Как да преодолея изневярата?

Аз мисля, че на този етап никога не бих простила...

Ще му подпаля дрехите и ще му изхвърля вещите, после ще се обадя на семейството ми    и заедно ще го унищожим   

Имаш ли близки, приятели(само твои)?
Надявам се да те подкрепят!

Уважавай се.. и успех!

 

Уф, съжалявам, че ти се е наложило да го преживееш.
Много голям шок е, представям си каква мъка ти е в момента 
Може да се преодолее, важно е обаче как реагира и той, какви е обяснението му
за това, може ли честно да ти каже какво е била причината за изневярата му,
и какво мисли за съвместния ви живот от тук нататък.
В негови ръце е да ти върне доверието, а ти, щом го обичаш, и щом въобще си задаваш този въпрос,
ще успееш.
Времето лекува, ще видиш.
Ето какво писах аз по темата, дано да ти помогне малко от малко.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=254191.msg6054242#msg6054242
Горе главата 

Ще ти мине, щом си решила да простиш, все някога ще отшуми. Ама той сериозно ли чак връзка е имал? Не нещо единично? Връзка? Това си е бая трудничко за преглъщане
Доверие и взаимност вече никога няма да имате на 100%, примири се с този факт. Но пък ви остават толкова много други неща! Кураж

Аз не бих могла да бъда в положение на "тиха лудост".
Но щом можеш да простиш без натяквания и обвинения,предполагам ще се примириш и с времето ще забравиш за това.
Успех 

Може би от това имах нужда.
Болката при мен е много силна, все още времето е малко. Изчетох с интерес историятата ти - все едно съм я написала аз - заедно сме от 1994 - още ученици, голямата любов......
наистина сега говорим и сме близо един до друг повече от всякога - вече 3 вечери говорим до късно през нощта.
Но не мога да спя, когато остана за минута сама, започвам да анализирам....
Просто имах нужда от вашата подкрепа и сигурно ще имам нужда от нея дълго време.....
А иначе имам 2 приятелки, мои, не общи споделям с тях.
благодаря ви за подкрепата
приемам всякакви съвети

Аз бих го възнаградила със същото 

И какво като го възнаградиш със същото?
Просто за отмъщение да ходя да се изпраскам с някой - това само още повече ще ми срине себеуважението.
Най-много, ако някога ме чукне хормона по тиквата, да го използвам като оправдание - идин вид, запазен жокер 

Дай втори шанс на мъжа си!
 Всеки прави грешки по една или друга причина!
Постарай се да му простиш, ама ИСТИНСКИ да му простиш, а не постоянно да му натякваш.
Успех!

Щом искаш и си решила ще простиш, но доверие и взаимност никога няма да има!

А той как се държи, какво обяснява, какво иска?

Има противоречие в това, което си написала - преживяваш го в момента, не знаеш какво става, когато мине време.
Ако има ЗАЩО да останат заедно, болката намалява с времето. Иначе на кой ще му е нужен този мазохизъм.
За всеки това ЗАЩО е различно. За мен е любовта, която колкото и невероятно да звучи, една изневяра не може да убие. Разбира се, не става въпрос за перманентно хойкане, а за нещо, което по някакъв начин може да се обясни защо се е случило. Както каза eki111, всеки може да допусне грешка по една или друга причина.

За доверието съм съгласна - няма да го има напълно.
Но истината е, че всъщност доверие от този тип аз вече няма да имам към никой, а не конкретно към него.
Просто научих, че розовата представа много лесно се  разбива, понякога даже и няма логчно обяснение.
И това не само от моя experience - просто като гледам какво става около мен, свят ми се извива.
Така че - доверие само в мене си, пък и то даже понякога може да ми изиграе някой номер 
За взаимността обаче съм на друго мнение. Но то си е до хора  и обстоятелства. 

Преживявала съм го ,но не със съпруга ми , а с един друг мъж , с когото имах връзка преди това .
Много боли , наистина .
Не знам какво да ти кажа , освен да ти пожелая кураж и да те поздравя за решението да простиш и да си дадете още един шанс .
Лично при мен не се получи - аз простих един път , после втори , после той си тръгна с една моя  "приятелка " , но това е класически случай  няма нищо интересно ...е хората са различни , ситуациите също .Все пак вие сте семейство , отговорността е по-голяма , имате дете  и искрено вярвам че ще останете заедно.
Да , доверието е разбито и никога няма да е същото , но може би човек се научава да живее и така .

Питаш как да преодолееш изневярата.
Няма как.
Или се съгласяваш и гледаш да не ти пука.
Или се махаш, но пак гледеш да не ти пука.
Няма среден вариант.

Аз преживях същото Простих, но доверие му нямам все още, а от тогава минаха няколко месеца.....Все още анализирам и мисля по темата, не мога да спра да се самоизтезавам....Той е много мил с мен, но за съжаление не мога да забравя случилото се

Аз мисля по абсолютно същия начин. Зависи изцяло и единствено от поведението на мъжа ти в тази ситуация - ако той осъзнава, че е сгрешил, ако покаже че държи на семейството си, тогава би могла да простиш. Разбира се, едва ли ще забравиш, но..... важно е човекът насреща ти да е точен.

Преживяла съм го, ужасно е.
Минава
Ние тогава още нямахме дете. Дадох му един месец да прекрати връзката си (много съм добра тююююю), понеже напълно ми беше ясно, че веднага няма как да се получи. Той сезакле че ще я прекрати, и естествено не го направи.
Една сутрин за 15 минути му стегнах багажчето и го пратих да си помисли и да вземе решенията за себе си.
Той мисли около седмица и запона да се примъква в къщи  отново - с рози и пържоли.
Междувременно и аз се утеших емоционално . Не съм го търсила съзнателно, просто така се случи, че на момента се появи нов, разбиращ, бършещ сълзи чичо.
След около месец се събрахме отново с мъжа ми и така да днес. Минахме през много сериозни изпитания и останахме заедно.
Аз мисля, че простих вътре в себе си, години след случката.

Истината е, убедена съм в това, че когато една връзка е дълга, тя се "рутинира", има нужда от обновяване. Емоционалното разтърсване е един от вариантите за изтупване на прахта.

Дали бих простила нова негова изневяра - винаги. Само дето не трябва да знам

Дали бих изневерила аз - да. Само дето няма да позволя никой освен мен и новия обект да узнае

 
Смятам,че трябва да си дадеш представа какъв ще бъде животът ти занапред и би ли могла да живееш по новия начин.Едва ли такова нещо се забравя,но познавам жени,които продължават да живеят с болката.Отношението на съпруга ти към случилото се и това,което ще се случи е важно,за да избереш правилното решение за теб.Успех!!!

Зависи какъв човек си. Ако не можеш да се справиш с това моят съвет е да не се съсипвате взаимно. Защото живот в ежедневни натякваници и подмятаници не е това, което би ти се искало. Също така доверието вече никога няма да го има. Ако пък си ревнива нещата могат да излязат извън граници.
Аз лично бих те посъветвала да отидеш на теравт, защото това не е проблем, с който всеки може да се справи.
Лично аз за себе си обмислям този вариант, защото си признавам, че не мога да се справя. Макар че в момента се развеждам изобщо не ми е по лесно.
Не мога да приема, че човек, който твърди, че обича половинката си може да си позволи да я нарани така.
Предполагам, че изобщо не помогнах... 

Не! Отивайки с мисълта да се изпраскаш с някой е елементарно. Тук нещата не се свеждат до отмъщение, а до това да се почувстваш истински желана щото секса ти с мъжа ти се е превърнал в рутина, в досадно задължение. Иначе защо би изневерил той    Така ще получиш удовлетворение, което нежно ще натикаш под носа на половинката, че да се стресне какво може да изгуби. Това е по добрия вариант от това да седиш в къщи да плачеш и да се губиш, да се тормозиш от факта,че си вече извън употреба   

Говориш за много частен случай.
Случва се, но не винаги рутината в секса е причината за изневярата.
Това е причината за най-елементарната изневяра.
Не, че от нея боли по-малко, де.
И по този начин ще се завъртим в един омагьосан кръг, който няма да разбие рутината, защото ако някой ми подклажда огъня отвън, едва ли това ще ми върне желанието към мъжа ми, както и на него.

А защо успя да я допуснеш?

Най-малко искам да оправдавам,който и да било мъж,но мъжете не изневеряват само заради това,че секса се е превърнал в рутина,същото е и при жените.Причини всякакви било то нагон,временно настроение,импулс,любопитство,разочарование от половинката,безразличие.Има случаи,когато причината не е една.А изневярата е различна,не всеки счита,че изневярата е само секса.

Ами в тази сфера не всичко се подчинява на заповедите и нарежданията на главнокомандващия...

Искаш да кажеш, че сама си е виновна?!

Не, по-скоро рутината в ежедневието, усещането, че си емоционално пенсиониран.

Желанието да те погледнат с "онзи поглед", желанието да ти се свие стомахът като видиш обекта на желанието, желанието да получиш романтичен смс...

Хайде, този, който не го е пожелал за себе си след 10 годишна връзка да вдигне ръка. И това ни най-малко не намалява илине променя силното чувство към съпруга/та

А тези неща не се "допускат", няма виновни... Имампредвид случаите, в които изневярата не е обичайно, рутинно занимание  за единия- тогава е друго

След почти 12 годишна връзка ми се случи само веднъж - и то супер моментно.
Аз много обичам да танцувам (мъжът ми никак  ), и на една сватба танцувахме почти през цялото време, и то не блусове, с един подобен на мен ентусиаст.
Изпитах нещо като тръпка, ама то беше по-скоро като един приятно прекаран емоционален момент.
Иначе не съм изпитвала нужда от романтика, дадена ми от някой друг.
Искам си я от моя мъж, и туй то.

За изневярата няма частни или други случаи когато решиш и го правиш без значение от случая. А рутината в секса в повечето от случаите на изневяра е водеща
Е при това положение наистина ще сте тежък случай. Но има и друго не забравяй че повечето мъже изпитват собственическо чувство към жената до себе си и една такава изневяра от нейна страна няма как да не го отрезви и да го върне на мястото си

Можеш да простиш само, ако вътрешно наистина го преодолееш. Аз вярвам, че всеки може да сбърка и всеки заслужава прошка, ако е наистина  решен да се поправи и съжалява за стореното. Ако има желание и от двете страни изневярата може да бъде преодоляна на 100%. Може да се живее без никакви проблеми след това, но само ако и двамата човека са решени да си дадат истински нов шанс, без натякване и др. подобни изпълнения. Изначално е ясно, че има скандал, но след като се изяснят позициите трябва да има истинско желание за разбирателство.

Не съм привърженик на теориите че "счупеното не може да се залепи вече ", "изневериш ли веднъж - край" и др. подобни, защото животът край мен ги е опровергал. Изневярата не е нито края на света, нито края на връзката или брака, стига хората да искат наистина да бъдат заедно.

Хм, може и да имаш право за собственическото чувство.

Не отричам, че в изневярата винаги играе роля и секса.
Но не винаги той е причината за нея.

Това, което казва Tess, е и моето мнение по въпроса.

Да,аз на моят сьм му взела страха!

 
А боксерки от неръждаема стомана сложи ли му 

Най-малкото нещо, заради което мъжът ти не ти изневерява (може би  ), е защото си му взела страха.

Сори за офф-а... и как?

И аз искам рецептата за вечна вярност

Сексът е най честия облик на изневярата. Но аз не смятам, че рутината в секса води до това. По тази логика много хора биха тръгнали да кръшкат. А пък твърдя, че има случаи, когато сексът си е бил на ниво и пак има изневери.
Както казва Лемон Деси причините са много комплексни.
Но според мен в основата на изневярата стои егоизмът и себелюбието.
Не можеш да контролираш животът и действията на другите. Ако в една връзка няма довереие, сигурност то за мен това не е връзка.
Какво значи позволих да изневери? Не бих желала да живея в постоянен стрес - ако не съм такава, ако не направя това, ако се държа така и той  хоп в чуждото легло. Нищо не забранявам, нищо не разрешавам. Ако иска мен - приема ме такава, каквато съм. Ако не ме иска - свободен е да ходи, където желае.

Мда, в нашия случай беше точно така  - т.е. по време на изневярата, а иначе преди това имаше един никак не къс период на липса на желание от моя страна.

И на мен не ми допада рефрена, че щом има изневяра, задължително нещо е куцало във връзката. Според мен човек може да се изкуши, дори да има перфектен брак, особено ако е сигурен, че половинката му няма да разбере за забежката.

Дори по-скоро това е причина да изневери.

Мъжете (според мен) търсят навън това, което нямат вкъщи. Ако твоят живее в страх, най-нормалното нещо е да потърси спокойствие при друга.

Иначе и аз като Сиси мисля.

Аз също съм на това мнение!
Никога не съм се замисляла за друг, винаги съм искала него!
Но понякога си мисля, че всяко зло за добро - сега сме по-близки и обсъждаме и живота, и плановете си, и брака си, и грешките си като зрели хора, може би губейки го осъзнах какво означава за мен, че съм занемарила това да му показвам чувствата си.
Мазохизъм ли е - не знам, но един от най-силните моменти и вечерта, когато му казах, че знам и направихме пълен разбор на случилото се - когато после говорехме за нас изпитах любовта си по-силна (ако не по-силна поне се поразбуди).
Той съжалява, смята да прекрати връзката, а дали някъде споменах, че е на половината ми години?
Ще простя, но искам да мога да забравя и повечето мнения ми помагат, само е толкова трудно, когато съм сама...........

Аз също съм съгласна.
за сега смятам, че при нас е така.
Дори не е имало скандал (не можах да се позная)
Аз също като Лемон деси съм му крещяла, копнеейки да ме прегърне, но те мъжете не разбират може би такива неща.
Затова седнахме и говорихме (е често избухвах в неконтролируем рев), изяснихме си всичко от началото до края, остава най-трудното - да го преживеем.

Аз също съм на това мнение!
Никога не съм се замисляла за друг, винаги съм искала него! - Повечето хора не планират да го направят, т.е не го кроят и мислят.
Но понякога си мисля, че всяко зло за добро - сега сме по-близки и обсъждаме и живота, и плановете си, и брака си, и грешките си като зрели хора, може би губейки го осъзнах какво означава за мен, че съм занемарила това да му показвам чувствата си.
Мазохизъм ли е - не знам, но един от най-силните моменти и вечерта, когато му казах, че знам и направихме пълен разбор на случилото се - когато после говорехме за нас изпитах любовта си по-силна (ако не по-силна поне се поразбуди). Не е мазохизъм, след като мине състоянието на афект може да мислиш по друг начин.Той съжалява, смята да прекрати връзката, а дали някъде споменах, че е на половината ми години? - Да, хората съжаляват, че са наранили партньора си, но не винаги съжаляват, че са "опитали чуждото". Едното не изключва другото.
Ще простя, но искам да мога да забравя и повечето мнения ми помагат, само е толкова трудно, когато съм сама...........
Няма да забравиш, след време ще възприемаш по различен начин. И да ще можеш да имаш доверие. И не, не си виновна, че ти е било изневерено. Няма гаранция, че няма да се повтори (по 3-ти,4-ти и т.н). Но ако партньорът ти  и ти самата възприемете разумната позиция, че човек (в 21 век в Европа) рядко прави секс дълго време с един единствен партньор и това е толкова нормално, колкото е нормално, че всички остаряваме, умираме и т.н. - няма повече да ти се налага да "преживяваш" изневяра.
Това е лично мнение, разбира се има изключения, има хора, които намират своя човек и никога не "стъпват встрани" нито емоционално, нито физически, но те са много малко.
Радвай се на живота, вместо да си го тровиш с глупости, все пак няма да живееш вечно. Усмихни се и направи нещо за себе си - кръчма с приятели, посещение за масажен салон, аква-байк. Има къде-къде по-големи проблеми от това.


[/quote]

[/quote]
Точно така днес си оправих настроението - 2 часа на фризьор, ново хубаво бельо.
Запазих си час за козметик за утре.
Уговарям купона!

щом се стига до там - доверие вече НЯМА. Той не го заслужава. Аз лично това не бих простила.
Оправдана изневяра в моите очи няма. Крайна съм във възгледите си, но съм такава.

b_ivanova, а изяснихте ли си какво се е случвало в неговото съзнание, за да започне връзка и доколко тази жена е участвала в живота и емоциите му през този период? Не казваш много за ситуацията и затова тук всеки споделя отношението си към "изневярата", според личен опит и така както я разбира, което ясно е много общо...
Като чета постовете ти, усещам, че вече си взела решението - да приемеш ситуацията като шанс да преосмислите връзката си, и да опиташ в същото време сама за себе си да преодолееш шока и усещането, че си "предадена" като жена.
Това, което мен лично ме тревожи е, че казваш, че мъжа ти има връзка (т.е. не става дума за еднократна авантюра), и че доколкото разбирам си разбрала от някъде за това, а не от самия него...
За дългите разговори и откровенията след това е ясно, че ще има желание и от негова страна, най-малкото защото и той като теб е усетил, че може да загуби нещо (в случая спокойствието и доверието, което имаш към него през всичките ви години заедно)...но въпроса е дали тази ситуация ще ви направи още по-откровени един към друг, или обратно - по-предпазливи и мнителни в страха си да не се стигне до нов повод за болка и сълзи...а знаеш за това няма гаранция, и не могат да се поставят условия 
Ще излъжа, ако кажа че доверието е същото след изневяра, но от вас зависи дали то ще се изгуби още или ще стане по-силно. В една връзка нещата се движат и разрастват именно след промени и трусове, и всичко зависи от това дали споделяте по равно желанието да я направите още по-пълноценна  Дано при вас случая е такъв  
 

Подкрепям напълно.
Не ми се е случвало да преодолявам изневяра. Ще ти е по-лесно, ако той ти помогне като се разкае наистина, говорите, говорите до припадък.

Знаете  ли  наскоро  ми се случи да го хвана в изневяра, вече сме 14 год  заедно имаме две  деца и уж доверие, поне аз  имах допреди две години. Тогава   било само малък флирт и му  простих  но същевременно  нямахме и проблеми в секса, даже обратното. но наскоро разбрах  че връзката с въпросната особа все още се потдържа , незная на какво  ниво  но има нещо.Той ме уверява , че  няма нищо , че  тя го преследва но  вече не  е  същото   нямам  му капка  вяра и непонасям  да ме докосва.

Преживях изневяра отдавна, преди 7-8 год. В резултат на тази връзка мъжът ми има друго дете. Така и не го погледна за всичките тези години, нито й се обаждаше, нито я виждаше. Преглътнах тогава, заживяхме като нормално семейство, но това ме гризе отвътре, той се промени, страхува се, че тя може да го намери и да го притеснява. Абе, глупава работа ... Аз не смеех нищо да му кажа.
Сега сме разделени, винаги изневярата остава отпечатък върху семейството.

 "вече не  е  същото   нямам  му капка  вяра и непонасям  да ме докосва."
И аз съм така!

Абсолютно съм съгласна, но ще добавя и считането на половинката за даденост, която би простила всичко и никога не би го напуснала. Моят мъж в един период дори си позволи да ме нарича "хазяйката",  но аз разбрах много късно истинския смисъл, в който е употребявал тази дума.
Само да посмее да ме нарече пак така  

според мен никога не може да се забрави такова нещо,особено ако си чувствителна жена.
винаги ще боли и спомена ще се връща,естествено можеш да живееш с него от ново но няма да бъде същото.

И аз мисля така,защото едно е да простиш и да зажевеете пак по старуму,но сьвсем друго е да забравиш.Такова нещо не вярвам 4е може да се забрави дори с времето.Каквото и да решиш-успех 

Абсолютно единият прекрачи ли границата и изневери,за мен връщане назад няма,или ако има то човекът ,който го е направил трябва да е перфектен после цял живот и пак не е сигурно.. Спомена от миналото все ще се завръща...