.По дяволите вече детенцето което е командорила и тя му давала сьвети за всичко вече е на 33 год.-женен и след няколко месеца сьс свое дете,дали е приемливо да знаеш вьв всеки момент детенцето кьде е,с кой е или кога ще се прибере,дали е приемливо да се сьстезаваме за неговото внимание в момента в който той се прибере в кьщи,тя изскача от стаята или отива при него и започва как мина денят,кьде беше и т.н.на прьв поглед безобидни нещица от ежедневието или майчина загриженост,но тя не ми дава вьзможност да се поинтересувам или да проявя загриженост преди нея,трябва ли да се сьстезаваме кой прьв ще го посрещне и "разпита"? Живеем в нейният апартамент,по разбираеми причини как така ще се разделят майка сьс единственото си дете нали е срам от хората,премьлчавам и сьм премьлчавала много неща,обиждала наранявала ме е,искате ли примери
бременна сьм след скандал ми посяга да ме бутне(е не сьм паднала)но факта да посегнеш да бутнеш бременна жена
,следваща бременост с контракции сьм лежа в леглото,е не сьм излезнала да я посрещна от работа и да си поговорим за да се разтовари,след отговора че ме болял корем,реакцията и беше:да бе боли те гь...т".След една седмица сьм в болница-спонтанен аборт-тя естествено е там е плаче и ми показва колко много я боли.Примери много,в момента сьм бременна в 4 м.след 4 неуспешни бремености-надявам се целият този стрес да не оказва влияние на бебето ми.Тя ме обвинява че отношенията са се променили след свадбата ,че не говорим вече приятелски и не споделяме,е нали разбирате че след скандали и обиди след намеците и не само намеците ,че живия в нейната кьща и ще живея по-нейната свирка,ако не да си трьгвам в кьщи(гонила ме е от апартамента)нещата не са толкова прости ,не можеш ей така с лека рька да кажеш нещо не е станало и да седнеш да си говориш приятелски и да споделяш.Е поне аз не мога-не мога да лицемернича толкова.Не живея на неин грьб чистя,готвя домакинската работа е на мен,не ми пречи доставя ми удоволствие.Понякога аз изглеждам като 63 год.пенсионерка седа си в кьщи лишавам се от излизане на разходка или кафе с приателки за да се свьрши дом.работа,а тя да стой до 11-12ч.вечерта на вьн с комшийки за да се разтовари.Но не това е най важното-имам мьж и трябва да се грижа да домашния уют,да- но в сьщото време аз не мога да усетя,че найстина имам семейство,тя е винаги между нас-трябва да знае всичко-не трябва да има неща който остават между мен и мьж ми.То трябва да бьде соподелено и с нея.
Снощи ми сервира нещо което ме втрещи.Родителите ,брат ми и семейството му се прибраха за празниците от USA на село при другият ми брат.Коледа празнувахме аз мьж ми и свекьрвата,Нова Година празнувахме на село с родителите ми,двамата ми братя с жените и децата си,аз и мьжьт ми.Вьпросьт е защо тя не е поканена?
?Е да ама тя трябва да се ползва с по-особено внимание,трябва да е на почит и уважение,откакто сьм се омьжила сьм ходила на село на гости 4-5 пьти а тя се сьрди защо не е идвала с нас,при положение че там живеят брат ми и жена му
Дайте ми сьвет аз ли бьркам или ме побьркват?
Със съпругът ми сме на мнение, че 2 поколения под един покрив не виреят. Сега живеем сами и мога да ти кажа, че и двамата се чувстваме много по- добре. Няма мама , няма татко и всички решения си ги вземаме само, нищо че сме нямали проблеми с родителите
.
Момичетата са прави по-добре наистина ако имате възможност да се изнесете от там,защото свекърва ти може да ти разбие и семейството