Свалка

Ами пиши бе Блонди, ти ако нямаш какво да напишеш по темата, кой ли има?
Той сигурно няма да се сърди. 
Сега се сещам и за една твоя колежка, тогава не беше още толкова известна , колкото е сега, та цял концерт ми изнесе.

Така и не разбрах какво точно искаш да кажеш, но намекът за писането не беше към теб 
И кой е той? 

Той е сваляча. 
Исках да кажа, че е хубаво да ти пеят на живо, само на тебе, песни, за които другите плащат, за да си ги купят.

Разбрах, мерси.  Така е принципно, но и в другото си има живец 

Оказа се, че нямам интересна "свалка".
Но ме свалят интересни мъже.
Това ме успокоява.

Най - мило ми става като се сетя за едно любовно обяснение някъде около трети клас..... Един съученик ми написа бележка : " Ай лове ю" с разкривен и невероятно грозен почерк на български.

Качваме се една вечер с моите приятелки в автобуса за в къщи,а той тъпкан...От последната врата...Ние изморени от скитане по кафенета,и клубове,и сумтим недоволни,че няма седалки на които да се разплуем...И гледаме на обърнатите една към друга седалки,страхотен пич,като излязъл от клип на някой рок певец...А той мило се усмихва и казва-Сядайте!...Демек в скута му...Аз нали съм шматка,докато се усетя и мойата приятелка се беше намърдала вече...Запознахме се,дори си уредихме среща,а какво приключение беше да се доберем до срещата,то през някакви мостчета минавахме,то калища,то чудо...По късно се беше обадил че прави купон,така да се каже в наша чест,аз моята приятелка,той и негов приятел...Отиваме ние,но няма никой,вече го бяхме нарочили за тежкар който се опитва да си играе с нас,но в последствие се оказа че сме сбъркали денят... А приятелят му се оказа дори по хубав,и двамата бяха рокери,известни за времето си в тези среди,но няма да казвам за кои се отнася,за да не си ги познае някой...

След време,звъни се късно на вратата ми,нашите си бяха както винаги на вилата,и аз отварям...Той!Усмихва се чаровно,с бутилка в ръка...Видял че свети,и решил да се отбие,ама как ще е видял,като той в тази посока път по принцип няма,но ...Влезе...Изпихме бутилката...Е какво да ви кажа,беше страхотен...Но беше доста по голям от мен...Виждахме се и след това,но неангажиращо...Възприех го някак като моята си голяма,малка тайна в любовта...Виж приятелят му...Още помня страхотната му усмивка...Но не може човек да има всичко...

Хайде,пишете и вие,да става по интересно!!!

Танцът на спирката ме впечатли.

Червена шапчице, издай книга.

В 10 клас бях много влюбена в учителят ми по физика, опитвах се да го крия, но сигурно ми е личало - (момиче без грам амбиции във физиката да е първенеца на випуска по този предмет..)

В началото на година имахме организиран "поход" - 2 дни/1 нощувка на Говедарци на палатки.. Аз съм си лигла и по такива места не ходя, ноо като разбрах, че и господинът ще ходи, тръшнах се на моите френдки и отидохме и ние..

Вечерта се заформиха два купона - единият супер - яка музика, таен алкохол, тайни цигари и други не толкова тайни действия.., другия - мега тъп даскалите и зубърите край лагерния огън дрънкат на китарата и пеят лагерни песни... Аз разкъсвана се лутам между двата, докато моя любим даскал не ме извика да седна до него.. е онемях седнах и не мръднах, даскалите и зубърите окапваха в геометрична прогресия и останахме аз и физикът. Аз - глътнала бастуна, мега притеснена, и уплашена, че и той ще си легне, мънкам и поддържам разговор, питам го нещо за съзвездията да ми показва. Той реши, че в гората се виждат добре и трябва да се разходим, да отидем на по-открито пространство..

Малееей.. отидохме по надолу на една полянка - дъра бъра звездите и като ме награби - Каза: ''нямам право да те целувам, но не мога да се въздържа''... нямаше секс, само обещания, как щял да се върне в България след 3 години, защото тази година командировката му свършваше.. не се върна разбира се, но ми остави хубав спомен..

един колега. пуска ми мейл, искам ли да... ама съвсем директно. понеже беше без обръщение, реших, че не е за мен, върнах му го с въпросителна.

за мен било , разбра се на другия ден. и така една година.

Запис. После ще разказвам

Мноого и интересни свалки имах на младини, тогава нямаше ден да съм излезнала и да не ми е било интересно.

Ама сега откак съм омъжена чуждо не поглеждам, играя го недостъпна, та вече никой не смее да ме сваля 

Действието се развива в нощния влак Бургас- София, вагон 2-ра класа. С приятелката ми се връщахме от море. Кондукторът и още някакъв ни поканиха във вагон-ресторанта, били запазили маса Ама там се запознахме с 2-ма от Пловдив, които ни пяха серенади пред купето, докато кондукторът, ядосан, че го изоставихме, не ги изгони.

Купон, танци, алкохол и тъй нататък. Аз се вихря, размятам коси и тъй нататък. Към мен се приближава един афроамериканец и ме кани на танц, танцуваме, после пак и пак. Искам да го разкарам -мирише особено и това ме отблъсква  Говори ми хубави неща и ми прави неприлично предложение. Не се съгласявам, той става агресивен. Бягам с такси от купона.