Мими ми се е тръшкала така 3 или 4 пъти до сега, но на мен всеки път ми става толкова смешно и така се хиля, че горкото дете винаги разбира, че да се надява на съчувствие е загубена кауза и се отказва. мисля, че затова толкова рядко ни се случва 
ама само как ни гледат хората като стане такъв цирк! с едно състрадание към нещастното дете... ама какво да направя като се тръшка много смешно и драматично 
иначе и аз мисля, че не трябва да свиква с идеята, че като се затръшка и ще получи каквото иска. но не и непременно на инат пък да правиш обратното, а по-скоро всеки път по преценка според случая. така ще разбере, че има други фактори, от които зависи дали му се изпълняват желанията или не.
другото, което се стремя принципно е, да съм и говорила по евентуални конфликтни въпроси, които могат да възникнат в последствие, или иначе казано предварително да съм й промила мозъка. така тя си има някаква идея какво и при какви обстоятелства може или не може и това работи в моя полза. освен това също се стремя да не придавам излишна важност на нищо, а всичко да е колкото може като на игра. това също помага да не се вманиачава излишно и да не настоява прекалено за нещо.
в комбинация с това и в подходящ момент й отвличам вниманието.
та при мен действат тези работи.
Виж целия пост
ама само как ни гледат хората като стане такъв цирк! с едно състрадание към нещастното дете... ама какво да направя като се тръшка много смешно и драматично иначе и аз мисля, че не трябва да свиква с идеята, че като се затръшка и ще получи каквото иска. но не и непременно на инат пък да правиш обратното, а по-скоро всеки път по преценка според случая. така ще разбере, че има други фактори, от които зависи дали му се изпълняват желанията или не.
другото, което се стремя принципно е, да съм и говорила по евентуални конфликтни въпроси, които могат да възникнат в последствие, или иначе казано предварително да съм й промила мозъка. така тя си има някаква идея какво и при какви обстоятелства може или не може и това работи в моя полза. освен това също се стремя да не придавам излишна важност на нищо, а всичко да е колкото може като на игра. това също помага да не се вманиачава излишно и да не настоява прекалено за нещо.
в комбинация с това и в подходящ момент й отвличам вниманието.
та при мен действат тези работи.
. Има си деца с темперамент и т'ва си е 
,на 4 г и 5 мес, но сме постоянно на пазарлъци и преговори. Добра е в преговорите и пазарлъците, на моменти не се и усещам как се е стигнало до покупката. 
отчасти с тези изцепки и тръшканици, но с търпение и изобретателност се израстиха. Случвало се е да го плясна по дупето, /ако вече съм изпразнила чувала с изненадите/ въпреки злостните погледи и коментари на хората "Що ги раждате, като ще ги биете тези деца." 
при нас общо взето мина само вкъщи. Тръшкаше се вкъщи ама аз не му обръщах внимание все едно го няма за момент и като ме види, че го подминавам и си отивам в другата стая и той ставаше и идваше при мен все едно нищо не е направил преди секунди и така 
, но не намирам друг изход. Само тогава разбира какво й се говори. Игнорирането също работи, когато ситуацията позволява, просто понякога прекалява и безразличието ми или някакви разговори изобщо не вършат работа...Тогава прибягвам до плясване по дупето или през ръката. Тоаи начин на възпитание засега действа и навън не съм имала проблеми, пазаруваме и се разхождаме без проблемно. Аз не съм от търпеливите, друсат ме нервите 
и това води до прекалената ми строгост във възпитанието. Мъжът ми не одобрява, че толкова често я пляскам, но при него лекото скръцване със зъби има невероятно действие - детето замръзва, след което се разревава и всичко приключва...до тръшкане не се стига, но при мен...няма оправия...