С брк или без брак

Проверките не могат да докажат нищо.

Естествено, че не могат.

Щом няма регистриран брак , независимодали двама души живеят заедно то те не са съпруг и съпруга. Аз живея в чужбина и тук в такива случаи се казва компания. Просто независимо от нашите представи определенията са такива и немогат да се променят. Просто нещата се наричат с имената им.
Дори собственото ви дете ако не е регистрирано че е ваше , не е ваше дете , може да бъде осиновено и независимо от представите че имате дете то то е дете на други родители

Не го оспорвам.
В Италия, както всяка друга държава със силно религиозно влияние са широко разпространени консесуалните бракове (съвместното съжителство). Но не съм запозната със законодателството там и не мога да коментирам... само не разбирам как се регистрира дете. Тук става в родилния дом- когато няма брак, автоматично се пише на името на майката (в случай, че тя не иска да се откаже от родителски права), а при припознаване на детето се явява и бащата.

Аз съм за брака!
Двама души се обвързват с душите си

Идеята ми беше че живеейки в едно общество трябва да се съобразяваме и със законите му, и след като е дефинирао че трябва подпис-регистрация в държавната администрация за да се обяви нещо то трябва да е така. Аз не разбирам как така отричате брака , а живеете като семейство, какво значи това как го определяте. Или сте сем или не. Щом сте решили да не се жените не се наричате и семейство и никoй неможе да ви упрекне разбира се.

Темата цикли.
Всъщност не ме интересува другите как ни възпримет- ние сме семейтво. Много повече от болшинството сключили брак.
Няма закон, който да задължава хората, решили да живеят заедно, да сключват граждански или църковен брак.
Исках да разчупя тази предубеденост към семейтвата без официален брак, но явно много хора все още са със закостеняло мислене. Затова мисля да не се включвам повече.
Важното е да има любов и взаимно съгласие- желая го на всички!
 

Майките,бащите,децата са също част от нашето "семейство",пък не съм се женила за никой от тях.
Правото "облича в законова форма" нещо,което вече фактически съществува.В случая, гражданският брак е формализиране на съвместното съжителство между двама души.Последиците от този брак,ами законът се опитва това да са най-логичните,нормални и справедливи такива:детето да е от мъжа,с който живеем,ако сме придобили нещо по време на съжителството,то да се счита,че е общо,да не може всеки когато и каквото си иска да прави с това общото,ами да се допита до другия,предполага се,че съпрузите трябва да допринасят еднакво в съвместното съжителство,да се наследи,този който почине /все пак децата му и този,с който е живял се предполага,че са му най-близки/ и такива работи.Така,че това,което е нормално да става,когато двама души живеят заедно,което се очаква да се случва доброволно,законът ни задължава да го правим,ако сме "сключили брак". Разводът е формалната,законната форма на една фактическа раздяла или по-скоро на фактическото нежелание да живееш вече съвместно с другия.Последиците от развода са пак същото-това,което е най-нормално:да делите,всеки според това колко е дал,никой да не ощетява другия.За децата даже не искам да коментирам. И ние в ежедневието си и пак пустият му закон говорим за родители,не с брак,не без брак,не за съпрузи.А това,което обществото,държавата смята за нередно,неморално,неприемливо,ами то се квалифицира като "престъпление",а доколкото знам "безбрачието" не е такова.Така,че освен,ако не искам държавата да ми гарантира насила,законово отношенията с моя партньор или ако няма някаква друга,съвсем конкретна финансова,бюрократична причина,ама въобще не виждам смисъл да сключвам брак.И за протокола,аз съм от "бракуваните",ама  не мога да критикувам някой за това,че не е или да го убеждавам,че трябва .       

Ние живяхме заедно 7 години. През това време сме говорили многократно по въпроса за брака. Мъжа ми беше категорично против, а мен честно казано не ме бъркаше как ще е. Като поживееш толкова години с някого в един момент не виждаш смисъл, защото няма какво да се промени между вас след подпис. Малко след като забременях(планувано дете) той за моя голяма изненада ми предложи с пръстен на безкрайно романтично място. Аз естествено се разтопих(от изненада най-вече) и приех. Е, наистина нищо не се промени като се оженихме. Даже още не мога да свикна с мисълта, че сме женени(така е вече година и нещо).
Та, всеки си решева сам за себе си. Правата и задълженията са все такива. Важното е как ще се чувства човек по-добре.

Всеки  сам  за  себе  си  решава.Ние  живеем  на  семейни  начала  и  имаме  дете.Говорили  сме  за  брак,предлагал  ми  е,но  за  сега  не  сме  променили  нещата.Аз  съм  доволна  от  това  съжителстване  и  живота  си.Ако  реша,че  е  дошло  време  може  и  да  приема  да  се  подпиша в  гражданското.За  мен  не  е  важен  подписа,а  човека  до  мен.Така  съм  по-сигурна,че  е  с  мен   защото  ме  обича  и  желае  да  сме  заедно. 

Мда, несъмнено. Както е несъмнен и факта, че "семейство" не се припокрива със "съпруг и съпруга"!
Поздрави на всички, които са успели да изградят семейства без да са имали нужда да се наричат "съпруги"!   
Мои близки, които доооста години са били женени, в един момент се разведоха, по административни причини, за да могат да продължат да бъдат семейство ; защото като женени нямаха право да пребивават в една и съща държава  Е, след 30-тина години брак откриха плюсовете на съжителството без брак, и са си чудесно семейство!
Не съм против брака (повтарям се, обаче има неразбиращи тук), а съм против припокриването на "брак" със "семейство"! И против това да се казва, че ако не си подписал, значи си несерозен, и нещо "не ти е чиста работата" (имаше го в някой от началните постинги)
 

С брак или без брак мисля че е важно сами да си прецените