Кои са самотните родители?

  • 348 615
  • 1 380
# 30
Здравейте и от мен,
Аз съм новак в ползването на форуми, затова се надявам, че ще ми простите ако допускам технически грешки. Случайно попаднах тук и го намирам за много полезно. Така че - да се представя. Сигурно съм най-възрастната сред вас - на 35 години. Моето ангелче е на 6 м. Гледам я сама с помощта на родителите си и брат си. Реших се на тази стъпка защото нямам време повече да чакам за да имам дете. Надявам се тя да ми прости егоизма. С таткото сме в добри отношения, но той е далече и там ще си остане.
Виж целия пост
# 31
А аз не знам каква се водя newsm78.Крис е припознат от баща му,носи неговите имена,но си живеем отделно,аз при мама ,той у тях си. Thinking Crossing ArmsПрез цялата бременност беше тормоз да го махам ,а когато бременноста напредна , пък защо не съм го махнала докато е време.Не дойде на нито един преглед през бременоста,не дойде и на раждането,нито го плати,каза на майка ми да си го плаща.Само се обади да пита какво е и колко се е родило ,за да се изфука пред колегите,че е баща.Донесе му количка на старо(някой им я беше подарил).Купи му и креватчето ,но всичко друго е от сестра ми(с нейните пари които праща от чужбина).Сега му се радва и го обича и иска да живеем при него,но след всичките обиди и проблеми ми е трудно да се реша. Thinking
Виж целия пост
# 32
Аз не знам за къде съм  Laughing
Омъжих се заради пустите традиции /които май въпреки висшето и ерудираността все още са присъщи на родителите ми/  #Crazy Борбата беше безмилостно жестока эи за да не изгубя бебето - реших се  Crazy САмо, че аз си живеех при нашите, а мъжа ми в друг квартал. По време на бремеността не се скъсваше от старание - въпреки, че на думи не му липсваше желание дори да живеем заедно /ама ще се излъжете ако предположите, че много настояваше де  Wink/. След раждането нещата малко се подобриха - виждаме се относително често, но все още всеки живее там където е... То май аз не мога да се реша... /пък и дълго време, а и сега не  еясно къде точно ще живеем - но това е още един бразилски сериал/ Та имаме си татко - на седем дни за по ден и побовина /вярно, че бачка 6 дни и почива 3 ама мисля, че бебето това няма да го разбере, нали/. Аз се оправям сама - за гледането, но имам материално подкрепа от родителите ми /при които живея/ и от мъжО ми /мда и това май не е малко  Thinking но на мен не ми е достатъчно/...
Та това е  - малко объркано звучи, но на живо е още по-голяма каша  Wink  Но ще си я сърбам - като съм я забъркала...
Виж целия пост
# 33
Ами .. аз незнам какво съм . На 25 години вечена края на бременноста дете на разведени родители. Мъж на 29 дете на разведени родители. Мъж мъж ама без брак. Незнам какво ще стане защото доста дълго време се разделяме събирахме, разделяхме събирахме и даже днес сме пак в конфликт. Може да си преодолемм проблемите но може и да си гледам детето сама. Като в предния постинг татито няма особен интосиазъм но поне живем заедно в неговия град. МОже пък всичко да се нареди добре, ако не поне имам пример че сами жени се оправят доста добре.
Виж целия пост
# 34
Е хайде и аз да не се мина Crazy
На 26 години съм с дъщеричка на почти 5 след един месец, ще ги навърши.
От почти година съм сама. Моят бивш е арменец с българско гражданство, но за мен си остана чист турчин, поне по мислене.
Живяхме почти 5 години заедно през които се разделяхме към 100 пъти. Дали защото аз не можех да приема условията му или нещо друго незнам, но е факт че сега съм самотна майка.
Той се почвява на 3-4 месеца веднъж за да се отчете като баща като взима детето и го оставя при новата си изгора и така.
Разделихме се защото аз не издържах на психическият тормоз, на края на съвместният ни живот, аз не смеех да погледна човек защото ме беше страх той (бившият) да не помисли, че ме сваля и да го пребие първо него а после и мен.
Видях такива неща които не съм си и представяла че може да съществуват. Става въпрос за това че ходих в неговата държава и не можех да повярвам, че може да съществува такава държава, но както и да е да не прекалявам, защото това е дълга история. Само последно да спомена че останах без жилище и сега живея при майка ми и бачкам като луда само и само детето ми да не е лишено поне от най-необходимото. 
Виж целия пост
# 35
И аз съм дете на самотна майка. Така нареченият ми баща ни напусна, когато бях на 4 годинил. Майка ми, мир на праха й беше майка героиня, а за баща ми - нито го видях повече, нито ми е липсвал.
Скъпи майки, нито една от вас не е самотна, имате най-голямото богаство на света - децата си.
Виж целия пост
# 36
На 33г съм:). Но не съм аз самотната мама, а той е самотен.Аз ще си имам бебе, а той си остава с депресията.Опитах се да помогна,но не става от 1200км разстояние,а той не иска да съм близо до него-изтъкна глупави причини.И така, самотата е състояние на духа, ние имаме децата, в нас е ВСИЧКО:),горе главата, не сте самотни:).Нещо мърда под сърцето ти, и скоро ще те радва с личицето си:)
Виж целия пост
# 37
Здравейте!Казвам се Албена на 24 г.,а синът ми се казва Алекс на 3 г.Нищто ново
под слънцето мога и аз да ви разкажа.Бях бремена в 5-тия месец,когато си тръг-
нах от дома на таткото.Вече беше късно когато той реши че не иска детето.
И к"во да права аз горката,айде при нашите.Та така сега,гледаме се,радваме се
един на друг.И така живота си тече,детето си расте......................и не съжалявам
че го имам!Той ми е най голямата утеха,и подкрепа която мога да имам.Мили "Ма-
ми",който сами гледате своите деца,знайте че винаги сте с една крачка напред
пред тези дето ги гледат мъжете им и никога през живота си дори не са работили!Накой от семейните гледани,разглезени мами дори не разговарят с мен,едва ли не на тях никога не може да се случи,никой не е застрахован.Не по-
желавам такава съдба на никой!Може би някой ден ще разберат и ще оценят
моето поведение и действия,какво е сам да се бориш,сам да възпитаваш и да си
единствен пример за детето си,което гледа от "теб самия".Пожелавам успех на
всички бъдещи и настоящи родители! smile3501 newsm10
Виж целия пост
# 38
Ето ме и мен в отбора Simple Smile
Казвам се Вяра и съм на 34 год с бебе Вики на 10 месеца.Аз исках дете,защото нямам време повече да чакам . Таткото се съгласи но само дотук.Гледането и издръжката си остава "моята част от сделката".
Аз също гледам моето мишле  сама с помощта на родителите си и брат си.
Иначе и той се появява на седем дни за по ден -два.Лошото е ,че напоследък забелязвам ,че детето започва да плаче след като той си тръгне и аз също се разстройвам от това.Не ми се мисли какво ще става по-нататък,но аз така си избрах и на никой не се сърдя.Надявам се да се справям както до сега,пък ако е писано да бъде  детето щастливо и без баща... newsm10

 
Виж целия пост
# 39
Здравейте.
От известно време чета тук и доколкото успявам да видя - май е от самото създаване на форума  Simple Smile
Казвам се Ралица и съм на 36 години.
Все още не съм самотна, въпреки че голяма разлика няма. Дъщеря ми - Александра - е на 4 годинки, и както са тръгнали нещата, съвсем скоро ще се присъединим към отбора.
Виж целия пост
# 40
нека да се включа и аз-33 годишна самотна майка на 5 месечно бебе.искам да ви кажа на всички че истинското сомота е в сърцето, присъствие на хора много,но..............
Виж целия пост
# 41
здравейте,казвам се ани и за мое огромно съжаление съм сред вас.не го приемайте лично,просто може би съм още пресен случай и все още боли.а и обичам съпруга си и не съм искала да се разделяме,но...това е отделна тема
Виж целия пост
# 42
забравих да кажа,на 25 години съм и имам син владимир на 2 години и 1 месец
Виж целия пост
# 43
е, аз изглежда малко по-късно се включвам, но бих искала да поздравя всички, регистрирали се в този форум.
аз съм почти на 30 (след 1 месец ги навършвам) и както се очертава ще бъда самотна мама (сега съм в 3 м.). от 2,5 г. се виждам с един женен мъж, в когото съм адски влюбена. той няма никакви деца до момента (това му е втори брак), но като се случи събитието разбрах, че той няма намерение да става татко. явно си обича твърде силно жена си, не зная. предполагам, че аз съм си сама виновна. но понякога животът не пита по кой път да тръгнеш.
аз много исках да си имам дете (е, вече съм на 30) и естествено ще направя всичко възможно да си го родя и да си го гледам сама въпреки всички проблеми. малко ме е страх от това, което ми предстои, но явно трябва да съм силна.
искам да пожелая много усмивки на всички, които, въпреки лошото отношение на мъжете, продължавате да вървите напред. та нали си имате такива сладки същества до вас. успех на всички ви.
Виж целия пост
# 44
Е, и аз сам самотна бременна в 5 месец. С таткото живяхме заедно 5 год. но сега предпочита да отглежда 3- те деца на една вдовица/нея я разбирам /-  така е по-лесно - не се носи никаква отговорност и може  да си тръгне по всяко време. Живот и здраве да е, дано ми се роди нормално бебчето ......
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия