Моето мнение е, че децата трябва да се глезят и да се наричат с умалителни имена ! Това е само един от начините да им се покаже колко са обичани и че са деца!!!!
Та нали и възрастните се наричат помежду си с " имена" като коте, писе, пате, мишчице и т.н. - за да демостртират своята обич и привързаност..да се поглезят....
Детето ми ще порастне и всички ще му викат Христо или г-н Христо Христов, или само господине.....
Дано обаче да запаси спомена за едни безгрижни дни когато за всички е бил просто ИЦКО.....
Та нали и възрастните се наричат помежду си с " имена" като коте, писе, пате, мишчице и т.н. - за да демостртират своята обич и привързаност..да се поглезят....
Детето ми ще порастне и всички ще му викат Христо или г-н Христо Христов, или само господине.....
Дано обаче да запаси спомена за едни безгрижни дни когато за всички е бил просто ИЦКО.....
Аз се казвам Таня, харесвам името си, но си умирам майка ми да ме нарича "Таничка" или "Танюшка". Точно усещам полъха от детството си и ми става уютно и едно такова топличко на душата. Всички други ме наричат Таня (или "Танче", но то не ми допада) и умалителните от близките ми са като едно приятно островче в ежедневието.
Когато се роди бебчето ми (ето казах "бебче", а не "бебе", което показва отношението ми), ще го наричаме с умалителни колкото щеш, с много, много любов. А на пълно име ще има да го наричат цял живот всички други хора - има време, място и повод за всичко.
.Алекс ми звучеше по-момичешко и още отначало решихме да не го наричаме така.Въпреки това когато някой непознат го нарече така на детската площадка (след като съм казала че е Александър),не се дразня и не ми е неприятно-просто детето не обръща внимание на човека който се обръща към него,защото не знае че за него става въпрос 
Сашунче-маймунче 
.
...иначе се случва да ми кажат Мимчо,Мимко,Миме и т.н....разбира се подобни неща си позволяват само най-близките. 
