удоволствие продължавам да ви следя!!! 

Е как така ще му порасне пишка 17 седмица???????Просто не е сигурен и за това ги говори такива

Ех, че хубаво сте го написали galika и jenik   
Наистина човек като чете такива думи, действа успокояващо. Всъщност като се замисля, аз въобще още не съм се притеснила за раждането - някак си знам, че това е естествен процес и няма как да не се справя. Поради тази причина съм и по-скоро настроена за естествено раждане, но има време още за окончателно решение.

Галика81, и аз се просълзих от разказа ти. И аз като си видях бебето (това беше последното нещо преди да ме упоят), забравих и болка и всичко (а честно казано без упойкато по едно време и това избутване и измъкване на бебето от мен, беше толкова вече, не знам как да го нарека - болезнено, задушаващо, мислех, че така си умират хората като ги кълцат на парчета живи), та като видях бебето всичко забравих и като му друснах един рев, още като чух гласището (още е с един такъв "изнесен" глас, както вика баща й, че много разбира от пеене) и не можех името си да кажа от вълнение. Само попитах "ама защо е синьо" , а то едно синкаво-лилаво (да не си мислите, че е розово като по повечето филми) и те - ама как синьо, много е красиво даже. Само още да вметна, че на следващия ден стоях и си го гледах това бебе докато дойде някой да ми каже, как да го кърмя (не че си мислех, че не знам, ама момичетата в стаята ми казаха да чакам инструктаж) и направо не можех да се начудя как това бебе е било цялото вътре в мен - така огромно ми се струваше, да не говорим, че педиатърката като дойде първия ден вкъщи и като го видя каза "брей, ама това е отгледано едномесечно бебе"! А то врат нямаше, ви казвам, такива бузи, че и главата й не клюмаше. Ама от третия ден, нали казах, толкова снимки, толкова нещо, все едно красавицата на света е била! дали я на мъжа ми след операцията, да я гушка и той 20 минути я държал, докато се измъквах от упойката до него - била му се плезила и го пипала с ръчичка по брадичката (неволно навярно, не трябва да го е виждала добре), а аз само полуупоена "красива ли е, ама наистина ли, ама това моят глас ли е, аз ли говоря". на следващия ден си викам, какво е видял толкова красиво в това дете! майка!

Танита-83, когато ми казаха за първи път, че ще е момиче бях... хм, да съм била най-много 20 седмица и лекарката ми каза, че ще е момиче, ама със сигурност не гледаше точно пишки или буби, а нещо тазовата кост, обясняваше на стажантките, някакъв си шиен прешлен ли, измислям ли си, не ли... И оттам нататък не му смени на детето пола до края, като аз всеки път я карах да проверява да не е пораснала някоя пишка. Беше си 2Д ехограф, но специалиалистите си знаят работата на всякаъв уред.

Между другото, майка ми гледала едно сутрешно предаване преди 1-2 седмици с някакъв професор, който обяснявал, че всички аномалии и всички, което може принципно да се види на ехограф, се вижда от един добър специалист на 2Д ехограф, а 3Д е по-скоро по-интересно. Аз с миналата бременност ходих на 3Д и наистина лекарката, когато правеше основните си разкрития, гледаше на 2Д функцията. да не говорим, че бебето на 3Д си изглежда малко страховито, хем очертано като 3Д форма, ама не всичко се вижда както трябва, и все едно нещо не е както трябва. Иначе на 2Д определено е по-реално. Абе щом дъщеря ми дойде с мен в 16 г.с. и се въодушеви от това което виждаше на 2Д, значи е нещо изглеждащо приемливо и реално.

Здравейте мами
Вчера бях на лекар и видяхме бебо който ни се беше надупил,та пак не се разбра какво 6те е...
Лекара ме прати  да дам кръв в Майчин дом за БХС,но спомена да не се бавя и да отида утре,че са важни резлтатите от ултразвуковия преглед....Нещо не ми е ясно... За БХС не се ли дава само кръв???
На вас правили ли са ви ултразвуков преглед и той към БХС ли е или трябва да си го изисквам.??????
 

MISHАa, сигурно ти е казал така, защото в бланката, която се попълва за БХС трябва да пише точната гестационна седмица на бебчо според ултразвуковия преглед и размерите му - тегло и см. На мен днес ми взимаха кръв за БХС и точно преди това ме прегледаха на ехограф, за да измерят бебчето. Та сигурно за това са те пришпорили толкова бързо да ходиш, докато не е порастнало много човечето 

О, още нещо се сетих, докато ме кандърдисваха да раждам секцио - казвах "не, ще раждам нормално, но ако нещо се наложи не искам форцепси, щипки, вакууми, не искам бебета с крива глава, с белези от манипулации и прочие, тогава ме режете!" Това го натъртих защото знам, че дават някакъв формуляр да се подписва преди раждане, че си съгласен, ако се наложи да се правят такива манипулации!

Между другото, има си нормални и нормални раждания. Може и да може да се ходи няколко часа след раждането, ама да не можеш да си седнеш на дупето седмици наред, гноясване на раните от шевовете и т.н. да не е по-добре? След секциото не можех да ставам по нормалния начин (нормалния, означава нормален за небременна жена) - първо се изтъркулвах настрани и после се изправях, ама това след някоя друга седмица и вие няма да можете да го правите, то си е коремна преса, т.е. продължих дълго време да се изправям както по време на късна бременност.

Миша, към изследванията БХС се прилагат и данните от ехографа, тъй като БХС формира накрая процентна вероятност на база на изследванията, на база ехографията и други данни - във формуляра попълваха въпросник - питаха ме имала ли съм кървене през бременността, пуша ли и други работи.

О, и да не забравя - на предишния преглед, лекарят контактува с дъщеря ми и ме пита по едно време "тя колко килограма се роди?", а аз "3,800, ама май беше доста повече" (имах предвид, че ми е ясно, че ги записват децата леко по-малко кила, защото нали уж отслабват първите дни, и за да могат после бързо да "възстановят" килограмите си и да ги изпишат по-бързо), а той отговори "ами то и това върви доста едричко" - пак ще е гюле, живо и здраво да е!

Валентина и tanita_83  благодаря ви момичета.Той вчера към снимчицата на бебо прикачи всички данни за него от сорта на тегло,размер и т.н.Значи да не се притеснявам.В болницата всичко ще ми обяснят!
Аз щото съм си една ...и ми е неудобно да попитам лекарите...

galika81, благодаря за насърчаващият разказ!!!     Много ме амбицира! Аз съм твърдо за нормалното раждане, а и тук и да искаш, няма секцио, само ако си патологичен случай - тогава!

Нямам време повече да пиша, че отивам на училище-мъчилище.  Като се върна, ще се включа отново.

Сложете и на мен розови гащички!