За войнстващата простотия, която ни завла

Може и да си права
Далеч съм от мисълта, че съм идеална и безгрешна. Сигурно понякога и аз се държа по начин, който околните не одобряват...
Ако ме ударят не си подавам и другата буза, ами отвръщам на удара. Не е по християнски, но иначе досега да са ме пребили  
Старая се обаче да не съдя хората прибързано и да не не повтарям поведение, което би ме подразнило, ако е приложено спрямо мен   Много се старая! Навярно не винаги успявам, но поне опитвам да избягвам отрицанието в ежедневието си  
 

Бабче, чела съм твои мнения във форума, духовити и забавни! Било ми е приятно. Но сега искам да напиша своето мнение по темата ти, защото нещо ме жегна. Няколко пъти използваш словосъчетания като "дружбенска панделка" или панелно-кремиковска идилия". А аз живея точно в дружбенска панелка и то в кремиковски блок! Тук успяхме да си купим жилище със съпруга ми и това е нашият дом, изграден с много любов и топлина! Ако ти отворя вратата, отвътре той изглежда като всички останали хубави и уютни апартаменти, в които семействата вечер се прибират с желания, за да споделят живота си. Не мисля, че в разговора с твоя познат точно панелката в Дружба и Кремиковци са виновни за простотията му, навярно тя е в душата му, в разбиранията му, във възприятията му.  И едва ли пак тя е причина да не е виждал нищо повече от това! Защото аз от тази панелка тръгвам, за да обикалям света, и пак в нея се връщам, за да си спомням преживяното. Оттук разговарям с приятелите си по всички кътчета на света. Слушам музиката си, която за моя изненада и кремиковските ми съседи харесват. А децата им ми задържат вратата, за да си кача покупките или направо ми ги качват, ако са по-тежки! Понякога ме молят да им помогна с домашното по английски или френски. Хубави и добри деца! Живеят в кремиковски блок и те!
Затова толкова ме жегна това! Защото, разбираш ли, и в тези панелки живеят прекрасни хора, които могат да те изненадат, та не са хубави определенията и квалификациите, струва ми се! Иначе разбирам за какво говориш, наистина! Но може би не е това начинът или изразните средства!
Моля те да ме извиниш, ако не съм те разбрала правилно! Или ако аз по някакъв начин съм те обидила!

Ти постоянно се самоописваш. Отврати ме!

Възможно е да не си много по-различна от въпросната зелка. Вярно е, че има различни зелки, някои са зелки-интелектуалки, а други- обикновени "кремиковски" зелки. Но все пак зелки.

Според мен бабче не искаше да каже, че всички , освен нея са простаци. Естествено, че може да се окаже простак в нечии очи. Аз , тя, той... всички.

В спомените й от града Х аз лично открих някаква идилия от отминали времена, когато е имало и други ценности, освен крайно материалистичните , и интереси извън крайно личните. Така разбрах темата. И затова дадох пример с друг град.
Българите след Освобождението сякаш са имали естествена нагласа да се присъединят към по-цивилизованата и културна част от Европа. Създали са театри, библиотеки, университети, училища, читалища с едничка цел образование.
Дори архитектурата е следвала някакъв наивен, но чаровен модел за подражание на културата, естествено идваща по Дунава. Точно затова в тези градове е характерна  тъжната картинка на загубеното, изоставеното.
Но, реално погледнато сигурно това е .. прогреса. Ако отидете в Ливърпул, например ще видите много сходна картинка.

Тоест,  приемам темата не като обвинителна към хората, (стига сте търсили поредната междуфорОмска разправия), а като носталгична и я разбирам бабчето.

Т.е. нещо като носталгичната тема за селото? 

Ами, защо не. Носталгична тема за града. Така разбрах темата.  Но, винаги можем да се пуснем и да се поплюем кой е простак и кой не е. И най -вече, кой е заслужил Софиянец и кой не...

Лени, при бабчето нещата са много навързани.
Темите се пускат вследствие на впечатления от други, или поне последните.
Тя, с извинение, се изплю върху спомените на хората в друга тема.
Определи живота на много голяма част от хората като пиянство, безхаберие, и простотия.
И в тази тема тук също вмъкна този привкус. Аз съм пристрастна, защото тя наистина ми опротивя, но както виждаш, има и други, на които не им допада начина й на изказване.

На мен ми звучи по-скоро войнстващо, отколкото носталгично, Лени  

Съжалявам, че може да разваля идиличната картина, но войнстваща простотия и еснафщина има в изобилие и в Разград - точно както във всеки един град на България.

Това се отнася за злобната баба - расистка на тема ЧИСТ ГРАЖДАНИН ли? Тя постоянно плюе просташки.

Тарче, споко, не обвинявам никого, просто споделях, а и се стреснах от стрелящото човече
Но не се опитвай, нито се старай. Просто си представяй какво искаш да виждаш като краен резултат наоколо и то не като задължение, а с лекота и като забавление

За да не се отклонявам от темата, и докато не са я заключили: такива теми пускаме, когато искаме да покажем как "ние не сме такива". Или "искам да ви покажа как аз не съм като тях". Естествено желание е, обаче никак не продуктивно - рядко хора, които се възмущават от някакво явление действително правят нещо, за да го променят. Само се фокусират (себе си и другите, които въвличат) върху възмущението си и говорят за него. Бабче, по-голяма полза ще има от тема, в която показваш достойнствата на въпросния град, за да ги оценят повече хора.

Смятам, че някой, който си позволява да съди за друг, по това къде или как живее е достатъчно кръсноречиво за това какъв е той в дествителност. Авторката дефакто се изказва по абсолютно същия начин, по който и човека, заради който е пуснала темата. Не виждам тя с какво се различава от него.
И не е важно само какво ни дразни или не ни харесва, а какво правим, за да го променим. И изказвания от рода на "С простотията не можем да се борим" са твърде пораженчески. Ще дам примери, за да стане по ясно какво имам предвид.
1. Дразни ме това, че някой е решил да си паркира колата по средата на тротоара и аз се чудя от къде да мина с количката или някой решил да избегне чакането на светофара и решава с мръсна газ да мине по тротоара на 1/2 см разстояние от количката. За мен това е простотия, с която не искам дъщеря ми да свиква. Като жена не мога да се разправям, както го прави мъжа ми, защото рискувам да свърша в Пирогов, но въпросните коли са снимани и пратени на кмета, заедно със съответната жалба. Дали ще се направи нещо незнам, но каквото е зависило от мен съм го направила.
2. Мъжът ми редовно слиза да чисти пред входа купчината мърсотия. В началото му се хилеха и го мислеха за ненормален, но резултатът след известно време е, че в момента, в който го видят долу, слизат още поне двама въоръжени с метли и лопати, защо, ами защото хората са като стадо, някой трябва да даде пример.
Мога да дам много примери, но твърде много натоварих темата. Все пак всеки би могъл да допринесе с нещо да живеем в по нормален свят.

Затънтен има много значения -  забутан, непристъпен, скрит, затулен, отдалечен, отстранен, уединен, самотен, усамотен, вдън земя, замрял, глух и т.н. Преди да си правим изводите, трябва да знаем кой и в какъв смисъл го използва, както и кой как го разбира. Не изясним ли това, нямаме никаква база за по-нататъшни размишления. В случая едва ли някой може да каже какво е мислил въпросният младеж.

Произход, местожителство и други подобни нямат отношение. Проблемът на първо място е в липсата на комуникация, а оттам идва и неразбирането на другата страна, търсене на евентуални причини за това и тем-подобни предположения.

Поднасям извиненията си на всички селяни и граждани, които волно или неволно съм обидила.   
Докато ние си мерехме злобата и остроумието и брояхме коронките, които се търкалят във вените ни, един гражданин подписа  най-после документ, който може би ще спаси едно дете, а безотговорността на други граждани направи така, че двама души бяха почти изядени от кучета.
На този фон спорът ни е тъп, а злобата и обидите нелепи.