Кои са самотните родители?

  • 355 639
  • 1 380
# 705
Здравейте и от мен!
Много постове и представяния изчетох в тази тема,
ето че реших и аз да се разпиша.
Доста са объркани нещата при мен.
На 27 години съм, мама на три годишна принцеса.
По документи семейното ми положение е омъжена,
но от четири години - откакто забременях,
се чувствам сама, а с таткото се познаваме от общо 5 години.
тоест година и всичко положително помежду ни свърши.
Все още обаче живеем заедно. Което мисля, че е огромна грешка,
но аз съм в безизходица, без пари, без роднини, без дом, без свястна работа, а и  с дете на ръце,
което таткото неведнъж е заплашвал да ми вземе при раздяла, защото той има всичко това, което аз нямам - пари, къща, голяма рода, сигурност. Но въпреки това не мога да кажа, че той е твърде лош. Може би голяма част от вината е моя, аз просто не прецених, че не сме един за друг и бързо създадох семейство, което беше предварително обречено. Той не пие много, не ходи по жени, отговорен е, но е много стиснат, мамино синче е, роднините му доста повлияха нашето изнервяне и отчуждаване, простоват е и ограничен и макар 4е в началото нве обръщах внимание с времето всичко това много ми натежа. Започна да ме пренебрегва, а да дава всичко за майка си и баща си, не се съгласи да излезем на квартира, за да сме самостоятелни и направи още много много неща за тези няколко години, които ме отвратиха от него. Обиди, псувни, посягания, блъскания, пред детето...От много време не изпитвам никакво сексуално влечение към него, и не мога да скрия това, а той се вбесява и заяжда още повече от това..А мен липсата на свобода на избор да мога да си тръгна с детенце, болката от разбитото семейство (аз също съм била дете на разведени родители и много исках дъщеря ми да не остава без баща), липсата на финанси, както и това, че всичко в нашата държава става адски трудно и невъзможно дори ако нямаш връзки и пари, ме смачква..Детето също не е щастливо, така както би било ако растеше в една спокойна среда на любов и разбирателство.
Та така, омъжена съм все още и живея със съпруга си, но се чувствам от много време ужасно самотна майка и жена, още повече че всички решения относно възпитанието и развитието на детенцето ни взимам само аз.
ЧЧета какво са писали другите и колко е трудно да работиш като роб и да тичаш напълно сам, да се разкъсваш измежду хиляди задължения, и да те подтиска и самотата, но предполагам че поне имаш спокойствието, че няма кой да ти вдига скандали, имаш свобода и поне малко щастие, че можеш да бъдеш себе си. Достатъчно щастие, за да ти дава сили да се бориш и да търсиш някой сериозен и добър човек, който да обича и теб, и детето ти..макар и чуждо Sad Трудно е...

Виж целия пост
# 706
...Обиди, псувни, посягания, блъскания, пред детето......
Та така, омъжена съм все още и живея със съпруга си, но се чувствам от много време ужасно самотна майка и жена, още повече че всички решения относно възпитанието и развитието на детенцето ни взимам само аз.
ЧЧета какво са писали другите и колко е трудно да работиш като роб и да тичаш напълно сам, да се разкъсваш измежду хиляди задължения, и да те подтиска и самотата, но предполагам че поне имаш спокойствието, че няма кой да ти вдига скандали, имаш свобода и поне малко щастие, че можеш да бъдеш себе си. Достатъчно щастие, за да ти дава сили да се бориш и да търсиш някой сериозен и добър човек, който да обича и теб, и детето ти..макар и чуждо Sad Трудно е...

Валя, как търпиш...много позната ми звучи тази картина, с малко различия в моя полза - винаги съм била финансова независима.  Това е твоят изход - да придобиеш финансова независимост, за да излезнеш от тази ситуация. Детето ти тръгва на градина скоро, ако още не е, ти започваш работа, влагаш максимум енергия в това да намериш стабилна работа на всяка цена, деликатно кротко, тихо - си уреждаш работата, започваш проучваш правната страна на въпроса, и до година ще бъдеш свободна с дъщеря си в твои ръце. Ще намериш щастието да си спокойна и щастлива сама с детето, без тормоза на човека до тебе, без рискове за разбита психика на дъщеря ти. Дори и да не търсиш друг, повярвай ми, самототата с дете, живееща в спокойствие, е много по-хубава от тормоза който търпиш. Цел номер едно пред теб трябва да е намирането на финансова независимост на всяка цена. Абстрахиране от атаките, приемане на положението като отправна точка и възможно най-лошото което ти се е случило досега, защото твоят план започва - тове ще ти помогне много да се чувстваш по-добре в тази ужасна ситуация. Никакви караници, скандали, и т..--няма да са ти от полза при изпълнение на плана ти....Успех! Не си само ти така много жени са се справили и в твоята ситуация. Ти и детето сте Номер 1 - и трябва да намериш пътя към вашето общо щастие и спокойствие.
Виж целия пост
# 707
И аз да се включа. Разделени сме с мъжа ми от една седмица, съвсем пресни. На 30 години съм, с 3 г. дъщеря. С мъжа ми - 6 години заедно, 3 от които женени. Причина за раздялата - алкохол. Иначе таткото е добър и свестен човек, обича много детето си, грижи се за нея, НО само, когато не пие, а това в последно време е все по-рядко явление. Успех и кураж на всички мами, поели пътя на самотното родителство!  bouquet
Виж целия пост
# 708
И аз при вас... На 32 г., с две деца - на 6 г. и на година и 9 м. Насрочени привременни мерки за следващата сряда. Спор за всичко - родителски права, ползване на жилище, издръжка... Развод по моя инициатива, причините няма да споделя, засега, прекалено публична личност съм и следва да не давам поводи за още клюки... Бебето се роди с увреждане, минах през ада... САМА... За него борбата се оказа трудна, намери си по-лесен път. Борих се, говорих, молих... година и половина. Сега за три дни разбра какво съм говорила, но не намирам вече смисъл да съм с този човек.
Виж целия пост
# 709
Добре дошла!
Тук не се пише много, ако искаш заповядай в текущата темичка:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=707413.0
Виж целия пост
# 710
Zdraveite ! predvaritelno se izvinqvam,4e pisha na latinica,no prosto jiveq v 4uzbina i nqmam kirilitsa. Az sam dete na razvedeni roditeli.Razvedoha se kogato bqh na 3 i 4estno kazano nqmah osobena vrazka s bashta mi sled tova.Omajih se vednaga sled bala mi otkazvaiki se ot vajmoznosta mi da prodalja obrazovanieto mi za da sazdam semeistvoto,koeto tolkova mi lipsvashe prez godinite ,no naprazno ne se polu4i s tatkoto na deteto mi.rodi se moeto mom4ence i kogato be6e na 40 dena se iznesohme za da prodaljim jivota si sami
Виж целия пост
# 711
Ето ме и мен,сама отглеждам децата си но не обичам това"самотен" ,хич даже не се чувствам самотна Simple SmileДве госпожици,на голямата таткото почина рано а малката е подарък от Господ защото съм оперирана тежко и ми бяха казали за второ да не се надявам,да ама не Simple SmileВ втория случай аз не желая никакви допирни точки с бащата и така
Виж целия пост
# 712
Здравейте и от мен - един самотен татко . Имам си една вече 8 годишна госпожица в къщи и още една 9 годишна почти четирикрака госпожица -"кучина" (така бил женският род не куче) . Та нашата история е доста дълга и оплетена , но в общи линии разбрах ,че имам дете , когато беше вече на 4 години . Майка й почина от рак тогава и беше оставила завещание ,че иска аз да се грижа за детето . Водихме дела с бабата и дядото и сега си поделяме попечителството . Те обаче никога не ми помагат, когато се налага извън уговореното време и ако поискам  помощ, го смятат като невъзможност от моя страна да се грижа за нея . Аз работя на смени и обикновено до късно вечер, така че момата прекарва доста време при децата на една моя колежка , която ми помага . Справяме се някак си в общи линии , но понякога ми е много трудно .
Браво на теб че си гледаш детенцето Peace То в трудни моменти си проличава кой какъв е smile3501
Виж целия пост
# 713
Здравейте и от мен - един самотен татко . Имам си една вече 8 годишна госпожица в къщи и още една 9 годишна почти четирикрака госпожица -"кучина" (така бил женският род не куче) . Та нашата история е доста дълга и оплетена , но в общи линии разбрах ,че имам дете , когато беше вече на 4 години . Майка й почина от рак тогава и беше оставила завещание ,че иска аз да се грижа за детето . Водихме дела с бабата и дядото и сега си поделяме попечителството . Те обаче никога не ми помагат, когато се налага извън уговореното време и ако поискам  помощ, го смятат като невъзможност от моя страна да се грижа за нея . Аз работя на смени и обикновено до късно вечер, така че момата прекарва доста време при децата на една моя колежка , която ми помага . Справяме се някак си в общи линии , но понякога ми е много трудно .
Браво на теб че си гледаш детенцето Peace То в трудни моменти си проличава кой какъв е smile3501

Но все пак ако някой ми беше казал преди време ,че ще ставам баща, щях да му се изсмея .
Виж целия пост
# 714
И аз при вас!
11 годишна връзка, от 5 години сме женени, момченце на 3 и половина.
преди две години разбрах за много вземани пари на заем - от банкови или небанкови институции, лихвари и др.Приех всичко, реших, че щом сме семейство  трябва да го подкрепя.
Но започнаха излизанията с компания, нощните запивки и отсъствия от вкъщи.До минала седмица, когато казах край и пуснах документите за развод.И се чувствах гадно, но като намерих любовните обяснения в телефона / не от една /, разбрах, че съм взела най-правилното решение.
Виж целия пост
# 715
s_s_ivanova , добре дошла при нас, съжалявам, че след толкова години семейството ти се  е разпаднало, но със сигурност си взела правилното решение  Hug  bouquet
_Jack_, много често живота ни поднася големи изненади  Hug
Виж целия пост
# 716
Така е и за това е интересен .
Виж целия пост
# 717
На държавните чиновници специално трябва често да им се напомня че сам родител не е мръсна дума и че  не сме престъпници,никой не е искал да е така,често се налага да поставям на мястото им разни от социалните и да им напомням че сам родител е равносилно на герой и че не сме просяци,същото е и за деца със специални нужди,държавата ни се опитва да ни накара да се чувстваме като прошляци когато имаме законното право да искаме полагащото ни се,така че САМИ родители, не се оставяйте да ви унижават,ние сме от стомана и заслужаваме двойно повече уважение
Виж целия пост
# 718
Здравейте и от мен,реално не съм самотна майка,въпреки че се чувствам така.Имам дете на близо годинка,живея с бащата му,но той има огромен проблем...взема наркотици.Всеки ден мислено го напускам,но така и не го правя.Отчаяна съм,на 27г ще остана сама с малко бебе..тежи ми много мисълта...но и трудно се справям и с проблема на таткото,който крие и не признава,че взема дрога(метадон)...дала съм си време и времето изтича...и виждам как куфарите се стягат,и сърцето ми също
Виж целия пост
# 719
Здравей,ами метадон това е лекарство,с което се лекуват хероинозависимите наркомани,той лекува ли се или се друса с него,защото ,ако се друса с него много ама много е закъсал и няма да се оправи,ако се лекува има голям шанс ,ако искаш направи отделна тема -тука е сам за записване,там може да се включат повече мами и татковци със съвет
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия