за тръшкане на обществени места и вкъщи

Две теми вървят в момента едната е тази, за тръшканиците у дома и на общ.място, а другата за татковците, дали да пошляпват децата Задавате ли си въпроса защо татковците само скръцват със зъби, и всичко си идва на мястом, а ние врещим като диви кози или изпадаме в безумни монолози с цел да убедим отрочето кое може и кое не  Респект!

При нас дори до скърцане със зъби не се стига - просто го поглежда строго и о, чудо, детето мирясва! Може би се получава така, защото ние като майки прекарваме доста повече време с хлапетата, познавеме се взаимно прекалено добре и съответно понякога пак така взаимно не можем да се търпим.

най-много обичам да ми се тръшне на обществено място. Сядам или заставам наблизо и чакам да му мине - той дори не пищи, просто си лежи на земята и подритва с крака, чака някой да го заговори.....и винаги се намира някоя бабичка да му закудкудяка: кой плаче, ама само лошите деца правят така, сега ще дойде кумчо вълчо, и пр. простотии   честно казано, притесняват ме и ме дразнят околните. детето в един момент ще стане и ще дойде при мен, но с околните не се сдържам, отнасят го.

Вкъщи ми е много по-лесно да го игнорирам, докато му омръзне да квичи.

При нас пристъпите на тръшкане са х2. Обикновено се тръшкат за неща, които искат и които не копувам защото просто няма смисъл, не са за тях. Тогава настава рев дори и само едната да е ощетена ако ревне започва и другата. Отешавам ги като клякам и ги прегръщам и двете и ги гяла и им говоря. Майка ми ми се кара, че не било правилно, щели да станат глезени ипрочие, но аз съм забелязала, че като ги гушна и много по-бързо се успокояват и също ме прегръщат с тези малки ръчички.
 Понякога нервите ми много се опъват, а и особено заради бременността направо ми иде да убивам, но като ги погледна с тези разплакани очички единственото което мога да направя е това.

и мойта е същата, само дето единственото което права за да я спра е да не й обръщам внимание, защото видах че с преговори не става - явно е още малка за тях

Май е до характер. Синът ми е адски сговорчив, никога не е бил глезен, нито лишаван, нито презадоволен. Нямам личен опит с тези тръшкания, но знам правилото - да не им се обръща внимание.

Хм, тръшкането... от къде ли да започна... Може би с "Аз не съм лоша майка" Но за Бога, как се е тръшкалааа... Един ден се влачи около 100 метра по корем. Като партизанин, на лакти, защото се прибираме вкъщи, а тя иска да играе. Беше студено и кално. Аз навън не я удрям. Вкъщи рядко. Навън я щипя тайно. Защото и моите нерви не са за един ден.
При нас това с игнора не върви. Оставяла съм я 15 минути сама в морската градина в Бургас и изобщо не се обръща да ме търси. Бях скрита и съм сигурна, че няма как да ме е видяла. А като се затръшка изобщо не става. Пищи, докато не я вдигна. И тогава пак пищи.
Вкъщи... имаме един ужасяващ случай. Правеше ми подобия на истерични кризи. Един ден се стресна докато спеше на обед и се загледа в балерините на Слави. Те, обаче спряха да танцват (естествено) и като се тръшна това дете. Направо от дивана се хвърли на пода. 30 минути пищя без да спре, като накрая и устата й се запени. Изобщо нито приемаше, нито предаваше... Такъв ужас изживях И накрая я шамаросах по дупето, ама здраво и тя млъкна. Толкова се бях уплашила, че целия следобед треперих.
Така де, тези неща отминаха за около два месеца. След това има леки инциденти, но това си е проява на харктер. Като се замисля самата аз колко пъти изскам да се тръшна за нещо, което не става на моето... как да не го простя на детето
Просто явно при нас този период беше много силен. Сигурно и аз имам вина до някъде Но не винаги мога да постъпвам като перфектния родител.
За протокола - у дома аз съм респектиращата личност. Баща си за нищо го няма. Колкото и да се опитвам да създам някакъв респект и авторитет, той сам си го разваля. Глезоти я на поразия, а после като й се скара за нещо, тя само му се хили насреща.

И ние в момента сме в точно такъв период. Цялото й чело е синьо- като легне на земята и си забие главата в земята... Не ми говори. Засега тактиката ми е на изчакване. Не й обръщам внимание, само я следя да не се удря и така...

щом има деца които не го правят, може и така да е

И аз незнам как да се реагира в тези случаи, зависи от конкретната ситуация. Днес едва се стърпях да не го шляпна. Досега не съм го ударяла и не мисля че с бо може да се постигне нещо, но днес и думите не помогнаха. Оставих го и се преструвах, че плача, но той въобще не се трогна. Досега беше лесно, но отсега нататък незнам

Навън не сме имали този проблем,но се притеснявам да не се появи.Тук,в Испания,рядко ще срещнете дете,което да не постига "своето" с тръшкане.А децата гледат едно от друго и нали се сещате.За сега Иви прави чести опити да се налага по този начин в къщи,но не с тръшкане,а просто ляга на земята,без дори да плаче.Само "изсъсквам" през зъби "Стани моментално!" и не повтаря номерата си.До следващият път.

И моята взе да се тръшка навън....А е само на 11 месеца.........

Ееее, момичета, споко, ние отдавна сме в този период...и не знам колко ще продължи....

или я оставям да си рлежи на земята (освен ако не е много кално) или я вдигам и я занасям на по-чисто и я оставям, докато й мине...през това време си говоря по телефона и не й обръщам внимание, което помага в повечето случаи

Миналото лято беше някакъв кошмар, не ми се искаше никаде да ходя с детето. Викане, писъци, тръшкане по земята, нерви и от страната на двете ни.
Постепенно обаче нещата отшумяха. Сега се държи прилично на обществени места. За да има сили да вилнее вкъщи 

Преди да родя и аз като гледах такива деца по улиците си виках "Лелеее, ако ми се падне такова дете сигурно ще го спуквам от бой". Е, паднаха ми се две Пердашила съм ги понякога, признавам си, използвала съм и другите споменати тактики. Но кое ще помогне, зависи от конкретната ситуация (и от нервите ми ). Лошото е, че гледат един от друг. И стига единият да е в настроение за тръшкане, започва и другия да пробва.
Надявам се наистина да е само период, който ще отмине по-бързо