Тийнейджърите VIII

 
 И аз се шашнах, същите проблеми имам със сина ми   И даже и обяснение като ПМС не мога да приложа  

Моят се зъби само на мен, пред баща му тези номера не минават.
Обаче отчитам, че аз съм виновна- много бързо му прощавам  .
Пробвала съм да не му говоря, има страхотен ефект, веднага се усеща и сменя поведението, обаче мен мълчанието ме държи малко   и той отново подхваща старата песен.

Ама оставете ни ПМС-а, за да се успокояваме с него
Естествено, че не е само това, но пък звучи добре.

Много благодаря на Кул Уич, че с поста си отприщи тази вълна от постове на тема "и при мен е така".      
Защото бях започнала да си мисля, че съм само аз и проблемът е у мен.

Напълно съм съгласна!
А сега по-сериозно-явно,че този тип поведение е характерен при днешните тийнове-момичета и момчета.Опитвам се да си спомня обаче дали и аз не бях така?! За сестра ми съм сигурна,че беше точно такава,още повече че и сега почти винаги се държи така с мама-нещо,което определено много ме притеснява,защото сега за децата  ни крепи надеждата,че с порастването това ще се промени и дано така да стане!А мама и до ден днешен казва,че сестра ми на 32 се държи като разглезена тинейджърка!Дано да не е така с нашите деца!

Аз не искам да викам дявола - моят от 1 месец се държи като голям . Но и аз смених тактиката - не мърморя , макар че вътрешно се  . Той един път  ми каза " не разбираш ли , че като ми натякваш нещо , дори и да си права , винаги ще го правя на обратно " . Ще видим - чукам на дърво . Иначе все си е приказливко в час 

Моето днес пусна две перални.
Е, в бялата попаднала носна кърпичка, ама "лесно се изчистиха нещата" и дъвка имало "тамън сега ухаят и на мента".

Брей, май повечето майки си имаме едни и същи проблеми с тийновете, било то момичета или момчета. Аз не правя изключение. До рев ме е докарвал тоя моя хубостник и най ми е криво, че не чувствам в такива моменти да съжалява. А аз като бях в тази възраст не се сещам някакви проблеми да съм докарвала на нашите. На 36 съм сега, и не ми се струва толкова далечно минало.Гледах все да съм тактична да не ги разочаровам, ама деца различни. Колкото до ПМС може и да има някакво влияние, но се съмнявам, че нашите като са момчета, с какво да се успокояваме?
По въпроса със зъбенето, на мен ми се зъби повече, но не е изключено да го направи и на баща му. Той много го е разглезил още от малък /нали е на тате синето/, лошата  съм аз в повечето случаи и затова си позволява повечето с мен такова поведение.

Tова е, защото ние бяхме "пубери", а сега са "тийнчета". Времената се менят... 

Много си права!

 Аз пък като се сетя какви съм ги сервирала на нашите в "пуберския" период   -ако моят дзвер ми го върне -ще го утрепя
Не напразно има една поговорка на бабите-"Ох-да е живо и здраво на баба милото,че то ще отмъсти за баба си един ден" -ако правилно я цитирам

Иначе при нас продължава проблема с ученето и безхаберието-ама пъъъълно!Как да го мотивирам и накарам да разбере,че са важни за него тези 6 и 7клас

За съжаление няма как да ги мотивираме. Просто учителите и системата им действа пагубно. Самите учители демонстрират незиантересуваност, подчертават как са на работа само за стажа и  децата мислят, че у-щето е губене на време. Така е и в 7 и при нас в 12 кл. Погледнете и неразбираемите учебници, издадени само да се вземат парите и комисионните.  Да се похваля - обещали са на Ани да работи като маникюристка в известен салон. От днес почва, другата седмица ще се явява на изпит за фризьорка. За матурите - никакъв интерес. Ходенето на у-ще - от време на време, ако няма друга работа. Уж са им обещали да избутат и да им подалят по 1 диплома, ама да видим. Ако не стане - да се стяга догодина да повтаря.

Айша,
Вече няколко пъти го пишеш това за учителите и системата и въпреки че имаш известно право да го твърдиш, не съм съгласна, че това е неоспорима истина и че единствено учителите и системата допринасят за това. Познавам достатъчно много деца, които не са се демотивирали и си учат, и си имат своите амбиции.
Предполагам, че зависи от самото дете, от приятелите и от семейството не на последно място.
Не вярвам, че нищо не можем да се направим като родители по този въпрос. Аз разчитам на примера на хората от разширеното ни семейство, на разговори в посока "какво би ти харесало да правиш, когато пораснеш, и знаеш ли как да го постигнеш" и отчетливи демонстрации на удовлетвореност (духовна и материална) от собствената ми професия, по-скоро за да поддържам интереса й към ученето, така че да не ми се налага да мотивирам някого, който тихомълком и без аз да усетя се е демотивирал.

Благородно завидях !чудя се дали моето знае,че имаме такава машинка у нас Но вината за това е 100% у мен
Ееех,грешки,много грешки от моя страна,дано не сме изпуснали влака!! въпреки,че май и аз не помогах на мойто майче много-много навремето

Абсолютно подкрепям мнението на schreier !
Децата ми не са максималисти(както ми се иска на мен понякога ) и когато могат да минат метър някъде- не пропускат. Но като цяло са заобиколени със съученици и приятели с амбиции и цели, и въпреки някои пропуски в образованието ни , смятам че не е толкова зле ситуацията.

Аз също категорично не съм съгласна с Айша.
Ако детето не си е родено амбициозно, родителят трябва да намери пътя до амбицията му и да я пробуди и то възможно най-рано.
Никога не съм чакала учител да свърши моята работа (съвсем друг е въпроса, че аз понякога върша тяхната  )

Може ли малко намеса от "другата страна" във иначе симпатичната ви тема 
Прочитам, че тук се обсъжда номера с вечерния час... и се чудя що е то това 8:30 у дома. Мене след 6 ме е страх да се връщам до у дома, а пък и уча на междинна смяна, общо взето вечер само се чудя в 9 или в 9:30 да си легна. Е, понякога още си решавам домашното по математика в 11, но това са редки случай.
А сега успокоение до всички майки - не, не вие сте лошите. Причината се крие някъде в нас, тийнейджърите, обаче проблема е, че никой не знае къде точно. Едва ли ще ми повярвате, ама понякога и аз сама не мога да си се трая  . Понякога, като се замисля, осъзнавам че ако аз бях майка, а детето ми се държеше като мене, сигурно вече трябваше да е осъзнало някакъв полу-военен ред. А мама да ми е жива и здрава, с Бог съм говорила за такава майка. Как ли ме изтърпява, не знам.
Искам и да изкажа поздрави за schreier . Дъщеря й може и да не осъзнава, ама има страхотна майка . Също и аз Aisha123 (извинявам се ако бъркам никовете), която пък е осъзнала, че дъщеря и се отделя от нея и го преживява (нещо, с което майка ми не може да се справи)   
А за всички други, които се опитват да предпазят децата си от всичко - за съжаление, не можем да живеем във вакуум . По-голямата част от мен и връстниците разбираме, че всичко вие родителите правите от любов към нас, но за съжаление някой неща трябва да се преживеят. Сами да си добием опита и да знаем какво трябва и не трябва да правим. Ами така де, хора сме. Някой ден и ние ще трябва да се грижим за собствени деца и трябва да отговорим на въпроса "Защо?". Ето и пример: не можех да се примиря, че трябва да ходя с дебело яке октомври месец... до ангината. От тогава си ходя облечена, че и даже се карам на посъблечените  .
Айде стига ви толкова от мене, защото в нашата къща нещата са обратно и родителското тяло чака за Skype .
Лека вечер